Храм "Св. великомъченик Георги Победоносец" - Ротондата се намира в самия център на днешна София, във вътрешния двор на Президентството и хотел "Шератон София".
Тя е е единствената сграда от далечния IV век със запазена покривна конструкция в България. Поради архитектурния си тип храмът е известен като Ротондата (Ротонда - сграда, застроена на кръгообразна площ, често покрита с купол).
Църквата е част от по-голям археологически комплекс: зад апсидата се намират част от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система „хипокауст“ - плочките, повдигащи пода, могат да се видят. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийксият вселенски събор .
Още от IV век се е използвала за покръствания.През V век сградата е била разрушена от хуните, но по-късно е издигната отново, вече като православен храм.През хилядолетното си съществуване е била е ползувана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда.
По-късно,през средновековието, тук са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България - свети Иван Рилски и според преданието са излекували византийския император Мануил Комнин. Те са отмъкнати от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, разрушават и разграбват града, но след кратко пребиваване в столицата Естергом, където католическият епископ онемял, след като се отнесъл непристойно с тях, те са върнати в България през 1187 г. Мощите на светеца са почивали тук още веднъж, когато са били тържествено пренасяни от Търновград към Рилския манастир в 1469 г. Първоначално тук е погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала „Света Неделя“).
През османското владичество църквата е обърната на джамия и в XVI век я намираме като такава, но около средата на XIX век заедно със Света София и строената за джамия сграда на днешния Археологически музей е изоставена от поробителя и не след дълго българите-християни отново ѝ връщат старото предназначение на православен храм.
Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите.Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план.
Запазени са във фрагменти 5 слоя стенописи: първият — римско-византийски с растителни мотиви от IV век; вторият — български с ангели от X век; третият — от XI век и XII век - фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и др.; четвъртия — от XIV век с ктиторския портрет на епископ северно от входа и пети — орнаментален от времето на джамията.
Изключителен сред всички стенописи е този, изписан в X век най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Уникален е одухотвореният и човешки образ на глава на ангел, изписан под купола, като той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която ни дава представа за високото майсторство на българската художествента школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание считат, че надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс.
Първите проучвания в ротондата „Свети Георги“ са направени от проф. Богдан Филов през 1915 г., 1921 г. и 1932 г., който публукува и нарочно изследване за черквата през 1933 г.В края на 80-те години на ХХ в. е завършена цялостната реставрация и консервация на църквата и тя добива днешния си максимално близък до късноантичния и средновековен първообраз вид.
Въпреки не така големите си размери, този паметник е сроден на ротондата „Св. Георги“ в Солун. Носещ духа на раннохристиянската епоха и българското средновековие храмът-ротонда има внушително въздействие и е обект на задълбочени изследвания и оправдан интерес не само в православната и католическа църковна общност.