Беловската базилика се намира в местността „Свети Спас“ (Спасовица) сред красивите северозападни склонове на Родопа планина , на 10 километра южно от град Белово и на около 1,5 км югоизточно от с. Голямо Белово.
До този интересен паметник, останал от древността, се отива, като се тръгне от източния край на селото по добре очертан път. Постепенно се изчаква стръмен склон, преминава се покрай овощни градини, излиза се на малка камениста поляна, след което се навлиза в зашумен дол, по който се достигат руините на църквата.Има и друг път за достигане на старината-от гр.Белово,но той е достъпен за високопроходими коли(в сухо време),по него липсват както маркировачно - обозначителни, както и пояснително - информационни туристически табели.
Днес базиликата е най - запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке разположен на площ от 80 дек.Запазени са частично крепостните стени,а също и зидове от сгради,почти непокътната е останала голямата полукръгла щерна(резервоар) на крепостта,в района са намирани много предмети от бита и живота на някогашните обитатели на древния град.  
Времето е съхранило западната фасада на сградата с два реда прозорци, южната част на предверието и северната аркада на вътрешността на сградата.
Старинната църква принадлежи към типа на базиликална сграда със сводесто покритие на централната част. Големият правоъгълник има дължина заедно с овалните абсиди към изток 28 м и ширина около 17 м. Сградата е разделена на три надлъжни кораба, средният от които е два пъти по широк от страничните. Освен това централният се е издигал по – високо от страничните, като вероятно вътрешността на сградата се е осветявала чрез полукръгли прозорчета. На изток и трите кораба завършват с издължени, разделени една от друга овални абсиди. Изглежда, че олтарната част не е била отделена от останалата част на църквата. Вътрешността на църквата пространствено се разделя на четери двойки правоъгълни стълбове, масивно градени, с пиластри към централния и към страничните кораби, на които стъпват арките, носещи покривните конструкции. Особеност в плана на сградата, е че тя няма централен вход от запад. През два странични входа към северната и южната част на триделния притвор се влиза в централната част, осветена от два реда прозорци към западната фасада и оттам във вътрешността на сградата.Градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли споени с червен хоросан.
Беловската базилика в месността „Свети Спас” е датирана към V-VІ век сл.Хр. Според изследванията на професор Петър Мутафчиев именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменаваната Левкийска епархия. През средновековието около раннохристиянския храм се обособява манастир, известен днес като Голямобеловски манастир. Тази обител просъществува до XVII в., когато бива рарушена от турците, при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Тогава е срината и базиликата.
Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български възрожденец - пазарджиклията Стефан Захариев, в неговото описание за Татар пазарджишката кааза. Последвана от списанията на Петко Рачов Славейков и други видни български възрожденци. През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата над село Голямо Белово, а през 1922 - 1924 година са проведени и първите археологически разкопки, финансирани от американския милионер Уйлям Уитмор и реализирани под ръководството на Тодор Герасимов от Археологическия институт. Консултант на проучването е световно известният византолог Андрей Грабар. Следват разкопки на Националния исторически музей от 1978 до 1996 г., отначало под ръководството на Иван Венедиков, а по-късно на Гавраил Лазов. Последният тогава за първи път разкопава и град Левке. Реставрацията и консервацията на базиликата започва през 1989 и е завършена от арх. Вера Коларова в 1994 г. Изградени са арките в придверието, а подовото покритие е насипано с чакъл. В този си вид базиликата е отворена и годна за посещения от туристи.
За реставрацията на паметника и консервацията му, има какво още да се иска, както и изгражданете на инфраструктура (през не малка част от годината базиликата е труднодостъпна).