Средновековната църква „Света Петка Самарджийска“ се намира в същинския център на столицата София, на ул. "Съборна" в подлеза между хотел "Шератон" и ЦУМ,в близост до катедралата „Света Неделя“.
Църквата е един от малкото действащи средновековни храмове в София.
Сегашната църква е издигната в периода от XIІ до ХVІ век.,има предположения,че неин ктитор е бил дарителят на Боянската църква-севастократор Калоян.
Впоследствие се установява,че "Св.Петка" е построена върху стара римска гробница (крипта) от IV в.,което предполага,че тук може да е имало предишен раннохристиянски храм,в непосредствена близост е минавала крепостната стена на антична Сердика.
През средновековието църквата „Света Петка Самарджийска“ е била част от духовното сърце на София,наред с множеството храмове,които се издигали в един сравнително малък параметър.За жалост,при прокарването на новия градоустройствен план след Освобождението,те са унищожени.
Името си храмът получава по време на османското робство,когато е наречен на света Петка Иконийска- покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари),чийто квартал се е намирал в този район през средновековието,те се черкували тук и поддържали храма.За първи път той се споменава през XVI век,в писмо отпратено до султана(придружено с дарове) от християните софиянци,с молбата да бъдат съхранени църквите в центъра на града.Искането е било удовлетворено,а подаръците–приети.
След Освобождението на България от османско робство,по време на управлението на софийския кмет Димитър Петков,оцелелите дори и през най-трудните времена средновековни църкви,са разрушени,поводът е "да се изправят улиците на града".Тогава,като по чудо не са унищожени тукописваната църква и ротондата "Св.Георги".
Друг преломен момент за старинния храм настъпва непосредствено след Девети септември 1944 г.,когато социалистическите строители правят опити той да бъде съборен.Но се случват знамения,които спират това безумие: "Един от тези,които се качили на покрива,за да бутнат кръста,пада от там и умира на място...".Благодарение на този случай,войнстващите атеисти се разколебават и не събарят храма,но го правят паметник на културата,в който дълги години никой не може да влезе,а впследствие е превърнат в музей.
Едва през 1992 година,Българската православна църква настоява храмът да й бъде върнат и тогава,месец преди разкола,той отваря вратите си за вярващите.От 1992 до 2004 година е имало свещеник,принадлежащ към разколническия синод,през този период тук се е влизало с такса.
Самата църква представлява малка еднокорабна постройка с полуцилиндричен свод и широка апсида.Лежи върху основите на антични сгради и гробници,които в момента са експонирани в криптата ?.Градежът на широките около 1 м стени е от камъни и тухли споени с хоросан.
Цялата вътрешност на храма е била изписана със стенописи,за жалост днес от тях е останала малка част,съхранена през годините в доста лошо състояние.Различават се поне два живописни слоя: първият и най-ранен е от края на XIV в.,вторият и преобладаващ стенописен пласт е датиран XV-XVI век.Изобразени са редица библейски сцени: "Рождество Христово", "Страданията на Кръста", "Разпятие", "Полагането в Гроба" и "Възкресението Христово",както и евангелски сцени с проповедта и чудесата Христови.
Има предположения,че стенописите от XVI в. са дело на зографа-монах свети Пимен Зографски,същият със своите ученици е възобновил стотици църкви из българските земи,сред тях са и тези от Софийската мала Света гора.
След археологическото проучване на църквата от екип с ръководител Магдалина Станчева,и цялостното ѝ възстановяване,стенописите са консервирани от художник-реставратора проф. ЛЮбен Прашков.
Съществува хипотеза,поддържана и от известния български писател Николай Хайтов, че в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Васил Левски. Основанията за тези твърдения са проведените археологически разкопки през 1956 година и някои сведения в печата от 1937 година,препредаващи разказите на потомци на извършилите препогребването.През 80-те години на XX век се развива остра полемика по въпроса,но до окончателно решение не се стига.