ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Петка" - с. Таваличево
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Таваличево
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Кюстендилска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Kъсносредновековната църква „Света Петка“ (Св. Параскева) се намира в близост до центъра на китното кюстендилското селце Таваличево.

История:
Най-вероятно старинната черква „Св. Петка“ е била изградена по време на османското робство в периода XVI-XVII в. Изпълнявала е функциите на селски храм на средновековното Таваличево, записано в турските документи като Тавалич. Относно датировката на храма има и други мнения. Според „Енциклопедия на Западна България“ (изд. БАН, 1961 г.) той е построен през XIV в., преди завладяването на България от османлиите. Поддръжниците на последното становище изхождат от обстоятелството, че църквата не е много ниска и малка част от нея е вкопана в земята, което противоречи на християнското храмово строителство през османския период. Но този довод е недостатъчно основателен за категорично заключение. Отговор на въпроса може да бъде даден само след прецизно датиране на стенописната украса и археологическо проучване на терена в и около църковната постройка.
В старата летописна книга на храма е имало записано едно предание, което разказвало, че в ранните години на османското робство, при султана в Цариград, на висока длъжност е служил българин от Таваличево, който от преданост към родния край изпросил селото да има статут на закрила – жителите му да имат данъчни задължения наравно с мюсюлманите, да могат свободно да изповядват християнската си вяра и да се пази от посегателствата на турците. Този особен статут бил потвърден със специален документ – ираде, изписан на арабско писмо. За съществуването му си спомнял дядото на поп Стефан, както и дедите на предишни селски свещеници - поп Стоян и поп Стоил. Запазен е и споменът, че през тези тъмни времена на робство, в таваличката църква се е черкувало и дарявало пари населението от околните села.
През 1900 г. към църквата се изгражда нова голяма зала с галерия на запад и камбанария, която включва в обема си и част от първоначалната църква. До преустройството камбаната е била окачена на голяма черница, която се е намирала до югозападния ъгъл на сградата. След като се е решило за направата на тази пристройка местното население събрало пари и поръчало нова камбана (тежала 138 кг.) при братя Георги и Стоян Алексови от с. Горно Броди, Серска околия.
До към 1907-1910 г. в черковния двор се е намирало старото „килийно“ училище, което било разположено южно от черквата.
Непосредствено срещу църквата са били разположени селските гробища, преместени на днешното им място в местността „Поляна“ през 1955 г.
През 60-те години на XX в. църквата „Св. Петка“ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).
Първи постъпки за реставрация на старинния храм са направени скоро след обявяването му за паметник на културата. През 1969 г. специалистката от НИПК Марди В. - Бабикова изготвя научно мотивирано предложение за обявяване на църквата. Към него се встъпва едва през 1980 г., когато екип от НИПК с ръководител арх. Сталева изготвя проект за ремонт. За голяма радост на местното население работата започнала, били направени сондажи на средновековните стенописи, намиращи се под по-късно положената варова мазила. Но на 23.05.1980 г. групата отишла да празнува (празника на Светите братя Кирил и Методий) и повече не се върнала. След това местната управи правила многократно опити да бъде продължена реставрацията, но без успех. С настъпването на демократичните промени след 1990 г. тогавашният (настоящ) кмет на селото Бойко Перянски подема инициатива за завършване на започнатия проект, която е приета с „големи похвали“. Проявената „загриженост“ за благородното начинание, без реална подкрепа с пари, материали или труд, продължила почти 30 години. През дългите години кметуване Перянски се е обръщал за помощ към абсолютно всички институции: президенти, премиери, министри на културата, Народно събрание и отделни депутати, Българската църква, чуждите посолства у нас, както и към над 300 бизнесмени и други хора, които са се изселили от селото. Получавал най-щедри обещания, но изпълнение – никакво! Това принудило през 2009 г. кметът да обяви стачка - затворил се в кабинета си и отказал да го напусне, докато държавата не отдели средства за запазване на ценния средновековен храм. Тогава, въпреки тежкото си здравословно състояние, Перянски изкарва седем дни зад бюрото, вследствие на което кракът му се подул. Това накарало някои хора да се осъзнаят и се получило раздвижване. Уплашени за живота на кмета, първо откликнали няколко бизнесмени и дарили пари. Дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет също отпуснали средства – 10 000 лв., въпреки че първоначално обещали 30 000 лв.
Поради невъзможност да бъде извършен ремонта на старата част, без решение на Института по опазване на паметниците на културата, първите постъпления са използвани за обновяване на по-новата част, където се събират миряните. Това половинчато решение на проблема съвсем не  задоволило очакванията и исканията на хората от Таваличево. И в тази връзка през май 2012 г. неуморимият кмет обявява втора поредна стачка в кабинета си. Но този път с намерението да остави костите си в апел за помощ от държавата. И накрая чудото се случило. От исканите 50 000 лв., Министерството на културата отпуска на етапи почти цялата сума.
След като е изготвен нов актуален проект за възстановяване и е одобрен, реставрацията на ценната старина е започната още същата година – ноември 2012 г. Проектът е дело на арх. Юрий Фърков. Фасадното оформление на черквата е извършено от реставратори от Регионален исторически музей гр. Кюстендил. Реставрацията и консервацията на стенописите в средновековната част се извършва от екип художник-реставратори (Миглена Прашкова и др.) с ръководител Стефко Аенски. Работата на последните продължава и сега – лятото на 2013 г.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение старинният храм „Св. Петка“ представлява малка, едноапсидна църква с два певника и с вътрешни размери 6,35 х 3 м. Постройката е вкопана в земята, така че ново на пода ѝ е с две стъпала по-ниско от външното ниво. Сводът е полуцилиндричен и отвън е покрит с двускатен покрив с керемиди. Апсидата и двата певника също са покрити с керемиди, самостоятелно. Вътрешността на черквата се осветява от три тесни прозорчета. Градежът на сградата е от ломени камъни и каменни блокове (от пясъчник), споени с хоросан.
При добавянето на новата обширна галерия на запад е била съборена западната стена на средновековната църква. Западната фасада на последната първоначално е била оформена с анти, които са продължение на надлъжните стени, като в горния си край с увенчават с арка. Този елемент е характерен за църковното строителство през късното средновековие в Западна България („Св. Никола“ в с. Вуково, „Св. Арх. Михаил“ в с. Горановци, църквата в Маломаловския манастир и др.).
Въз основа на плановото и архитектурно решение, изграждането на църквата може да се отнесе към края на XVI или началото на XVII век.
В миналото цялата вътрешност на черквата е била изписана. До скоро по-голяма част от средновековните стенописи бяха мазилката, нанесена при преизграждането на храма в началото на XX в. Преди години стенописите са били проучвани, правени са проби - сондажи, но реставрацията им така и не била започната. Оставени частично разкрити, ценните стенописи - произведения на българското средновековно монументално изкуство, са се рушили в продължение на 33 години. Днес – лятото на 2013 г. те са подложени на консервация и реставрация и скоро ще можем да ги видим в целия им блясък и красота.


Източници:
1. Василиев, Асен - Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.194
2. Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.116, 121 и 122
3. Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св.Петка" в с.Таваличево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК
4. Пеев, Серафим - Таваличево, София, 1985 г., с. 32 и с. 87-88
5. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с. 30.
6. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с. 637.
7. Перянски, Бойко – С Таваличево в сърцето, Кюстендил, 2011 г.

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"