ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика в м. "Николица" - гр. Ракитово
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пазарджик
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Ракитово
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Пeщерска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Нереставрирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянската базилика се намира в южния край на гр. Ракитово, в местността „Николица“ или както я наричат още манастир „Св. Никола“.

История:
На мястото през 1923 г. е построен параклис „Св. Никола“, чийто стени лягат върху части от зидове на голяма ранновизантийска базилика. През лятото на 1962 г., когато южно от параклиса започнали строеж на стадион, при работа с булдозер, били разрушени други части от късноантичния комплекс, който включва споменатата църква, помещения около нея и некропол. Тези разкрития наложили да се направи археологическо проучване, а след това и на редовни разкопки. Последните се провели през 1968 г. под ръководството на археоложките Й. Чангова и Ив. Жандова. Като резултат, базиликата била разкрита почти изцяло, с изключение на северното отделение на трансепта, върху чиито останки били положени основите на параклиса. Не е разчистено и помещението, което се намира на юг от притвора на базиликата, тъй като попада под насипа на стадиона. Добре проучен е и некрополът.
Резултатите от проведеното археологическо проучване са довели до заключението, че тук е съществувал внушителен ранновизантийски манастир (V-VI в.). Краят на това ранно духовно средище вероятно е настъпил с нашествието на племената, идващи от север (славяните), при което са били разрушени части от базиликата. Изглежда, че манастирът е бил възобновен през средновековието (XII-XIV в.), когато около стрия храм са изградени нови сгради. Според предание манастирът и църквата са окончателно разрушени по време на масовото помохамеданчаване на българите от Чепинското корито през 1666 г. След това мястото е продължавало да се почита за свято и при него е съществувал некропол, използван до XIX в.

Архитектура:
По план базиликата е трикорабна с голям трансепт (допълнителен кораб) и три апсиди. Размерите ѝ са: средна дължина - 32,25 м и широчина 17 м. Над квадратно пространство, образувало се от пресичането на централния кораб и трансепта, вероятно се е издигал купол върху пендативи. На запад църквата е завършвала с нартекс (притвор), който е бил фланкиран от север и от юг с по едно помещение. Северното помещение, завършващо на изток с апсида, е служело за баптистерий (къщелна). В средата му е намерена писцина (басейнче) с формата на кръст. Вероятно и южното помещение е завършвало по същия начин, което се вижда от разчистената малка част на източния му зид. Средният кораб е бил отделен от страничните посредством колонади от по три кръстовидни стълбове, изградени от тухли на варов разтвор.
За базиликата са водели три входа, разположени в дълбоки полукръгли ниши на западната стена (такова оформление на западна фасада не е срещано по българските земи). Други два входа са разположени респективно на северната и южната стена на трансепта. От нартекса към наоса се е влизало през три в хода, отговарящи на трита кораба. Притвора е дълбок 3,5 м и широк 14 м. Той е бил двуетажен, за което говори запазената част от каменна стълба. От притвора се е влизало в северното и южното помещение.
Зидовете на базиликата, запазени на височина от 0,10 м до 1,30 м, са фундирани на дълбочина 1,70 м. Те са изградени от камък и бял варов разтвор. По-голяма част от северния зид на базиликата е със смесен градеж от камъни и тухли, при това много изискан. Тази поправка говори за втори строителен период, който е извършен през средновековието (при възобновяването на манастира). За същия втори период подсказва и подовата настилка в наоса. В пода на централната апсида са открити останки от малка крипта (киворий), в която са били пазени мощите на някой светец. В средата на наоса са разчистени останки от под с каменни плочи. Той се свързва с най-късните преправки на църквата, които са станали през османския период. През този трети строителен период са били зазидани проходите между пиластрите на южната стена на централния кораб. Тогава е бил затворен южният вход на трансепта и страничните входове на наоса. Зидарията при последните преправки е от камък и кал. Такава стена е била изградена около южната стена на централната апсида, както в южното помещение до притвора. Пред западната фасада на базиликата е разчистена настилка от големи каменни плочи.
От разкритите в насипа фрагменти от стенописи се разбира, че наосът и страничните помещения при притвора са били покрити с фрески, а притворът – измазан само с бяла мазилка.
При разкопките са намерени много предмети, в това число: парчета от керамика, мраморни плочи, колони с капители, фрагменти от съдове, монети, кръстове и др. Намерените глинени съдове са известни от българските средновековни центрове от XII – XIV в. Интерес представляват и монетите, четири от които са на венецианския дожд Теопу (XIII в.), една бронзова монета на никейски владетел от XIII в. и една златна на Йоан Ватаци (XIII в.). Около църквата са разкрити и множество християнски погребения, но почти всички без инвентар. Само в един гроб са намерени обеци от бял метал, чиято украса среща аналогия сред находките от некропола на манастира Дурице, датирани към средата на XIV в.

Базиликата в местността „Николица“ среща общи черти с няколко църкви от ранновизантийската епоха (IV-VI в.). С плана на свободен кръст, в общи линии, тя поти повтаря плана на базиликата „Св. София“ в гр. София (с изключение на олтарната част). В други отношения среща аналогия с Еленската базилика край гр. Пирдоп (с трите апсиди и северното помещение с апсида до притвора), както и с Беловската базилика при с. Голямо Белово (с двуетажния притвор). Ако пък се изхожда от намерените мраморни плочи, украсени с кръстове и линии и капителите, се открива прилика и с Хисарските базилики.


Източници:
1. Чангова, Йорданка u Анета Шопова. "Археологически проучвания във Велинградски район". В: Родопски сборник, т. 2, София , БАН, 1969 г.
2. Нели Чанева-Дечевска - Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"