Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм ,намиращ се в центъра на град София.
Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма.
Историята на Сердика е тясно свързана с храма „Света София“, посветен на Божията премъдрост. Това е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г., недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици (част от останките на построената през II век арена са в непосредствена близост, под сегашния "Хотел Арена" и "Гьоте институт") и сред източния езически и християнски некропол на Сердика. Вероятно е предназначена да бъде мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква (там по-късно е намерен сребърен реликвиар). Построяването на тази, а не е изключено и на следващата, църква на това място едва ли е станало без одобрението и подкрепата на император Константин I Велики, който често е резидирал в града.
Най-старата по-голяма църква на същото място, чийто под с римски мозайки е запазен до днес, е базилика от средата на IV век. През 343 г. тя става седалище на известния Сердикийски събор.
До 6 век в сградата са направени множество промени и основни престроявания. В средата на века църквата е така пострадала от нашествията на на хуни и готи, че император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена също на Божията премъдрост. Смята се, че от тогава вече над 1400 години тя неотменно носи това име.
След 809 г. когато хан Крум включва Средец в държавната територия на България и особено след покръстването и през цялото българското средновековие храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (XII-XIV век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.
След османското нашествие базиликата е превърната в джамия — издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи тези от Боянската църква). Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресението от средата на XV век. В края на XVI век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и сред турците се пуска мълвата, че са разгневили гяурския Господ и джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната на склад и се използва като такъв до Освобождението, когато на 4 януари 1878 г. пред сградата с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на руските освободители на генерал Гурко.
За кратко към края на XIX век сградата е била използвана като наблюдателната кула на столичната пожарна команда.
Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. На 21 септември същата година църквата е осветена. През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът, както и другата по-стара от нея сграда оцеляла от римската епоха на Сердика ротондата „Св. Георги“, е обявен за паметник на културата. Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.
Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида,с внушителни размери за времето си 46,5 x 23 м при височина на купола 19,70 м. В основите на сградата са запазени субструкциите на две също базиликални църкви от ІV и V в.Наличието на напречен кораб - трансепт се счита за иновация в църковното строителство на времето в тази част от света. На пресечницата между централния кораб и трансепта се издига купол. Стълбовете, които разделят трите кораба, са масивни. Апсидата е една. Нартексът обхваща цялата ширина на сградата, като от юг и север завършва с елипсовидни помещения, над които са се издигали кули.
Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци произхождащи от тези кавказки земи.
Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност съхранили се тук. През 80-те и 90-те години на XX век след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната и? фасада е изграден главният официален мемориал на Република България - Паметника на Незнайния войн („Вечният огън“), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен и дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.
През последните 12 години Софийска община е ивестирала в реставрацията на древния храм 1,9 млн лева.Предвижда се през 2011 г. да бъде отворен уникален музей под повърхността на базиликата,който ще разкрие 41 гробници и общо над сто гробищни съоръжения, които датират от различни периоди между I-V век. Ще бъдат показани и около 70 кв. м изцяло запазена цветна мозайка от III-IV век, която ще бъде поставена точно на местата, където се е намирала.
Музейният комплекс ще бъде на две нива, като стига до 6 м под пода на базиликата. На първото ниво ще бъде изложена мозайката, а на второто - гробниците. Цялата площ е 900 кв.м. Това е един от проектите, с които София ще кандидатства за включване в световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Днес базиликата „Света София“ е една от най-значимите архитектурни ценности запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.

Източници:
1.Маргарита Коева-Ранна християнска архитектура(IV-VII В.),София,2003 г.
2.Използвани са материали от уеб сайтовете: www.stara-sofia.com и www.lostbulgaria.com