ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Ивайловградски (Лъджански) манастир "Св. Св. Константин и Елена"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Хасково
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Ивайловград
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Ивайловградска
СТАТУС: Недействащ
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Ивайловградският „Св. Св. Константин и Елена“, известен още и като Лъджански манастир, се намира на около 6 км югозападно от центъра на Ивайловград и на 1,5 км западно от квартал „Лъджа“. Разположен е сред най-източните възвишения на Източните Родопи, в гънка от рида Сърта, в западното подножие на хълма Белия камък, по чийто склонове са засадени лозови масиви. Манастирът лежи на пътя за крепостта „Лютица“ и средновековния мост на река Армира (Атеренска), в близост на която се намира античната вила „Армира“.


История:
Времето на възникване на този манастир не е установено с точност. С поред някои изследователи той е основан през XIII век покрай намиращия се в близост епископски център Лютица (крепостта „Лютица“). Съществува хипотеза, че по-късно манастирът се е превърнал в епископско седалище – резиденция на лютицките епископи. Това е периода през който обителта достига своя най-голям разцвет.
Известно е, че през османското робство Лъджанският манастир преживява упадък вследствие на неколкократното му разрушаване. Възстановен е през 1846 г., когато близкото селище Ортакьой (дн. Ивайлоград), наследило старото епископско средище Лютица, вече е епископски център на Ортакьойска епископия, която пък е подопечна на Димотишка епархия. Така манастирът попада под ведомството на Цариградската гръцка патриаршия.
По-късно, по стечение на обстоятелствата, на Лъджанския манастир „Св. Св. Константин и Елена“ му е отредено да изиграе съдбовна роля в борбата на местните българи за независима българска църква. По обясними причини – след Освобождението (1878 г.) този край остава в границите на Османската империя и под силното влияние на Патриаршията, ортакьойските българи се присъединяват към Българската екзархия (основана 1870 г.), значително по-късно от други свои събратя. Искрата пламва през лятото на 1889 г. по време на ежегодния голям събор в Лъджанския манастир, на който се събират хиляди християни, по-голяма част от които – българи. Повод за разбунване на българите дава надменният гръцки владика, който буквално казва: "Благословени християни, слушайте и вие, българи". Това предизвиква голямо възмущение сред съборяните. Тогава жителите на с. Драбишна първи на място съставят заявление за присъединяването си към Екзархията. Те са подкрепени и от жители на други села (Мандрица, Долно и Горно Суванлий/ Луково, Арнауткьой/ Гугутка, Дутли/Черничево, Аврен и др.), които също се отказват от патриаршията.
След освобождаването и присъединяването на Ортакьойския край към България през 1913 г., Лъджанският манастир попада под юрисдикцията на Българската екзархия.
Монашеският живот в манастира просъществува до 1949 г., след което обителта бива обречена на запустение и разруха. След като манастирските сгради рухват, а остава само съборният храм, през 70-те години на XX в. манастирът е ограден с висока каменна ограда.
Понастоящем Ивайловградският манастир е периодично действащ, не е обитаван от монашеско братство и храмът му се отваря на големи християнски празници. На 8 септември (Рождество Богородично), в него ежегодно се провежда събор с нощно бдение, тържествена литургия и курбан за здраве.
В последно време един от най-големите дарители във възобновяването на манастира е винарска изба „Ямантиеви“. Гроздето за висококачествено вино, което произвежда избата зрее в лозовите масиви край манастира.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение днес Лъджанският манастир е представен от църква, съвременна постройка, старинна чешма и обширно дворно пространство, оградено с висок каменен зид. Но не такъв вид е имал манастира, докато е бил действащ. След възобновяването му, през втората половина на XIX век обителта се оформя като ансамбъл от два двора - монашеско-поклонически и стопански.
Манастирският храм (светен в 1872 г.) се е намирал в първия двор. По план представлява трикорабна едноапсидна черква с  притвор от запад. Южно от нея има кладенец и гробове.
Църквата е била обградена от корпус с монашески килии, хранителен блок с магерница, фурна и трапезария и голяма двуетажна гостоприемница. Във втория двор са били изградени обори и сеновали.

Храмовият иконостас е таблен, обикновена изработка. Той и иконите в него, както и владишкият трон, са късни, изработени са в края на XIX в.
Интересен елемент от интериорната украса на църквата се разбованите капители на колоните, които разделят централния от страничните кораби. Вниманието привличат и пластично декорираните полилеи и мраморни свещници.


Източници:
1. Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири. Изд. „Техника“, София, 1988 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"