Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ се намира на около 1 км източно от селцето Рожен и на 8 км в същата посока от най-малкият град в България – Мелник. Разположен е сред югозападните склонове на Пирин планина, в близост до живописните Мелнишки пирамиди.
Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от малкото добре запазени средновековни български обители.

Сведения за основаването на манастира и за неговата най-ранна история почти липсват. Според някои гръцки изследователи, той е създаден още в далечния XII в. В българската историческа наука е приета тезата, че Роженският манастир е основан в началото на XIII век. Сведения за съществуването на манастира през XIII в. черпим от една преписка към гръцки ръкопис, богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Това се подтвърждава и от направените разкопки в манастирския двор, където са намерени накити и монети от времето на  византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282).
По всяка вероятност Роженският манастир е бил действащ още в началото на XIII в., когато Мелнишката покрайнина, заедно с цялата днешна Югозападна България, е била управлявана от племенника на българския цар Калоян - деспот Алексий Слав. Последният е сочен за основател и главен ктитор на два мелнишки манастира - „Св. Богородица Спелиотиса“ и „Св. Богородица Пантанаса“.
За разрастването на манастира и за провежданата в него активна книжовна дейност през средновековието, свидетелстват три оцелели ръкописа от манастирската библиотека, които днес се съхраняват в Йерусалим. Това са книгите „Тълкованията на Йов“ от XIII в. и един ръкопис от XV в. с добавени няколко листа от XVI в. Те били занесен в църквата на Гроба Господен от Йерусалимския патриарх Доситей в 1674 г.
Каква е била съдбата на Роженския манастир при завладяването на Мелник от османските завоеватели в края на XIV в. и през първия век на османското робство, това остава неизвестно. Най-ранното сведение от периода на османското владичество за манастира е писмо на Цариградския патриарх Йеремия I (1522-1546 г.), в което патриархът потвърждава правата на обителта върху две мелнишки църкви – „Св. Богородица Кехаритомени” и „Св. Архангел”. Трябва да се знае, че през този период Роженският манастир се намира в диоцеза на Цариградската патриарщия.
Друго  сведение за съществуването на манастира през тези тъмни времена, където за първи път е споменат със сегашното си наименование - „Богородица Розинотиса“ (Роженски), представлява един гръцки ръкопис - Октоих от 1551 г., преписан от тогавашния игумен на манастира йеромонах Козма. Ръкописът се намира в библиотеката на Великата лавра „Св. Атанасий” на Атон. Преблизително от същия период (края на XVI в..) са някои фрески от стенописната украса на манастирския храм. Вероятно тогава е била обновена и частично украсена сегашната черква и манастирската трапезария. В началото на XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница.
Роженският манастир е бил включен в обширния данъчен регистър на Кюстендилски санджак от Османската империя от 1570/73 г. Неговият данък е отбелязън сред приходите на град Мелник.  
След силен пожар през втората половина на XVII век, в който изгаря част от манастирския комплекс и вероятно библиотеката, манастирът изпада в тежко положение. Това се случва след архиерейството на Мелнишкият митрополит Силвестър (1661-1667г.) Обителта е възстановена в началото на XVIII в. с финансовата помощ на богати българи от цялата страна.
През първата половина на XVIII век Роженският манастир бил вече укрепнал икономически и получил възможност да предприеме по-големи обновления. За това свидетелства основната реконструкция на манастирските сгради, започнала през 1715 г., както и запазеният възпоменателен надпис над входната врата на наоса в черквата от 1732 г., когато храмът бил отново изписан със стенописи. Последното е станало по времето на Цариградския патриарх Паисий, на Мелнишкия митрополит Антим (1716-1737 г.), на игумена на манастира Атанасий и на ктитора Дукас.
Вероятно още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на Вселенския патриарх. Поради тази причина, по време на турското робство той попада под гръцко влияние.
Под предлог, че Роженския манастир има финансови затруднения, през 1761 г. автономията му е отнета. Това се вижда в патриаршеския сигилий (грамота), в който се изтъква зависимостта на манастира от грузинския Иверски манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси.
Манастирът продължава да се разраства и през XIX в., строителството в него продължава, сдобива се още земи в околностите. По същото време той играе роля на регионален духовен център за християнското население в цяла Пиринска Македония.
Историята на Роженския мнастир е свързана и с бирбите на българите от този край за национално освобождение и обединение. Обителта е приютявала членове на ВМРО. На няколко стотон метра от манастира се намира гробът на един от главните дейци на революционната организация – Яне Сандански.
В края на XIX и началото на XX век манастирът отново запада.
През 1912 г., след няколковековно гръцко управление, Роженският манастир влиза в диоцеза на Българската екзархия. Спорът за собствеността над тази обител се решава едва през 1921 г от арбитражния съд в Хага, където правата се отстъпват на България.
Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година. Манастирският празник е на 8-ми септември – Рождество Богородично, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.

Архитектура и изкуство:
Манастирският комплекс се състои от съборна църква с параклис, параклис – костница , стопански и жилищни сгради.
В сегашния си вид манастирът е изграден през периода XVI-XVIII век. Жилищните сгради, подредени в неправилна шестоъгълна форма, обграждат красивия двор, в средата на който е разположена манастирската църква.
Високите каменни стени отвън с тесни прозорци, наподобаващи боници и тежко обкованата манастирска порта, придават на Роженския манатир изглед на крепост.
В долната част на манастирските постройки са помещенията със стопанско предназначение – складове, мазета, изба, конюшни и др., а в горната са жилищните помещения. Най-старо е южното крило, в което се намира трапезарията. Северното и източното крило са построени по подобие на южното през  XVIII в. Особено голямо е архитектурното разнообразие и динамика във вътрешната фасада на манастирските сгради. Типични за българската възрожденска архитектура от XIX в. са обширните дървени галерии с кьошкове, стълбища и парапети, които преминават пред монашеските килии и гостните стаи на втория и третия етаж.
Интерес предизвиква и манастирската трапезария, вгардена в югоизточното крило на жилищните сгради. Проведените реставрационни работи показат, че днешното правоъгълно по план помещение (7,20 х 16 м) с апсида, е изградено върху дебели средновековни каменни стени. Открити са стенописни композиции и фрагменти "Тайната вечеря" в апсидата, сцената "Св. Пахомий и ангела", цикълът на "Богородичния акатист" и др., които дават възможност да се реконструира иконографската програма, подобна на тази в трапезарията на Бачковския манастир, тя е типична за украсата на светогорските манастирски трапезарии от XVI и XVII век.

Манастирска черква „Рождество Богородично”
Първоначалната църква на манастира е вероятно изградена в първите десетилетия на ХVІ в., а около 1600 г. е пристроен притворът ѝ. През ХVІІ в. (1667 или 1674 г.) пожар разрушава горната част на църковната сграда. В 30-те години на ХVІІІ в. църквата е възстановена и изписана. Майсторите строители на църквата са по предание от Западна Македония и манастира Ивирон в Атон.
В днешния си вид църквата представлява трикорабен, триапсиден, безкуполен храм, с двуделен притвор и с открити галерии от юг и запад. Северният дял на притвора е оформен като параклис, посветен на Св. св. Козма и Дамян. Олтарната част е обширна с централна апсида, протезис и диаконикон, като в диаконикона има по-късно оформен параклис. Пространството на наоса е обширно и разделено на три кораба с осем дървени високи колони, над които стъпва също дървено двускатно покритие. Над наоса покривната конструкция е подменяна, вероятно след пожара през ХVІІ в. Майсторите строители на църквата са по предание от Западна Македония и манастира Ивирон в Атон.
Манастирската църква е била изцяло изписана през XVI в., с изключение на параклиса „Св. св. Козма и Дамян”. След големия пожар през XVII в. стенописите в наоса са силно повредени и се е наложило повторното им изписване през XVIII в.
От първия живописен слой са запазени само няколко фрагмента: в горната част на западната стена и осем добре запазени изображения в прозоречните ниши, които представляват част от стенописен календар (Менологий). Подобно изписване се среща в манастира „Грачаница”. Стилът на тези първи стенописи е в духа на атонската живопис. Предполага се, че същия екип от зографи е работил и в трапезарията на манастира.
Основната част от стенописите в наоса са от 1732 г. Те са дело на зографи от град Янина (днес в Гърция). Само в наоса са изписани повече от 150 евангелски събития, разпределени в два реда. Толкова много стенописни сцени не се срещат в никоя друга черква, изписвана през османското робство, освен в главната черква на Рилския манастир. Живописният ансамбъл е със сложно идейно съдържание и високи художествени достойнства. Тематичният му обхват не се изчерпва с традиционните евангелски сюжети, нито със символичните композиции, задължителни за украсата на всеки християнски храм. Тук са включени изображения, специално свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир. В най-горния пояс на южната и северната стени са илюстрирани 24 строфи (песни) на Богородичния акатист - този истински шедьовър на византийската химнична поезия, в който Богородица се възхвалява като майка на бога - слово и като защитница на византийската столица от многобройните й врагове. В най-ниския регистър, който опасва стените на наоса, са изобразени голям брой прави светци. Със стенописи е украсена и олтарната част на храма с трите му апсидни ниши. В централната апсида канонично е изобразена Богородица Платитера (Ширшая Небес). Медальони с образи на светци обримчват и трите апсиди. Във височина, от страни на централната апсида, са изобразени четиримата пишещи евангелисти.
В стилово отношение стенописите в наоса представляват един от най-своеобразните варианти на балканската монументална живопис от XVIII век.
По време на преизписването на наоса, със стенопис бил украсен и притворът на храма. По време на реставрация, тук е открит по-ранен живописен пласт, вероятно от XVI в. Той включва предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, с превръщането на водата във вино (Сватбата в Кана Галилейска), Чудесния риболов и чудотворните изцеления, които Христос дарява на верующите. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн "Достойно ест" в чест на Богородица. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: "Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727". Към XVIII в. се отнасят и двата ктиторски портрета в долния пояс на северната стена. Според облеклото и запазените фрагменти, те могат да бъдат идентифицирани като образи на споменатите в надписа от църквата и в други документи исторически личности: игуменът на манастира Анастасий и настоятелят кир Дукас Халтас.
Параклисът „Св. Св. Безсребърници Козма и Дамян” в северозападния ъгъл на църквата също е изписан със стенописи от XVIII век. Схемата на декоративна украса е подобна на тази в наоса. Наред с образите на патроните св. Козма и Дамян, вляво от входа се откроява изразителният портрет на монахинята Мелания. Фактът, че тя е изобразена с модела на параклиса в ръка, и че името й се споменава като име на дарителка във фрагментарно запазения надпис под прозореца на северната стена на параклиса, дава основание да се разглежда този образ като ктиторски портрет.
В параклиса се намира най-ранният иконостас на Роженския манастир. Той включва орнаментален фриз с оцветена дърворезба, произхождащ от по-ранен иконостас, към който са добавени по-късно рисувани части и икони, сред който в царския ред се открояват "Богородица Елеуса" и храмовата икона "Св. Безсребърници" от 1776 година.
Фасадата на църквата е изписана на два етапа. Първият е през 1597 г., когато са изписани двете композиции над западния и южния вход. В нишата върху западната стена е изобразен Христос на трон, обкръжен от растителен орнамент, в който са образувани медальони с образите на 12-те апостола. В нишата на южната фасада е изобразена Богородица на трон, заобиколена с допоясни изображения на 11 старозаветни пророци в медальони.  Паралел на това патронно изображение се среща единствено в Слимничкия манастир (на Преспенското езеро), и може да се допусне, че двете са дело на един и същи зограф. Отдясно са композициите на Страшния съд, а отляво - т.нар. "Лествица на Св. Йоан Лествичик” (Стълбица на добродетелите), по която монасите се възкачват към праведността. Тези композиции са изпълнени по време на втория етап от изписването на фасадата (1611 г.).
Големият иконостас на Роженската църква (10,50 x 4,40) е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи, наред с този от църквата "Св. Богородица" в Бачковския манастир, от църквата "Св. Георги" в Арбанаси и др. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части - пиедесталите, колонките, архитравът, фризовете и т.н., са покрити с плитка резбована плетеница. Тази плетеница притежава особено богатство на орнаменталните мотиви и е истинска съкровищница от образи, вплетени в растителния орнамент. Позлатените резбовани части на иконостаса се открояват върху тъмните фонове и създават великолепно многоцветие, което акцентира колоритното богатство на целия интериор. Всички икони от царския ред (сред които особено значителни са "Христос Вседържител", "Богородица", "Св. Йоан Предтеча" и др.), както и повечето от останалите икони са изпълнени от същите зографи, които са изписали и стените на наоса.
В храма се съхраняват и две икони, дарени на манастира през XVII в. – „Св. Димитър” (дарена от Златю Дафин през 1637 г.) и „Св. Св. Апостоли Петър и Павел” (дарена от Панайот Дукас през 1664 г.).
Безспорно една от най-ценните икони на Роженския манастир е чудотворната икона „Св. Богородица Портаитиса”, копие на прочутата чудотворна икона на Богородица, която е охранявала портите на Ивирон (оттам епитета Портаитиса), и включва сцени с изображения на нейните чудеса. Надписът й сочи, че тя е зографисана "от ръката на Яков, монах Иверски" в 1790 г., а е била поръчана заедно със специалния кивот, с благословението на кожарския еснаф в Мелник.
Обзавеждането на църквата с резбована мебел през XVIII в. се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон и двата реда столове за богомолците, полилея (днес разглобен) и великолепния проскинитар. По-късно, в края на XVIII или в началото на XIX в. в дяконикона на църквата е бил добавен т. нар. "Малък роженски иконостас", в който дърворезбата пресъздава цели религиозни сцени и дори образите на пророците, които обикновено се рисуват. Тук многоцветието е изоставено, за да се постигне силен ефект с играта на светлината и сенките, с виртуозното използуване на пластичните и пространствените възможности на резбата. Стиловите особености на този иконостас напомнят за връзките на Роженския манастир с манастирите на Света гора.
Декоративната украса на храма се допълва от стъклописите по прозорците на църквата (1715 г.), които  са единствените в България от този период.

Костница с параклис „Св. Йоан Предтеча”
Параклисът се намира извън манастира, в манастирското гробище. Костницата, изградена в 1597 г. както всички църкви от този тип, вън от манастирските стени. Представлява двуетажна сграда, в долния етаж на която са събирани костите на умрелите манастирски братя, а на горното ниво е устроен възпоменателен параклис. Последният се състои от наос и предверие, като от предверието се слиза в криптата (костницата).
Горният етаж, предназначен за богослужение, е украсен със стенописи. Запазеният ктиторски надпис сочи, че те са създадени по времето на игумена Теодоси и митрополит Силвестър през 1662 година. Стенописите са разположени в два реда. На долния пояс са изписани светци в цял ръст, а на горния са разположени сцени, илюстриращи живота на св. Йоан Кръстител, който се разглежда като предтеча на монашеството и застъпник за греховете на човека. Този цикъл от 12 сцени е един от най-ранните и най-пълните в монументалната живопис на Балканите. Като цяло иконогарфската схема, придържаща се към канона, е характерна за църковната украса през този период.
И иконите в иконостаса на параклиса вероятно са изписани от същия зограф, изрисувал стените. От него е запазена и една икона в църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел” в Мелник.

Понастоящем Роженският манастир е напълно обновен. Завършена е реставрацията на стенописите, както и на много икони. Оформена е забележителна музейна сбирка, която съхранява ценни икони и други църковни предмети. Етнографският отдел в музея на манастира притежава уникална сбирка от носии и шевици от Югозападна България.


Източници:
1. Мавродинов,Никола-Църкви и манастири в Мелник и Рожен,ГНМ,т.V,1931 г.стр.285-306
2. Василиев, А. - Ктиторски портрети, изд. БАН, София, 1960 г.
3. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
4. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г
5. Гергова, И. - Ранният български иконостас, XVI-XVIII в. София, 1993 г.
6. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
7. Костова,Елена-Мелнишките манастири "Св.Богородица Спелеотиса" и "Св.Богородица Пантанаса" в светлината на две средновековни грамоти,Годишник на СУ“Климент Охридски“,том 93,2003 г.
8.  Минчева,Калина - Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилски снаджак през XV - XVII век,София,2010 г.,стр. 187-192