ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София-град
НАСЕЛЕНО МЯСТО: София
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Софийска
СТАТУС: Надействащ, музей
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ се намира на ул. "Боянско езеро" №1-3 в софийския квартал Бояна,разположен в подножието на Витоша.
Църквата е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници,достигнали до наши дни.Тя е един от културните символи на България,свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство в европейското културно пространство.През 1979 г. паметникът е включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Изграждането на твърде сложната в архитектурно-планово отношение Боянска църква може да се разграничи на три строителни етапа: първи - края на Х - началото на ХІ в., втори - средата на ХІІІ в. и трети - през ХІХ в.
През първия строителен период е изградена най-старата (източна) част на църквата,която представлява малка,едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори,оформящи вписан кръст.Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете,тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново,Охрид и Костур.
Вторият строителен период обхваща пристрояването на основната част с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства.Тя принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници.Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите,е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши-"аркосолии",оформени в северната и южната стена,а горният - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква,е бил техен семеен параклис.Характерна е фасадната украса където освен пластиката на слепите засводените ниши и арките,при отворите тук е приложен т.н. „живописен стил“ — смесена зидария от бял камък и червени тухли съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“ характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове.
От изградените по поръка на севастократор Калоян в София църкви са запазени още две — "Света Петка Стара" и "Свети Николай Мирликийски".
През третия (възрожденски) период е постигнат днешния завършен вид на църквата,тогава със средствата на боянчани е изграден притвор,от западната страна на старинния храм.
След Освобождението селяните искали да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна и възрожденска,но тя е спасена от българската царица Елеонора,втората съпруга на цар Фердинанд,която предоставя на селяните друг терен Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове.След кончината на царица Елеонора през септември 1917 г.,тя е погребана до южната страна на Калояновата църква.
Цялата вътрешност на Боянската църква е била покрита със стенописи,разграничават се три живописни слоя,изписани през отделните периоди от живота на храма.Първият и най-стар слой,покривал изцяло източната част на храма,датиран е от ХІ-ХІІ в.Фрагменти от него могат да се видят в долните части на апсидата и северната стена,горните части на западната стена и южния свод.
Вторият живописен слой,според ктиторския надпис,намиращ се на северната стена на втората част на храма,е датиран от 1259 г.Тогава върху първата живопис неизвестен екип от зографи полага нов слой стенописи като изписва и двата етажа на втората част на църквата.Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г.,които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура.
По голямата част пресъздадените над 240 изображения се отличават с изключителна художествена стойност-индивидуалност,убедителна психологическа характеристика и виталност.Тези уникални произведения на изобразителното изкуство са дело на т.нар. Боянски майстор-група средновековни художници(сред тях се знае името на Димитрий зограф),които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа,следваща традициите на Палеологовия Ренесанс.Андрей Грабар ги отнася към „най-чистото византийско изкуство“,признавайки,че те характеризират и българското изкуство от епохата.В канонично отношение те следват утвърдените традиции.Според Никола Мавродинов стенописите от 1259 г. (на „Боянския майстор“) много по-точно отговарят на византийския канон от по-стария живописен слой,датиращ от XI век.
В първата част на храма в купола се намира величествения образ на Христос Вседържител (Пантократор).Под него,в барабана,са представени ангели,а в пандантивите-четиримата евангелисти Матей,Марко,Лука и Йоан.Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос-Емануил,Ветхий денми (по-стар от дните) и неръкотворните Убрус и Керемида.Следват сцени от Големите църковни празници и Страстите Господни.В първия регистър,сред светците в цял ръст,са изобразени 10 военни.Изображенията на светците-войни,на Христос:„Пантократор“ (Вседържател),„Емануил“ (Младеж),„Евергет“ (Благославящ) и други не отстъпват по художествени качества на Константинополските образци.Изписани са пълнокръвни образи на живи хора с портретни черти,които предизвикват вълнение у зрителя.
В олтарната конха е представена св. Богородица с младенеца на трон,заобиколена от архангели.Под нея са четирима църковни отци - св. Григорий Богослов, Василий Велики, Йоан Златоуст и патриарх Герман.От двете страни на олтара са изписани образите на дяконите Лаврентий,Евплий и Стефан,както и св. Никола-патрон на долния етаж на храма-много популярен светец,известен като покровител на моряци,търговци и банкери.
В притвора (втората част на църквата) 18 сцени представят житието на св. Никола.В тях художникът включва елементи от бита на своите съвременници и на много места в композициите фигурите и преди всичко техните лица са пресъздадени с реалистична психологическа характеристика.В люнета над входа на притвора е изображението на св. Богородица с малкия Христос, св. Ана и св. Йоаким и благославящата Божия десница.В долните части на стените са представени св. Екатерина,св. Марина,св. Теодор Студит,св. Пахомий.В южния аркосолий е композицията Христос сред книжниците,а в северния - Въведение Богородично.В преддверието са изписани и двама много почитани от българите светци-св. Иван Рилски (най-старото запазено негово изображение) и св. Параскева (Петка).Тук, сред образите на монасите,се намира и този на отшелника св. Ефрем Сирин.
Впечатляват изобразените в притвора ктиторските портрети на севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на царстващата двойка-цар Константин Тих и царица Ирина.Това са истински портрети,а не типизирани канонични фрески.Изпълнени са реалистично,от тях може не само да се съди за модата в облеклото на висшата българска аристокрация от епохата,но и да се доловят черти от душевността и характера на персонажите.Особено силно е въздействието на портрета на Десислава, наречен от изкуствоведа Андрей Грабар „едно от най-забележителните творения в Бояна“.Подобно на Никола Мавродинов и той вижда в образа и западно (латинско) влияние, особено в позата и ѝ жестът на ръката придърпваща шнурчето на мантията.Това е един от най-ранните исторически достоверни портрети на българска аристократка.
По мнението на много известни специалисти световноизвестните стенописи на Боянска църква имат определено значение в развитието на средновековната българска и европейска живопис.
В църквата има и по-късни стенописи,като някои от тях са били надживописвани.Сред тези по-късни изображения в Боянската църква са сцената "Въведение Богородично" от ХІV в.,образът на св. Никола от ХVІ-ХVІІ в. и ликовете на двамата патрони на църквата св.Никола и св.Пантелеймон от 1882 г.
Състоянието на сградата и уникалните стенописи е тревожело поколения наред.Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите.Доктор Богдан Филов,директор на Народния музей,възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала.По-късно пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи.През 1934 г. отново се налага реставрация,която е възложена на професор Кирил Цонев.През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите.През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата.Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.Благодарение на реставрацията,която завършва през 2006 г,ясно се виждат фреските от XVII век (изрисувани върху по-старите от XII),между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски.
Фреските на Боянския майстор с пълно основание могат да се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.   

Източници:
1.Грабар,А.-Боянската църква,София,1924 г.
2.Василиев,Асен-Ктиторски портрети,изд.БАН,1960 г.
3.сайт на Боянската църква: www.boyanachurch.org

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"