ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Скални църкви и манастири
Скален манастир на нос Калиакра
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Добрич
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Българево
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Добричка
ВИД: Манастир
 

Скалният манастир, наричан „Св. Георги“, се е намирал в най-южния край на нос Калиакра. Днес от него не е останало почти нищо, тъй като е бил разрушен от голямо земетресение през 1901 г. В наше време в района обителта е изграден параклис „Св. Никола“.

История:
Сведения за скалния манастир получаваме от археолога К. Шкорпил и Д. Кукумявков, които правят описание на обителта, след като я заварват в края на XIX в. в сравнително добро състояние. На база на регистриран комплекс от помещения и разкрити находки, те изказват предположение, че става въпрос за градски скален манастир, съществувал по време на разцвета на Калиакра през XIII – XIV в.
Косвени сведения за наличието на манастир черпим и от писмени източници. През 1585 г. Френският пътешественик Франсуа дьо Пави споменава за манастир и скален гроб на Св. Георги. Столетие по-късно на Калиакра пристига и Евлия Челеби, който твърди, че гробът е на Св. Никола. Османският хронист уточнява, че според местното население светецът убил на това място змеят и така спасил царската дъщеря. Но както често се случва в повествованието на Евлия Челеби, представената от него история е твърде объркана, защото чудото с победения змей и спасената царкиня се свързва единствено и само със Св. Георги. Дори в наши дни върху останките на скалния манастир като символичен гроб е изграден параклис, посветен на Св. Никола. Същевременно става ясно, че гробовете са били повече и се отнасят към криптата на средновековната скална обител.
Допуска се, че френският пътешественик от ХVІ в. и турският хронист от ХVІІ в. не изпадат в колективна грешка и правилно са доловили, че светилището се свързва със Св. Георги. Навярно Евлия Челеби е бил подведен от местните жители, които бъркат с твърдението, че почитаният от тях Св. Никола е убил змей, за да спаси царкинята. След окончателното падане на Калиакра под османска власт през ХV в. християните в района започват да се препитават основно с риболов, а Св. Никола, като патрон на рибарите, постепенно натрупва популярност. И докато през ХVІ в. все още живее споменът, че патрон на обителта е Св. Георги, то през следващото столетие този спомен е замъглен. В края на ХІХ в. според К. Шкорпил вече всички са убедени, че скалното светилище на Калиакра има за патрон единствено Св. Никола, като споменът за Св. Георги е напълно заличен.
Освен засиления регионален култ към Св. Никола, причини за замяна на патрона на мястото могат да се търсят и в характерната за този период, на усилен османски гнет, примитивизация на християнството, както и нарушената историческа памет за оставените в руини църкви и манастири в крепостта.
Косвено свидетелство за името на изконния патрон на скалната обител представлява и фактът, че всички добруджански центрове (Варна, Дръстър, Калиакра), свързани с присъствието на аристократи, потомци на тертеровци, се издигат храмове в чест на Св. Георги.
В периода ХV - ХVІІІ в. в цитаделата има турски гарнизон, за чиито нужди е изградена джамия (вероятно върху основите на главния християнски храм на Калиакра), а наблизо се установяват монаси-бекташи, които почитат християнското светилище (скалния манастир) като гроб (мавзолей) на мюсюлманския светец-воин Саръ Салтък, контаминирайки го със Св. Георги. Тукашният мавзолей е един от седемте известни светилища на Саръ Салтък на Балканския полуостров, които се появяват все на места, където се заселва мюсюлманско татарско население. Издигането на култа към мюсюлманския светец затруднява достъпа на българи до християнските паметници в крепостта и те постепенно забравят тяхната история, респективно и патрона на скалния манастир „Св. Георги“.
Мюсюлманският манастир на Калиакра преживява своя разцвет през ХVІ в., когато в него живеят около 200 дервиши-бекташи (крайни шиити, чийто религиозен мироглед е смесица от мохамеданска мистика, християнски вярвания и наследени от староиранския дуализъм представи). Упадъкът на манастира започва още в началото на следващото столетие, но светилището продължава да се почита, както от християни, така и от мюсюлмани. То просъществува до началото на ХХ в., когато земетресението разрушава заедно със скалния манастир и мавзолея на Саръ Салтък. Това събитие, както и новите етно-демографски процеси, които протичат по същото време в Добруджа, обричат спомена за Саръ Салтък на пълно забвение. Християните обаче продължават да почитат святото място, като изграждат нов параклис, посветен на Св. Никола.

Архитектура:
За архитектурното устройство на скалния манастир научаваме основно от описанието на К. Шкорпил, който заснема неговия план. Четвърт век по-рано са били съхранени и други отделения, между които и крипта (според Д. Кукумявков). За жалост земетресението от 1901 г. разрушава голяма част от обителта, след което от нея остава съвсем малко. В наши дни манастирът е проучен от археолога Георги Атанасов, който прави допълнение на плана, на база на сведенията от К. Шкорпил и оцелелите части.
Манастирският комплекс е включвал вероятно повече от осем помещения. Най-северозападното помещение е с правоъгълен план с размери 2,85 х 3,95 х 1,65 м, а върху източната стена е оформена полукръгла апсида с ширина 1,25 м, като върху северната стена също има ниша. Южното помещение е с размери 3,77 х 3,90 м. Върху източната стена има полукръгла апсида. Г. Атанасов изказва предположение, че в това помещение първоначално е бил входът към обителта, защото е отворено на запад, където започва каменно стълбище. На юг се намира криптата с една гробна камера, ориентирана север-юг и с размери 1,85 х 0,76 м. Следващото помещение в южна посока е пропаднало в морето. Централното помещение, което е едно от запазените, е съхранено с неправилна форма и размери 6,60 х 3,00 м. Според К. Шкорпил то е било разделено с паянтова стена на две части. По стените му има вдълбани една голяма и две малки ниши. Съседното помещение (от изток) е с размери 4,05 х 3,30 м и има стъпала, които са отвеждали в разрушено днес източно отделение. Най-североизточното помещение е квадратно, с размери 3,75 х 3,75 м.
Има следи от помещения в южна посока, които са пропаднали в морето.




Източници:
1. Георги Атанасов. Добруджанското деспотство. В. Търново, 2009 г.
2. Петър Мутафчиев. Изток и Запад в европейското Средновековие /избрано/. изд. „Христо Ботев“, София, 1993 г.



 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"