ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Варненски манастир "Св. Димитър"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Недействащ
СЪСТОЯНИЕ: Невъзстановен
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Варненският манастир "Свети Димитър" се е намирал на около 10 км североизточно от град Варна, на нос Свети Яни, в района на днешния дворец "Евксиноград".

От някогашния манастир днес не е останало нищо, бил е унищожен при строежа на двореца, а последната част от него - църквата, е разрушена през 1948 г. Съвсем наскоро, на мястото на разрушения манастирски храм е издигнат нов параклис.

Доста информация, свързана с историята на манастира, и особено с времената предхождащи появяването му, ни разкриват направени в последно време в околностите на резиденцията археологически разкопки, проведени от Варненския археологически музей. Интересни находки, някои от които са датирани към дълбоката древност - фрагменти от сечива, керамика и украшения, както и зидове от римска вила или римска пътна станция, са намерени още при строежа на резиденцията. Това са открити и множество антични и средновековни монети, както и некропол от късноантичното римско селище от IV - V век, известно като Кокодива. Към селището е съществувала крепост, която е градена през V в., но е била унищожена по време на аваро-славянските нашествия. Първият изследовател на това място е Карел Шкорпил, който прави археологическо проучване през 1899 г.
По време на последните разкопки (2006 - 2015) са открити следи от богато средновековно селище - стоки, огромен брой средновековни монети, сред които много византийски, български, на епирски, влашки, молдовски, кримо-татарски, османо-турски и мамелюкски (от Египет) и английски (от XIV в.). И това не е случайно, тъй като по време на Второто българско царство (XII-XIV в.) на нос Свети Яни съществува процъфтяващото селище-крепост "Кастрици", изградено от генуезки търговци и служещо за тяхно пристанище и квартал извън стените на град Варна, в най-северната точка на Варненския залив, на място естествено защитено от северните ветрове. Известно е, че при царуването на Иван Александър (1331 - 1371) Генуа се договаря с България за правото на достъп в българските пристанища на Черно море. По това време на няколко стотин метра северно от крепостта бликат множество минерални извори, които се изпозват за лечение от жители и гости на Кастрици.
Крепостта е отбелязана в много западноевропейски морски карти и портулани от ХIII до ХVIII в. Тя е спомената покрай обсадата на Варна през 1367 г. В Месемврийска хроника се споменава за нападането ѝ от татарите през 1399 г. Предвожданите от полския крал Владислав III през 1444 г. кръстоносци я назовават с името Макрополис.
През предосманския период българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане на красиви храмове и на цели манастирски комплекси. В района се заселват и много отшелници, а местността се превръща в център на духовен живот. Вероятно още тогава (XIII - XIV в.) са били положени основите на манастира "Св. Димитър" и на близкия нему "Св. Св. Константин и Елена". Не трябва да се пренебрегва фактът, че в продължение на векове, тази местност се е съхранила в народната памет като свещена.
Крепостта "Кастрици" продължава да бъде оживен търговски център, може би най-големият в областта след Варна, до нахлуването на османските турци, когато селищата в района са разорени, а населението им е поголовно изклано, за което свидетелстват множеството открити в района мъжки, женски и детски скелети. Кастрици просъществува до началото на XV век (най-късно датираните монети са от 1404 г.), когато бива разрушена.
След падането на България под османска власт, през годините на тъмното робство, в старото генуезко селище, на мястото на разрушен от турците храм, е построена малка църква в чест на Св. Димитър.
Възникването на манастира „Св. Димитър” се свързва с едно предание, според което при силна буря, кораби, предвождани от някой си руски капитан с име Димитър, намерили спасение в залива южно от нос Сованлък. По-късно, в знак на благодарност за чудото бил издигнат параклис, посветен на Св. Димитър.
По време на Руско-турската война от 1828–1829 г. една част от руската войска се разполага в района на тукашния залив. Руснаците възстановяват църквицата “Св. Димитър”, а около нея построяват военно-полева болница. Впоследствие, след оттеглянето на войските, болничните постройки са превърнати в килии, които заедно с църквата оформят облика на манастир.
След войната манастирът "Св. Димитър" (и “Св. Св. Константин и Елена”) бива съживен. През 1832 г. пристигат двама преподобни йеромонаси - Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Велико Търново. Отец Теодосий организира и вдъхва нов живот на мястото, като устройва в манастирски храм малката църква (според предания при строителството ѝ е вградена частица от Христовия кръст), а построената около нея военно-полева болница е превърната в жилищна сграда.
Въпреки многобройните конфликти с гръцката община (тогава всички храмове и манастири по българските земи са под ведомството на гръцката Цариградска патриаршия), честите нападения и обири от разбойници, в продължение на повече от 30 години двамата братя - монаси влагат много енергия и усилия постигайки значително благосъстояние за двата манастира. През 1866 г. манастирът “Св. Димитър” притежава 460 декара ниви, градини, лозя, воденица и други имоти. За сравнение, според крепостен акт от 1822 г., имотите на манастира са били едва 10 дка.
През зимата на 1866 г. умира йеромонах Агапий, а през лятото на 1867 г. и игуменът на “Св. Димитър” - йеромонах Теодосий. След тяхната смърт за кратко време ги замества свещеник Константин Дъновски (първият български свещеник във Варненско), който служи и в двата манастира. Дотогава в манастирите се извършва богослужение на църковнославянски и гръцки език в зависимост от нуждите и присъствието на едни или други богомолци. След 1867 г. в „Св. Константин“ служат само гръцки свещеници на гръцки език, а „Св. Димитър“ е използван за гостоприемница и градски увеселения, като ежегодно е отдаван под аренда. С циркулярно писмо от 1 ноември 1865 г. гръцката патриаршия заграбва всички му имоти и остават нейни до след Освобождението.
По време на престоя на княз Александър І във Варна от 4 до 22 август 1880 г., във връзка с направата на първата копка на катедралния храм в града, той е настанен в манастира „Св. Димитър“. Поради близостта си до града, красивата природа и хубавото вино, манастирът "Св. Димитър" ежедневно е посещаван от граждани. Преселването през летните месеци в "кьошковете" сред лозята е стара варненска традиция, и това ражда идеята князът да бъде настанен там.
По време на тукашното пребиваванет на княза обществения живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество. Във всички общоградски прояви има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството и гръкоманска, от името на гръцката митрополия и община. Българите използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гръкоманите, че макар и малцинство, силата е на тяхна страна. Самите гръкомани пък се оплакват официално на княз Александър І, че са репресирани от българите. През юли 1881 г. от канцеларията на княза започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира “Св. Димитър”.
На 7 август 1881 година варненският общински съвет взема решение „да се отстъпи празно място или се купи такова за палат“. През януари 1882 г. Министерският съвет взема решение манастирът „Св. Димитър“ да стане лятна резиденция. Варненската община започва да откупува околните лозя, за да оформи парцела на бъдещата резиденция. Наричат местността "Сандрово" (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro), за да се знае, че е подарък. На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец, известен днес като "Евксиноград".
До завършването на двореца (през 1885 г.) Батемберг летува в старата сграда на манастира.
По времето на княз Фердинанд (1887-1918) манастирът "Св. Димитър" е превърнат в по-малка резиденция, наречена „Тунела“.
През 1948 г. манастирският храм "Св. Димитър" е разрушен. В периода 1946-1991 г. царският замък "Евксиноград" е национализиран и се превръща в почивна база на елита на БКП и служителите на Министерския съвет и Държавния съвет на НРБ. След 1989 г. резиденцията е под юрисдикцията на МС - от 1992 г., УБО - от 1996 г., МС - от 1998 г., МДААР - от 2005 г., МС - от 2009 г.
През 2004 г. на мястото на разрушения манастирски храм е изграден нов параклис, като е посветен на патрона на някогашния манастир - Св. Димитър. Инициативата за възстановяването е на управителя на резиденция Евксиноград Стефан Капитанов и на дирекция “Вероизповедания” към МС. Параклисът е възстановен за по-малко от 6 месеца, изцяло с дарения на повече от 10 фирми, институции и частни лица. С безвъзмездния си труд са участвали и всички служители на резиденция Евксиноград.



Източници:
1. Интернет сайт на манастир "Св. Св. Константин и Елена" - www.varnamonastery.bg
2. Интернет страница на "Евксиноград" (виж тук)

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"