Средновековната черква „Свети Архангел Михаил“ се намира а 2 км северно от село Горановци и на 17 км от гр. Кюстендил. Разположена е в дясно от шосето за ГКПП Олтоманци (на границата със Сърбия), на десния бряг на река Драговищица.

История:
В науката няма единно мнение за времето на възникване на църквата. Най-вероятно е изградена през XIII век, за което свидетелства намереният в непосредствена близост монетен материал. При археологически разкопки, проведени в периода 1983 - 1987 г. под ръководството на  археоложката Живка Въжарова, се установява че храмът е издигнат в границите на антично и средновековно селище, на старо култово място. При проучванията се изяснява, че църквата е изградена върху основите на по-ранен храм, датиращ вероятно от раннохристиянската епоха (IV – VI в.). В непосредствена близост до него е разкрито и езическо светилище, което, според Ж. Въжарова, било посветено на славянския бог Перун (единственото такова досега открито в България и е едно от най-добре запазените от всички останали в славянските земи).
Някои изследователи предполагат, че старата църква – предшественик на сегашната е била разрушена в XII век, по време на печенежките нашествия. Би могло да се приема, че тази църква е възникнала като селищен храм на съществувалото на това място селище.
По-късно, неизвестно време след въздигането ѝ (вероятно отново като селищен храм), средновековната църква „Св. Архангел Михаил“ става съборен храм на малък манастир. Не са запазени исторически данни за времето на основаването му. За него научаваме от подробния османски регистър за Кюстендилския санджак от 1570 - 73 г., в който е описан като действащ и заедно със с. Горановци е в състава на нахията Ълъджа (Кюстендил). В османския опис манастирът е записан под същото име - „Архангел“, като по това време в него служи един монах - Стале Приселец. Данъците на обителта, събирани за пчелни кошери, овошки, зеленчукова градина и една воденица, възлизат на 130 акчета. Липсват сведения за по-нататъшната съдба на манастира. Вероятно скоро след това запустява и повече никога не е възстановяван. През вековете оцелява малката църква, а за някогашната обител напомня само името на местността - „Манастирчето“.
Много е вероятно през последните векове от османското робство старинната църква да е започнала отново да изпълнява функциите на селищен храм, поради липса на друг такъв в Горановци (селската черква „Св. Троица“ е построена едва през 1885 г.). Дълго време, до към средата на XX в., под вековните дъбове в местността „Манастирчето“ на Архангеловден и Илинден се провежда общоселски събор.
По някое време покривът на църквата се срутва, но скоро след това е покрит с дървен навес, благодарение на което голяма част от стенописите във вътрешността се запазват. През 1969 г. църквата придобива статут на художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 57/1969). Старината е реставрирана в края на 70-те години на XX в.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение храмът „Св. Архангел Михаил“ представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква, без притвор, с дължина 6,85 и ширина 4,35 м. На изток завършва с полукръгла апсида. Покрита е била с полуцилиндричен свод, който сега е възстановен. Може би е имала купол (на южната стена е изобразен светия с модел на църква в ръка). Вътрешните надлъжни стени са разчленени от три слепи аркирани ниши. Западната стена е оформена със засводена ниша с анти, а над входа има патронна ниша. Личат следи от зидана олтарна преграда. Градежът на сградата е от ломени камъни, споени с бял хоросан.
Архитектурата на църквата е типична за периода преди XIV в., но през XVI – XVII в. се появява отново. Този факт дава основание на някои автори да предположат, че църквата е от по-ранен период. По архитектурен тип горановският храм се доближава до църквите: „Св. Стефан“ в Костур; „Св. Никола“ в с. Младо Нагоричане; „Св. Атанасий Александрийски“ в с. Журче, „Св. Петка Самарджийска“ в София, „Св. Арх. Михаил“ в Билинския манастир и др.

В миналото цялата вътрешност на църквата е била изписана със стенописи. Поради срутването на покрива тези на свода и в горната част на стените са унищожени, но от друга страна скорошното му възстановяване е спомогнало да бъде запазена една значителна част от тях – почти всички плоскости по стените, пиластрите и арките са изпълнение със стенописи. Малките стенни плоскости не са позволили да се развият по тях пространни и сложни композиции и за това е наблегнато на образите. Единствената запазена композиция, при това частично, е Успение Богородично, канонично разположена на западната стена над вратата. Обичайните евангелски сцени, които са били по свода, сега липсват. Разпределението на стенописите е в следния ред:
1. В горната част на апсидата е доколенното изображение на Богородица Ширшая небес. На гърдите ѝ в медальон е нарисуван Христос, а от двете страни стои по един ангел. Под Ширшая небес, от двете страни на апсидното прозорче са нарисувани архангел Гавраил и архангел Рафаил. Зад първия от тях е фигурата на Св. Василий Велики, а зад втория – на Св. Йоан Златоуст;
2. Северно от апсидата, в проскомидийната ниша е поместен Св. Стефан. Южно от апсидата на източната стена е изобразена висока колона е представена допоясна фигура на някой от стълпниците, чието име изтрито;
3. Върху северното лице на пиластър от южната стена, до югоизточния ъгъл, е поместено изображение на Св. Стефан, от което са изпаднали горната част на главата и нимбът. Светецът е облечен с дълга бяла дреха и в лявата си ръка държи модел на църква;
4. На западното лице на същия пиластър има изображение на Св. Амвросий. От надписите са запазени буквите мвр;
5. Първата ниша на южната стена е заета от добре запазената фигура на Св. Кирил Александрийски, представен с обичайните карирани шапка и мантия, държащ дълъг списък с евангелски текст, написан на славянски език.
В нишата над това изображение се виждат остатъците на догръдните фигури на двама светци, чиито имена липсват. По арката на нишата са нарисувани Св. Лаврентий и Св. Вах;
6. В средната ниша на южната стена е представен Св. Арх. Михаил, чиято величествена фигура заема цялата плоскост на нишата. И тук по арката са нарисувани двама светци, чиито имена не могат да се разпознаят.
7. На източното лице на пиластъра между втората и третата ниша се намира добре запазен образ на Исус Навин. От другата страна на пиластъра е представен Св. Теодосий с надпис ...ωдoсЇ;
8. В третата ниша липсват изображения. Там е разположено единственото прозорче на южната стена. Отгоре на арката са нарисувани Св. Мардарий и един светец, чието име е унищожено;
9. Върху източното лице на западния пиластър на третата ниша, до югозападния ъгъл на църквата, е представен Св. пророк Ной, чието изображение, с изключение на лицето е добре запазено. На северното лице на същия пиластър е поместено изображение на светец воин, чието име не е запазено;
10. На западната стена от двете страни на вратата са поместени изображенията на Св.св. Константин и Елена. Особен интерес предизвиква изображението на Елена, която носи висока корона със спускаща се от нея дълга шарена кърпа от народен тип. Над тези изображения е нарисуван фриз от пет медальона с изображения на светци, чиито имена не могат да се установят. Над този фриз е единствената композиция в църквата – Успение Богородично;
11.  На северната стена, върху южното лице на пиластъра до северозападния ъгъл на църквата е представена оригиналната фигура на Св. Онуфрий с дълга до земята брада и вдигнати нагоре ръце, а на източното лице на същия пиластър – Св. Макарий;
12. В западната ниша на северната стена е бил представен светец воин, от който се виждат краката му и долната част на облеклото му. По арката са изписани Св. Власий "Вукол" (от гр. овчар, смята се за покровителна овчарите) и Св. Никофор;
13. Върху западното лице на пиластъра между западната и средната ниша има изображение на светец или светица. От надписа са останали няколко букви, но името не може да се разбере. Върху южното и източното лице на пиластъра са поместени изображенията на Св.св. Петър и Павел;
14. В средната ниша на северната стена е била представена фигура в цял ръст, от която е оцеляла долната част и текст върху свитък хартия. В тази ниша е разположено единственото прозорче на северната стена. В арката са нарисувани образите на Св. Христофор и Св. Трифон;
15.  Върху западното лице на пиластъра между средната и източната ниша има добре запазено изображение на Св. Ана, а върху източното – Св. Данаил Стълпник. От южната страна на този пиластър е оцеляла дъга от арка, принадлежала на зидания иконостас;
16. В източната ниша на северната стена няма оцелели стенописи, с изключение на някои незначителни фрагменти. В арката има фигура на светец, чиято глава е унищожена, а срещу него личат останки от дреха и стъпало на друг светец.

Общото впечатление от стенописната украса на църквата е, че нейният автор е предпочитал топлите охровокафяви и червеникави тонове. Зографът е имал определен афинитет към детайла и най-вероятно е рисувал и икони. Изкуствоведът Асен Василиев определя тукашната живопис като характерна за изкуството в Западна България. Той намира голямо сходство със стенописите в Земенския манастир, като изказва предположение, че зографията в двата паметника принадлежи на една школа. И на двете места живописта е линеарна и широкоплоскостна, но се различава по колоритността на фоновете – в Земен изписаните в топли тонове фигури стоят на плътен син и тъмен фон, докато в горановската църква фонът е бледосинкаво-сив, може би твърде измит от дъждовете.
На места под гореописаните стенописи личат останки и от по-стара живопис. Асен Василиев датира живописта от XIV в., Вера Иванова-Мавродинова я отнася към XVI в., а В. Марди-Бабикова смята, че двата живописни слоя са от едно и също време (XVI – XVII в.), но са изпълнени от двама художници. Според последните проучвания църквата е изписана първоначално в края на XV – началото на  XVI в., а вторият слой е от XVII в., от времето, когато храмът е бил възстановен.



Източници:
1. Иванова, Вера, „Неиздадени църкви в Югозападна България“, в Годишник на Народния Археологически музей, V, 1926– 1931,
2. Василиев, Асен, „Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско“, в Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г.;
3. Стойков, Г., „Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско“, в Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.112 и 114;
4. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л., Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15;
5. Въжарова, Живка. Разкопки в местността "Манастирчето" при с. Горановци, Кюстендилски окръг. В: АОР за 1983, 1984, 1985, 1986 и 1987 г;
6. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г;
7. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН;
8. Ангелов, Ангел, "Църквата „Св. Архангел Михаил“ при Горановци, Кюстендилско", в сп.Археология, 2003 г. кн.4, с. 41 – 50;
9. Кръстовски, Б; о.з. полк. Димитров; Митев, Ст. Горановци – минало и настояще. Кюстендил, 2009 г.