ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
Църквите на крепостта "Кастрици" - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Нереставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Крепостта „Кастрици“ се намира на около 10 км североизточно от центъра на град Варна. Разположена е в северния край на Варненския залив на малкия нос Св. Яни, в североизточната част на парка на резиденция „Евксиноград”. Укреплението, в което досега са разкрити две средновековни църкви, отстои на равно разстояние на манастирите „Св.св. Константин и Елена“ и „Св. Димитър“.

Проучване и история на крепостта:
Първото проучване на крепостта е извършено през далечната 1899 г. от Карел Шкорпил, който я обхожда и ѝ дава кратко описание. Следващото проучване на паметника се провежда едва след повече от сто години. Причината за тази голяма пауза се дължи на обстоятелството, че старината попада в границите на резиденция „Евксиноград”, достъпът до която е ограничен, особено през социалистическия период. През 2004 г. започват редовни археологически разкопки, които продължават до днес. Проучването се извършва от екип специалисти от Варненския археологически музей с ръководител археолога Валентин Плетньов. За радост на археолозите и в интерес на историческата наука, крепостта е много добре запазена (след рухването ѝ всичко е останало на място). Попадайки на територията на резиденцията (вече повече от 130 години), на нея ѝ е подсигурена сериозна охрана, и това всъщност я спасява от иманярски набези.
За 12 археологически сезона (от 2004 до 2015 г.) е проучена повече от половината крепост, която заема площ от около 15 дка. Разкрита е голяма част от крепостната стена, както и множество сгради, между които и две църкви. Намерени са хиляди находки. Всичко това дава да се разбере, че на малкия нос Св. Яни е съществувала не само крепост, а цял укрепен град (квартал), в който през периоди на разцвет са живеели около 3 – 4000 души.

Археологическите разкрития спомагат да се изяснят съществени моменти от историята на мястото. Първата крепост, чието име не е известно, е изградена през късната античност, вероятно в края на V  - началото на VI в. Тя е една от крайбрежните крепости на византийска укрепителна система. Укреплението е разширено и получава значителен разцвет при император Юстиниан I (527 – 565 г.), когато се строят много крепости по цялата територия на империята като мярка срещу варварските нашествия от север. Ранновизантийската крепост е разрушена вероятно при мощното нашествие на авари славяни през 614 г., когато биват разорени всички градове и крепости на север от Стара планина, включително и Одесос (дн. Варна). Следва период на хиатус (прекъсване) на живота в крепостта, към който принадлежат някои случайни находки, основно от периода X - XI в.
Крепостта се възражда за нов живот при навлизането на италиански търговци в Черно море в края на XII – началото на XIII в. С тяхното идване се съживени почти всички античните крепости по Западното черноморско крайбрежие, които са били напуснати преди 400 - 500 години. По това време, освен тукашната крепост, са възстановени и: Калиакра, крепостта при Кранево, крепостта над Каварна на нос Чиракман и др. Тогава е възобновена и средновековната крепост „Варна", която преди това е тотално унищожена от цар Калоян (през 1201 г.). Тези крепости охраняват крайбрежието, като същевременно в тях се извършва и търговия.
С навлизането в Черно море на венецианци, генуезци, включително и търговци от Пиза, които са представители на процъфтяващите по онова време градове-републики, започва да се развива интензивна търговска дейност.  За това свидетелстват техните морски описания - т. нар. портулани, и морски карти, в които средновековните търговци са описвали маршрутите си. Те създават по крайбрежието и свои фактории и консулства. Такова консулство е създадено и във Варна през 1352 г., по времето на цар Иван Александър. Тяхната търговия е свързана основно се износ на зърнени храни: жито, ечемик, восък, кожи; и внос на луксозни стоки: платове, накити и неща, които са характерни за производството в Италия.
Не е известно точно по кое време възниква тукашната крепост, но първият исторически извор, който засвидетелства нейното съществуване, представлява една карта от 1321 г., изработена от известния средновековен картограф -  Пиетро Висконте, генуезец, който работи във Венеция. Крепостта е отбелязана в картата непосредствено северно от Варна под името "Кастрици", което е точното предаване от гръцкото кастро - крепост. Името ѝ се среща и в много други морски карти от ХІV до ХVІІІ в., в които е записано по различни начини: Кастрица, Катрици, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа и пр. В повечето карти Кастрици е поставена непосредствено северно от Варна, преди следващото пристанище – Карвуна (дн. Каварна). На някои от тях е отбелязано, че от Галата до Варна са примерно 6 мили, от Варна до Кастрици - 10 мили и т. н., на север чак до устието на Дунав и дори до Кримския полуостров, където също се развива търговията.
Според най-късно датираните монети (от 1403 г.) животът на крепостта прекъсва в самото начало на XV в. Търговското средище е било окончателно изоставено вероятно след установяването на османлиите по тези земи(края на XIV в.), или след походите на влашкия владетел Мирчо Стари от 1407 – 1411 г., който с българска помощ превзема голяма част Добруджанското княжество. Не е изключено крепостта да е била засегната през 1399 г., когато един от татарските вождове Актаф завладява и опожарява близката Варна.
Към средата XV в. Кастрици вече е бил отдавна напуснат, тъй като по време на кръстоносния поход на Владислав ІІІ Ягело през 1444 г., войските му правят поход на север и описват, че крепостта "Варна" се намира в дълбок залив, а северно от нея има една крепост, разположена срещу крепостта на "Галата", която те наричат "Макрополис". Вероятно не е имало кой да съобщи името на крепостта и затова полските хронисти я описват като "Макрополис", което на гръцки означава "Дългия град" (характерното за "Кастрици" е, че има дълга северна стена, чиято дължина е около 200 м).
Предполага се, че при опасност от вражеско нападение голяма част от жителите на града-крепост са били принудени да се преместят по-високо по Франгенското плато, където образуват ново поселище, като го наричат Кестрич (дн. квартал "Виница" във Варна), по името на старото си обиталище. Това явление е характерно за османския период, когато при създаване на ново селище, хората пренасят името на старото. Тази теза намира потвърждение и от археологическите разкопки. Около огнищата в отделните сгради са разкрити керамичните съдове, в повечето случаи дефектирали, което подсказва, че населението е имало време да се изнесе на друго място.
Последните сведения за Кастрици намираме в един документ, издаден по времето на султан Сюлейман Великолепни (1520 – 1466 г.). Това е т.нар. “Закона за пристанищата” - закон за търговията по Черно море, в който са отбелязани пристанищата: "Галата", "Каварна", "Варна" и други, като едно от тях, за което се описва каква търговия се води, колко струват търговските мита и данъците, е наречено "Кестерич". В този документ вероятно става дума за търговията на населението от новото село Кестрич, а не с пристанищния град-крепост, който, както показват археологическите данни не съществува от началото на XV в.
По-късно, през тъмните векове на османското робство, на мястото на разрушен от турците храм, намирал се в едно от предградията на Кастрици, недалеч от крепостта, за да запази паметта за святото място, местното население издига малка църква, като я посвещава на Св. Димитър. Впоследствие, вероятно през XVIII в. около църквицата възниква манастир, който също носи името „Св. Димитър“.
През ХІХ и началото на ХХ в. крепостта е известна сред местното население като „Ая Яни келеси“ или „Чатал таш калеси“. Последното наименование идва от висока скала, която се е намирала в залива на около 70 м от брега, която след изграждането на вълнолом през 70-те години на XX в., е затрупана с пясък.
След Освобождението (1878 г.) манастирът е закрит, тъй като сградите и земите му са предоставени на княз Александър Батенберг за създаване на резиденция, наречена по-късно "Евксиноград". Така, от първата копка на летния дворец през 1882 г. до днес останките на Кастрици влизат в защитената територия на резиденцията.

Архитектура на крепостта:
Укрепената част на средновековния пристанищен град (квартал) „Кастрици“ е разположена върху цялата територия на нос Св. Яни. Крепостни стени, следващи бреговата линия, ограждат под формата на триъгълник площ от около 15 дка. Най-добре запазена е северната стена, която има дължина 200 м и изцяло прегражда носа (в посока изток-запад) от към сушата. Тя всъщност е най-добре проучената и изцяло разкрита крепостна стена. Запазена е на височина до 3 м, а дебелината ѝ е от 1,8 до 2 м. Зидарията е двулицева, с пълнеж от ломени камъни, обилно залети с хоросан. По стената са разположени 5 кръгли кули с диаметър около 3,5 м. В източната част на стената на фуга са пристроени една правоъгълна (4 х 4,5 м) и една триъгълна кула (дължина 7 и основа 5,5 м). На 25 м от запазения източен край на северната стена, вътрешното пространство е преградено от зид (посока северозапад– югоизток), запазен на височина до 2,5 м, с дебелина 1,6 - 1,8 м, за който се предполага, че е оформял цитадела та на крепостта. Отбраната на „цитаделата“ е подсилена с посочените по-горе правоъгълна и триъгълна кула, и с една квадратна кула на западния зидът.
Почти в средата на северната стена има порта (широка 3 м и с проход 3,4 м), наречена „северната порта“, която е фланкирана от двете си страни с по една кръгла кула, като крепостният зид в тази част е удебелен, за да поеме натоварването от надвратна кула и стълби. В западната част на северната стена личи още една зазидана порта. Крепостните стени по брега на морето (от юг и изток) не са видими, но на много места, ерозията е отнела почвата и личат струпвания на камъни и хоросан.  Установено е трасето и на западната крепостна стена, над пристанището. От външната ѝ страна е разкрит конструктивно свързан с нея напречен зид, който на 8 м западно от крепостта завива на юг. Предполага се, че този зид е част от съоръжение, свързано с отбраната на пристанището. Западната е стена разчистена в продължение на 29 м южно от напречния зид. Градена е от каменни блокчета и ломен камък, споени с бял хоросан. Запазена е на места до 2,5 м височина.
От вътрешната страна на северозападния ъгъл на крепостта се очертава сграда с площ от близо 50 кв. м, за която се предполага, че е изпълнявала функциите на кула-донжон. Вероятно тази кула, както и другите крепостни съоръжения от запад, са били свързани със защитата на пристанището.
За 12 археологически сезона (от 2004 до 2015 г.) във вътрешността на крепостта са разкрити около 50 сгради, от които 2 средновековни църкви. Изцяло проучена е северозападната ѝ част, където напълно е изяснено градоустройството. Типично за средновековните градове, сградите са разположени нагъсто, наредени са верижно от двете страни на тесни улици, покрити с калдъръм. Размерите на сградите в повечето случаи са значителни, като някой от тях достигат дължина 16 – 18 м и широчина 6 – 8 м. Предимно са двуделни или триделни. Стените са градени от дялани, споени с кал, с дебелина 0,7 до 1 м. В помещенията има по една или две засводени пещи с диаметър около метър. Има и помещения, в които няма пещи, но пък в тях се открива много бройни фрагменти от средновековни амфори, което подсказва, че са използвани за складове. Характерното за градоустройството на Кастрици  е, че обикновено се редуват сграда с отоплително съоръжение и без такова. Разкрити са и няколко работилници (ковачници).
Археологическите разкопки разкриват, че всички средновековни сгради в крепостта са строени и използвани от края на ХІІІ и през ХІV в. Сградите, както и улиците, имат две нива и преустройства, което дава основание да се предположи, че крепостта е била засегната от катаклизъм, най-вероятно земетресение към средата на ХІV в. Всички сгради са унищожени от силен пожар към началото на ХV в.
По всяка вероятност пристанищният град Кастрици е имал и предградие с незащитени квартали. Потвърждение на това становище ни дават открити антични и средновековни керамични фрагменти в лозята на север от крепостта, които подсказват за наличие на жилища извън крепостните стени.

Находки:
В насипа на постройките от вътрешността на крепостта е разкрит изключително богат и разнообразен находков материал: керамика, медни съдове, екзагии, накити, монети и много други. Сред изобилния керамичен материал се среща антична керамика и предимно луксозна сграфито керамика с орнаменти, с изображения на животни, лъвове и т.н., която е характерна за средновековието. Из рушевините са открити и множество дъна от паници с монограми „Димитър“. Не изключено да са внасяни от Солун по море или да са свързани с намиращият се близо до крепостта манастир „Св. Димитър“.
Намерените досега монети са над 3000 бр. Най-ранните са от елинистически Одесос (ІV – ІІ в. пр. Хр.), след които следват монети от І в. пр. Хр., също сечени в Одесос. Античните монети са от император Траян (98 – 117) до император Ираклий с емисии до 614 г. Средновековните монети, които са преобладаващи, са от ХІ до началото на ХV в. Това са основно латински и техни имитации: Търновско царство – цар Константин Тих Асен, Тодор Светослав, Михаил Шишман и Иван Александър; Добруджанско княжество – Добротица и Иванко Тертер; византийски – император Василий ІІ (976 – 1025), Михаил VІІІ Палеолог, Андроник ІІ Палеолог, Мануил ІІ Палеолог и др; Златна орда (татарски); Епирско деспотство - торнезета на Йоан ІІ Орсини (1323 – 1335); на влашките войводи – Мирчо Стари и др; Молдовско воеводство - на Петър Мушат, Стефан I; Османска империя – султан Мурад І, Баязид І и емир Сюлейман (до 1411г.). Открити са и сребърни венециански солдини (на дожа Франческо Дандоло), както и монети на мамелюшките султани от Египет (представители на една куманска династия, която успява да създаде своя държава в Египет през XIV - началото на XV в.). Богатият монетен материал говори за усилена търговия, която се е водила в крепостта, с многобройни търговци и пътници от различни места из Европа и Средиземноморието.
Голям интерес сред находките предизвикват някои кръстове-енколпиони, свидетелстващи за съществуването на активен духовен живот в крепостта. Един от тях е с пластично изображение на „Богородица Оранта и четиримата евангелисти”, а друг, от ХІІІ в. – с гравирани надписи „ІС ХС” и „ФХ ФП” (Светлината на Христос просветлява всички). Ценна находка е и един бронзов процесиен кръст с надпис „Свети Йоан Предтеча”.


За църквите на Кастрици:
Към 2015 г. в крепостта „Кастрици“ са разкрити две средновековни църкви, наречени Църква №1 и Църква №2, и един параклис в приземния етаж на кулата-донжон.

Църква №1:
Първата разкрита църква в "Кастрици"Този християнски храм е първият разкрит в крепостта (през 2007 г.), поради което е поставен под №1. Намира се в северозападната част на укрепения град, в близост до западната крепостна стена.
Заедно с църквата е проучен комплекс от сгради (вероятно малък манастир ?), в който влизат по-късно изградени жилищни и стопански постройки. Църквата е еднокорабна с допълнително изграден притвор, с двор от юг и верижно свързани помещения от запад, прилепени до крепостната стена. Северно от църквата е разкрит тесен коридор, фланкиран от север с верижно свързани сгради, чиито входове са от север към тясна улица.

Църква №2:
Църква №2През лятото на 2014 г. в централната част на крепостта е разкопана друга средновековна църква, която е втората под ред разкрита и за това е наречена Църква №2.
При археологическото проучване се изяснява планът на църквата и сградите около нея. Тя е изградена чрез преустройство на по-ранна жилищна сграда с ориентация изток-запад и дължина над 12 м. Къщата е преградена почти в средата с конструктивно свързан със страничните стени зид, с междинен вход. Стените са дебели между 0,70 - 0,80 м, градени от дялани камъни с калова спойка.  
Църквата е вместена в рамката на по-ранната сграда и представлява малка масивна постройка с правоъгълен план и вътрешна ширина 3,50 м. В източната част е изградена полукръгла апсида с дълбочина 0,70 м и широчина 1,80 м. Oт изток и запад стените на църквата опират на фуга към стените на първата сграда.
Подът в олтарното пространство е покрит с малки плочи, а в западната част на наоса - с големи квадратни и правоъгълни плочи. При направен сондаж пред апсидата се установява подовото ниво на сградата преди преустройството ѝ в храм (трамбована жълта глина), което е по-ниско с 0,70 м. Насипът между двете нива е от строителни разрушения, керемиди и части от средновековни тухли. На подовото ниво са открити керамични фрагменти от сграфито керамика и монета на цар Иван Александър. Освен това, в насипа на храма са открити и често срещащи се в крепостта чашки от керамопластична украса, правоъгълни тухли и бигорови блокчета от сводове или декоративни ниши, което подсказва, че на близо е съществувал по-голям средновековен храм, подобен на тези във Варна и Несебър.
На терена западно от храма, до напречната стена, ограничаваща от изток предходните сгради е разкрит некропол с двадесет гроба. Погребенията са по християнски обред. Покойниците (мъже, жени, деца и пеленачета ) са били положени в правоъгълни и трапецовидни ями, в отделни случаи оградени с камъни. Един гроб на възрастен мъж е изкопан в западната си част и попада върху насипа на голяма кръгла яма с фрагменти от кухненска и сграфито керамика, както и монети от втората половина на ХІV в. Зад главата е положен половин хромел. В два гроба на деца се установи ритуал с поставяне на кремъци върху скелета. Инвентарът е беден – едно или две копчета в областта на шията или на ръцете, които са скръстени по християнски обичай на гърдите или корема.
Малката църква, която вероятно е изпълнявала функциите на семеен параклис, и некрополът до нея са изоставени в края на ХІV – началото на XV в.




Източници:
1. В. Плетньов, П. Георгиев, Хр. Кузов, И. Лазаренко, А. Стефанова. Разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Кастрици”, резиденция „Евксиноград” – Варна. – АОР през 2004 г. София, 2005.
2. В. Плетньов, П. Георгиев, Хр. Кузов, И. Лазаренко, А. Стефанова. Разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Кастрици”, резиденция „Евксиноград” – Варна. – АОР през 2005 г. София, 2006.
3. В. Плетньов, Хр. Кузов, И. Лазаренко, А. Стефанова. Разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Кастрици”, резиденция „Евксиноград” – Варна. – АОР през 2006 г. София, 2007.
4. В. Плетньов, Хр. Кузов, И. Лазаренко, А. Стефанова. Разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Кастрици”, резиденция „Евксиноград” – Варна. – АОР през 2008 г. София, 2009.
5. В. Плетньов, И. Лазаренко, Пр. Пеев. Разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Кастрици“, резиденция „Евксиноград“ – Варна. – АОР през 2009 г. София, 2010.
6. В. Плетньов, М. Манолова, Пр. Пеев , И. Лазаренко. Крепостта „Кастрици“, резиденция „Евксиноград“ – Варна. – АОР през 2010 г. София, 2011.
7. В. Плетньов, И. Лазаренко, Пр. Пеев. Средновековната крепост „Кастрици“. – АОР през 2011 г. София, 2012.
8. В. Плетньов, Пр. Пеев, И. Лазаренко. Археологически разкопки на крепостта „Кастрици“, „Евксиноград“ – Варна. – АОР през 2012 г. София, 2013.
9. В. Плетньов, М. Манолова, И. Лазаренко, Пр. Пеев. Археологически разкопки на крепостта „Кастрици“, резиденция „Евксиноград“ – Варна. – АОР през 2013 г. София, 2014.
10.В. Плетньов, М. Манолова-Войкова, И. Лазаренко. Археологическо проучване на крепостта „Кастрици“, Евксиноград – Варна. – АОР през 2014 г. София, 2015.
11. Сайт „Български крепости“ - www.bulgariancastles.com
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"