ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Варненски манастир "Св. Св. Константин и Елена"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Възстановен
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Варненският манастирът "Св. Св. Константин и Елена" се намира на 9 км североизточно от гр. Варна, в границите на самия курорт "Св. Св. Константин и Елена".

История:
Не е известно кога точно е основан манастирът, но предания разказват, че още през ХІV в. тук е живяло монашеско братство, което се е установило покрай съществуващ и днес лечебен извор - аязмо. Твърде вероятно е това да е станало по време на управлението на българския цар Иван Александър (1331 – 1371). През този период Венеция и Генуа правят сериозни постъпки за достъп в българските пристанища на Черно море. Венеция първа успява да сключи договор с България и остава на българския пазар с център Варна. В града се заселват много от тях и се обособяват в отделен квартал край пристанищната част на града. Генуазците пък, създадат свое пристанище и свой квартал извън стените на града, в най-северната точка на Варненския залив. Кварталът бил укрепен с крепостни стени и е наречен „Кастрици“. Останките от крепостта, в която е разкрита и средновековна църква, днес влизат в района на резиденция Евксиноград.
Управлението на цар Иван Александър се свързва с усиленото строене на църкви и манастири. Това е време, когато българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане, както на самостоятелни храмове, така и на цели манастирски комплекси. Вероятно тогава варненските първенци са издигнали малка църква около аязмото, недалеч от Кастрици, а скоро около нея са били построени килии, като така постепенно се е обособил манастир. Впоследствие местността се превръща в духовно средище.
След падането на България под османско робство, Варненският манастир постепенно запада, като на няколко пъти  бива разрушаван и съграждан наново.
През ХV век генуезците напускат българските земи, а кварталът-крепост „Кастрици“ е разрушен от турците. На мястото на унищожен от неверниците храм е била издигната малка църква посветена на Св. Димитър, която по-късно прераства в манастир.
За това, че в началото на XVIII в. манастирът „Св. Св. Константин и Елена" вече е съществувал се узнава от стара храмова икона с ликовете на двамата светци-патрони, която се е съхранявала в манастирската черква до средата на XX в. В най-долната ѝ част, в основата на животворящия Господен кръст е имало силно повреден надпис на гръцки език, който гласял: "… поради силен страх на християните … в Цариград 1713 година …" По всяка вероятност, тя е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на манастирския храм.
По време на Руско-турската война от 1828–1829 година една част от руската войска се разполага в района на манастира. С нея пътува и руският военен историк Виктор Тепляков, който в книгата си “Писма из Болгарии”, издадена в Москва през 1833 г., пише: “Манастирът “Св. Константин” е бедна обител... Храмът на манастира е също така беден, мрачен и тесен, както и всички български черкви.”
През 1832 г. в манастира (и в манастира „Св. Димитър“) пристигат двама братя монаси – Теодосий и Агапий Кантарджиеви от гр. Търново, и благодарение на техните усилията започнало възобновяването на двата манастира. По това време наоколо се е простирала гъста и непроходима вековна гора. Монашеската обител била посещавана от твърде малко богомолци, при което монасите звършвали в пълно уединение християнските си обреди. След заселването на двамата братя местното население, вярващо в чудотворната сила на иконата на св.св. Константин и Елена, със свой собствен труд и средства, с помощи и пожертвувания успява да преобрази дивата околност в обработваема земя, която е дадена на манастира.
Интересен, но малко известен факт е, че по време на Кримската война (1853-1856), когато във Варна и околностите ѝ избухва холерна епидемия, местното население търси убежище в манастира.
За икономическото разрастване на манастира след идването на двамата монаси говори неговото имотно състояние. По крепостен акт от 1822 г. имотите на манастира “Св. св. Константин и Елена” възлизат на 32 декара, а към 1866 г. вече са над 1000 декара ниви, 100 декара лозя и градини и други имоти в землището на село Кестрич (сега „Виница“, квартал на Варна). По това време йеромонах Агапий става игумен на “Св. Константин”, а йеромонах Теодосий оглавява близкия манастир "Св. Димитър".
До създаването на Българската екзархия през 1870 г. Варна е седалище на гръцки митрополит, а манастирът е под ведомството на Гръцката патриаршия. Независимо от това иеромонах Теодосий извършвал богослужение на църковно-славянски език. Само на големи празници, когато обителта е посещаван от гръцкия митрополит, или от някой друг влиятелен грък, службите се водят на гръцки език.
След смъртта на игумена Агапий през 1866 г., за кратко време го замества свещеник Константин Дъновски (първият български свещеник във Варненско, баща на Петър Дънов) от с. Устово, Смолянско, но много скоро българофобите (гръкоманите) във Варна успяват да го изгонят. След 1867 година в “Св. Константин” служат само гръцки свещеници единствено на гръцки език.
От 1867 до 1880 година гръцката митрополия във Варна владее манастирските лозя, ниви и имоти, като ежегодно ги отдава под аренда. Годишният доход от имотите на “Св. св. Константин и Елена” възлиза на 250 лири. С тези средства са издържани само гръцките културни институции и училища във Варна и болницата, в която са приемани само гръкомани и гръцки матроси.
През 1891 г. Варненският окръжен съвет изучава миналото на манастира “Св. св. Константин и Елена” и се снабдява с всички доказателства, че той е основан от българи и поддържан през вековете от цялото християнско население, че е служил не само на гърци, но и на българи.
Окръжният съвет завежда дело против гръцката духовна община и училищните настоятели в град Варна, от които иска да се предаде управлението, стопанисването и ползването на целия имот на манастира. Делото се проточва 8 години и през октомври 1899 година имотът е предаден от гръцката митрополия на българите. Гръцката община във Варна продължава да обжалва и проблемът с манастира “Св. Константин” остава нерешен. Едва през 1919 г. в Международния съд в Хага делото е решено в полза на българите.
През този период постоянната комисия за Окръжното стопанство при Варненския окръжен съвет става собственик на имота на манастира и започва да го стопанисва. Най-напред, през 1901 година, е проектирано Практическо винарско училище. През 1905 г., ценявайки здравословния климат, царица Елеонора построява със собствени средства край манастира първия детски санаториум. Постепенно жилищните сгради на манастира са разширени и преустроени, така че да бъдат удобни за живеене на летуващи семейства. Така практически са положени основите на днешния курорт „Св. св. Константин и Елена“. През 1908 г. се появява и първият хотел – известнищ и до днес на варненци хотел „Прага”.
През всичките тези години духовния живот в манастира не спира. В него служат и го обгрижват, както монаси, така и свещеници от Варна.
Освен винопроизводство, в началото на ХХ век монасите имат и друго занимание. Те помагат на хората и с ... гроздолечение. Ако от плода се получава течност, радваща и веселяща сърцето на човека, то от остатъците – семки, джибри и т.н. – се лекува тялото му. Хората, с определени заболявания, са се подлагали на гроздова диета. В съчетание с чистата природа и лековитата вода, усърдната молитва и „умиване” на душите си - посредством покаяние - те са получавали изцерение и облекчение на болежките си. От семките на гроздето пък, са се получавали козметични и лекарствени продукти.
Началото на сега съществуващия парк около манастира в курорта “Св. св. Константин и Елена” е поставено през 1925 г. от създателя на морската градина във Варна – Антон Новак. След Освобождението манастирските земи (около 1600 дка) минават в собственост на варненската община. През 1937 – 1940 година, по решение на общинската управа земята е парцелирана с широки прави алеи.
През социалистическия период, до 1992 г., курортът се е нарича “Дружба”, а църковният комплекс е  превърнат в музей, като само през туристическия сезон се извършват богослужения.
През 1972 г., когато за манастирския храм отговаря иконом Симеон Василев, се извършва последният му по-сериозен ремонт – поставя се нов иконостас, манастирските сгради са основно реконструирани и обзаведени.
Курортът е преименуван в достойното за това място име “Св. св. Константин и Елена” през 1992 г.
През 1999 година след 50-годишна забрава е възстановен и статутът на монашеска обител и започва възстановяването на манастира. Същата година за игумен е назначен архимандрит Серафим Геновски, родом от гр. Велико Търново. Въпреки трудностите и оскъдните средства, отец Серафим, със собствен труд и с помощта на няколко души - всеотдайни доброволци - успява да построи няколко килии, нова трапезария и кухня, издига нов купол на храма и оформя един прекрасен манастирски двор.
Днес, притежавалият някога около 2000 дка манастир, не разполага дори с цял един декар собствена земя. Борбата за възвръщането на имотите му продължава.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Варненският манастир “Св. св. Константин и Елена” представлява комплекс от жилищна сграда, църква, камбанария, малък двор и заобикаляща ги ограда от камък и дърво.
Понастоящем единствената останала сграда от някогашния манастир е каменната църква, наполовина вкопана в земята. Дървеният купол на църквата е особено впечатлителен с почти кръглата си форма и богатата си украса с дърворезба от вътрешната страна.
Част от манастира и негово голямо богатство е аязмото със света вода. Около него е съграден самият манастирски храм - водата извира в олтара, под светия престол. Тя има доказано лечебно въздействие, много са случаите, при които дошлите тук хора с вяра в Бога, са получили изцерение. Водата помага особено при очни и кожни заболявания.
В манастира се съхраняват и някои безценни реликви - мощите на св. свещеномъченик Валентин, на Свeта преподобномъченица Мария Гатчинска и на Свети седем момци ефески: Максимилиан, Ямвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин.
Наскоро съкровищницата на манастира се обогатява и с още две светини. На 20 ноември 2011 г. – Предпразненство на Въведение Богородично, с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, в манастира са посрещнати частици от мощите на св. св. Константин и Елена и частица от Св. Кръст. Реликвите са дарени от женския манастир „Св. св. Константин и Елена" край Санкт Петербург.



Източници:
1. Сайт на манастира „Св. Св. Константин и Елена” - www.varnamonastery.bg
2. Варненска дигитална библиотека: www.libvar.bg/projects/digitalcollection/
 

Сметка за дарения на епархийски манастир „Св. св. Константин и Елена”


Банка ДСК – Варна
IBAN: BG59 STSA 9300 0005 8726 69
SWIFT: STSA BGSF

За контакт:

Телефон: 052 362 076

Игумен на манастира: иконом Стоян Махлелиев (тел.: 0887 721 086)

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"