Раннохристиянската базилика се намира в южния край на гр. Ракитово, в местността „Николица“ или както я наричат още манастир „Св. Никола“.

История:
На мястото през 1923 г. е построен параклис „Св. Никола“, чийто стени лягат върху части от зидове на голяма ранновизантийска базилика. През лятото на 1962 г., когато южно от параклиса започнали строеж на стадион, при работа с булдозер, били разрушени други части от късноантичния комплекс, който включва споменатата църква, помещения около нея и некропол. Тези разкрития наложили да се направи археологическо проучване, а след това и на редовни разкопки. Последните се провели през 1968 г. под ръководството на археоложките Й. Чангова и Ив. Жандова. Като резултат, базиликата била разкрита почти изцяло, с изключение на северното отделение на трансепта, върху чиито останки били положени основите на параклиса. Не е разчистено и помещението, което се намира на юг от притвора на базиликата, тъй като попада под насипа на стадиона. Добре проучен е и некрополът.
Резултатите от проведеното археологическо проучване са довели до заключението, че тук е съществувал внушителен ранновизантийски манастир (V-VI в.). Краят на това ранно духовно средище вероятно е настъпил с нашествието на племената, идващи от север (славяните), при което са били разрушени части от базиликата. Изглежда, че манастирът е бил възобновен през средновековието (XII-XIV в.), когато около стрия храм са изградени нови сгради. Според предание манастирът и църквата са окончателно разрушени по време на масовото помохамеданчаване на българите от Чепинското корито през 1666 г. След това мястото е продължавало да се почита за свято и при него е съществувал некропол, използван до XIX в.

Архитектура:
По план базиликата е трикорабна с голям трансепт (допълнителен кораб) и три апсиди. Размерите ѝ са: средна дължина - 32,25 м и широчина 17 м. Над квадратно пространство, образувало се от пресичането на централния кораб и трансепта, вероятно се е издигал купол върху пендативи. На запад църквата е завършвала с нартекс (притвор), който е бил фланкиран от север и от юг с по едно помещение. Северното помещение, завършващо на изток с апсида, е служело за баптистерий (къщелна). В средата му е намерена писцина (басейнче) с формата на кръст. Вероятно и южното помещение е завършвало по същия начин, което се вижда от разчистената малка част на източния му зид. Средният кораб е бил отделен от страничните посредством колонади от по три кръстовидни стълбове, изградени от тухли на варов разтвор.
За базиликата са водели три входа, разположени в дълбоки полукръгли ниши на западната стена (такова оформление на западна фасада не е срещано по българските земи). Други два входа са разположени респективно на северната и южната стена на трансепта. От нартекса към наоса се е влизало през три в хода, отговарящи на трита кораба. Притвора е дълбок 3,5 м и широк 14 м. Той е бил двуетажен, за което говори запазената част от каменна стълба. От притвора се е влизало в северното и южното помещение.
Зидовете на базиликата, запазени на височина от 0,10 м до 1,30 м, са фундирани на дълбочина 1,70 м. Те са изградени от камък и бял варов разтвор. По-голяма част от северния зид на базиликата е със смесен градеж от камъни и тухли, при това много изискан. Тази поправка говори за втори строителен период, който е извършен през средновековието (при възобновяването на манастира). За същия втори период подсказва и подовата настилка в наоса. В пода на централната апсида са открити останки от малка крипта (киворий), в която са били пазени мощите на някой светец. В средата на наоса са разчистени останки от под с каменни плочи. Той се свързва с най-късните преправки на църквата, които са станали през османския период. През този трети строителен период са били зазидани проходите между пиластрите на южната стена на централния кораб. Тогава е бил затворен южният вход на трансепта и страничните входове на наоса. Зидарията при последните преправки е от камък и кал. Такава стена е била изградена около южната стена на централната апсида, както в южното помещение до притвора. Пред западната фасада на базиликата е разчистена настилка от големи каменни плочи.
От разкритите в насипа фрагменти от стенописи се разбира, че наосът и страничните помещения при притвора са били покрити с фрески, а притворът – измазан само с бяла мазилка.
При разкопките са намерени много предмети, в това число: парчета от керамика, мраморни плочи, колони с капители, фрагменти от съдове, монети, кръстове и др. Намерените глинени съдове са известни от българските средновековни центрове от XII – XIV в. Интерес представляват и монетите, четири от които са на венецианския дожд Теопу (XIII в.), една бронзова монета на никейски владетел от XIII в. и една златна на Йоан Ватаци (XIII в.). Около църквата са разкрити и множество християнски погребения, но почти всички без инвентар. Само в един гроб са намерени обеци от бял метал, чиято украса среща аналогия сред находките от некропола на манастира Дурице, датирани към средата на XIV в.

Базиликата в местността „Николица“ среща общи черти с няколко църкви от ранновизантийската епоха (IV-VI в.). С плана на свободен кръст, в общи линии, тя поти повтаря плана на базиликата „Св. София“ в гр. София (с изключение на олтарната част). В други отношения среща аналогия с Еленската базилика край гр. Пирдоп (с трите апсиди и северното помещение с апсида до притвора), както и с Беловската базилика при с. Голямо Белово (с двуетажния притвор). Ако пък се изхожда от намерените мраморни плочи, украсени с кръстове и линии и капителите, се открива прилика и с Хисарските базилики.


Източници:
1. Чангова, Йорданка u Анета Шопова. "Археологически проучвания във Велинградски район". В: Родопски сборник, т. 2, София , БАН, 1969 г.
2. Нели Чанева-Дечевска - Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.