ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
Църква в крепостта "Бял град" - с Гугутка
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Хасково
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Гугутка
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Ивайловградска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Нереставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната крепост „Бял град“, известна сред местните хора и като „Бяло градище“, се намира на около 3 км източно от ивайловградското село Гугутка. Разположена е върху естествено защитен хълм от рида Мъгленик на Източните Родопи. Северните скалисти склонове на възвишението се спускат стръмно към Бяла река. Средновековната църква се намира почти в средата на укреплението.
Крепостта „Бял град“ е една от най-добре запазените в България, но и една от най-слабо проучените.

История:
Поради отсъствие на сведения за „Бял град“ в средновековните извори и липса на пълни археологически разкопки, миналото на тази крепост, от нейното създаване до края на съществуването ѝ, остава все още забулено в тайна. Единствените белези, които издават някаква информация, са особеностите на градежа и размерите на крепостта. Според тях тя е изградена в сегашения вид към края на VII и началото на VIII век (в границите на Византийската империя), като вероятно през цялото средновековие играе ролята на средищно селище от градски тип, в което резидира феодален господар със земи и села наоколо. Последната хипотеза се потвърждава косвено и от името ѝ - „Бял град“ или по-рядко „Градището“, докато другите крепости наоколо местното население нарича „Калета“.
Изхождайки от местоположението на крепостта и историята на района, може да се твърди, че до падането на тези земи под османска власт (1371 г.), тя попада ту във византийски ту в български ръце. Така например, според местни легенди и косвени исторически източници, в „Бял град“ за известно време пребивава самият цар Калоян, преди да превземе Димотика от латинците (края на август 1206 г.). Достоверен исторически факт е, че българският владетел престоява нееднократно в близкия град-крепост „Лютица“ край Ивайловград, от което може да се извади заключението, че „Бял град“ е изпълнявал функциите и на сателитен поддържащ пункт. Освен това тукашната крепост е разположена на път, паралелен на древния римски път „Виа Егнация“ (Адриатическо море – Солун – Кавала – Константинопол), което определя обвързаността ѝ с охраната му. Мястото е стратегическо и подходящо за изходен пункт в две направления: на югоизток – към Димотика – Одрин – Константинопол и на югозапад – към Гюмурджина – Кавала – Солоун.
Историята на средновековната крепостна църква също е изпълнена с много неизвестности и може да се проясни, ако се свърже с историческите събития от района. В този ред на мисли, логично е да се предпложи, че тя е била под ведомството на Българската църква и в нея са се извършвали богослужения на български език, когато тези земи са влизали в пределите на Българското царство, и обратно – в нея се е служило на гръцки, когато е била подопечна на Константинополската патриаршия чрез Лютицката епископия със седалище в близкият град-крепост Лютица. Черквата е била в последната зависимост през по-голяма част от нейното съществуване. Краят на функционирането ѝ се свързва с превземането на крепостта от османлиите, когато навярно е била разрушена.
Съдбата на „Бял град“ след падането на България под османско робство се различава от тази на повечето български крепости. През XV век върху цитаделата на крепостта е изградена феодалната жилищна кула (датировката и се основава на особеностите на градежа), което показва, че крепостта не е била разрушена. В нея вероятно се е настанил крупен османски феодален владетел, който е  извършил преустройства и допълнителни укрепвания.

Архитектура:
Крепостните стени, описващи форма на неправилен многоъгълник, следват очертанията на терена и ограждат площ от 13 дка. Те са запазени почти изцяло в първоначалният им вид - имат обща дължина от около 550 м и височина до 7- 8 м, а дебелината им е 2 м.
Входът към крепостта е от запад, от където е най-лесният подстъп към възвишението, а в източната част, от където достъпът укреплението също е лесен, пред основната стена на разстояние 10-15 м е построена втора стена, която описва неправилен полукръг. Двойните стени - протохизма, са рядкост при източнородопските крепости. Подобно фортификационно решение е приложено само на още едно място в този район - в крепостта при с. Воденичарско, община Джебел. Архитектурата на съоръжението има още една особеност - нивото на терена вътре в крепостта е по-високо от терена извън крепостните стени с 4-5 м, което неминуемо е затруднявало тяхното подкопаване и разрушаване при обсада.
Най-впечатляващото съоръжение от тази крепост, което е стигнало до наши дни, е част от цитаделата - вътрешна феодална жилищна кула. Тя е от типа на така наречените донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Стените и се издигат на височина до 9 м, а дебелината им е 1.5 м. Тя има правоъгълен план с размери на основата 11 и 9 м. Била е на два етажа. Приземния етаж е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а в другото е била монтирана дървена стълба, по която се е излизало на втория етаж. Запазени са гнездата на гредите, които са носели пода на втория етаж, използван като жилище.
Крепостната църква се намира в централната част на Бял град. От разкритите ѝ основите се изяснява нейният план - еднокорабна едноабсидна черква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 м, ширина 6 м, а дебелината на страните и е 1 м. Подът и е бил покрит с каменни квадратни плочи с еднакви размери. Градежът на стените  ѝ е от ломени камъни, споени с бял хоросан.


Източници:
1. Димитров, Б. Ханджийски А. Каменните щитове на България, изд. Медицина и физкултура, София, 1988, 85- 86.
2. Петков, Георги. Село Гугутка от цар Калоян до днес (в два тома). Кървавата 1913 година., т. 1, Изд. „ИМН“, Пловдив, 2013 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"