ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Перник
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Велиново
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Трънска
СТАТУС: Изоставен
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Мисловщицкият манастир "Успение Богородично", наричан още Велиновски се намира в  подножието на Ездимирска планина,  в живописното дефиле на река Клисурска, на  левия й  бряг, и на около 2 км североизточно от село Велиново (до 1950 г. се е наричало село Мисловщица). Най-бързия начин да се достигне обителта е като се спре колата на около 1 км преди Велиново, идвайки от Фолиповци (като знак точно там има старо изсъхнало дърво), следва стръмно спускане до рекичката, прекосява се, след което изкачване между храсти и дървета, и пред погледа изниква нерадостна гледка.

История:
Кога първоначално е построен манастирът и кога е разрушен, няма сведения и не е известно. Според едно предание той е основан в годините около падането на България под турско робство. Легенда говори, че съвсем случайно в края на XVIII в. църквата била открита от благочестивия Велко Ивков от с. Мисловщица, със свои средства поправил църквата в, близост до нея направил магерница, в която живял до края на дните си. Години по късно го заварва дошлият тук от Дечанския манастир архимандрит Мисаил Байкушев. През 1837 г. М.Байкушев става игумен на манастира, той е човекът направил най-много за възобновяването и рзвитието на обителта. Мисаил Байкушев бил изключително образован и еродиран за времето си, бил е в "Света гора", учил е в Киев, след което служил на много места из Балканите. Той е един от големите радетели за църковна и национална свобода в трънския край. През 1840 г. архим.Байкушев тайно създава килийно училище в манастира. За революцинната си дейност, макар и вече в напреднала възраст архим. Мисаила бил затворен в нишкия затвор, но и това не сломило волята му за свобода, дори не един път давал подслон в Мисловщицкия манастир на Васил Левски. На преклонна възраст през 1880 г. тук починал архим. Мисаил Байкушев, игумен на манастира цели 43 години (1837-1880г), погребан е в двора на цървата "Св.Петка" в Трън.
Известно е, че през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци и черкези.
Последният игумен на манастира е йеромонах Методи. Със смърта му през 1960 г. обителта престава да действа. От тогава насам тъне в запустение и разруха.

Архитектура и изкуство:
Манастирският комплекс обхваща манастирска църква и жилищна и стопанска сграда, като последните две са почти напълно разрушени. Допреди 20-тина години те са били в сравнително добро състояние.  Жилищната сграда при манастира е била един рядък представител на западната възрожденска българска светска архитектура, но.....
Манастирската църква по­начало е била малка, еднокорабна, едноапсидна, с вход на юг. Тя е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като са употребени и дървени сантрачи. Апсидата й е полукръгла отвън и отвътре и има самостоятелно покритие. Корабът на църквата е покрит с полуцилиндричен свод. Мисловщицкият манастир, аналогично на синхроничните му църкви от Знеполе и Горнострумеките земи, през Възраждането е разширен на за­пад. На западната фасада е оформена широка арка, която обединява кораба на църквата с пристроената част.
Стените на някогашната манастирска църква са били покрити изцяло със стенописи. През 1979 г. по-голяма част от стенописите на църквата са свалени и са преместени в Историческия музей в Перник.
Описаното по-долу, е това което е заварено и открито по време на реставрационните работи под ръководството на Б. Дживджанова: "Новоразкритите стенописи разкриха иконографския регистър и въз основа на тях можем да кажем, че при изписването на църквата е застъпен съкратеният иконографски регистър. Над декоративния цокъл са изписани правостоящите светци, а над тях — бюстовете и допоясни изображения, след­вани от сцените на Страстите и Празниците. От втория пояс, с изображенията на правостоящите светци, в ап­еидата на олтарното пространство са изписани великите църковни отци — Св. Григорий, Св. Василий (в ляво от прозорчето и Милизмоса), Св. Йоан Златоуст и Св. Силвестър папа Римски (в дясно). До него, на източ­ната стена, съгласно канона е изписан Св. Роман, а на южната стена — Св. Кирил Александрийски. В кораба на църквата на южната стена са разкрити 4 изобра­жения. Последното от тях е на Св. Михаил, който съ­гласно канона охранява южния вход. От третия пояс са разкр "и допоясните изображения на Св. Григорий, Св. Яков и Св. Спиридон, изписани в правоъгълни полета в олтарното пространство. Пред иконостаса, в кораба на храма, този фриз има нова интерпретация. Виещи се ластари оформят кръгли полета като медалиони, в които са изписани бюстове на светци, поставени в четирилистни цветни чашки. В западната част на този пояс е изписана сцената — Изцеление на слепия. На източната стена този пояс е зает от Видението на Св. Петър Александрийски — в ляво от апеидата, и от Разговора между Йосиф и Мария — в дясно. Четвър­тият пояс — поясът с цикли от Празниците и Страстите
Христови, започва с Благовещение, от източната стена, изписано от двете страни на апсидата. На южната стена той продължава с Рождество Христово, с Кръщение, Лазарово възкресение и Изцеления на хромия. На западната стена е изписано Влизане в Ерусалим, а от стенописите на северната стена са запазени отделни фрагменти от последната сцена — Слизане в ада. В проскомидията е изписан Св. Стефан, а на полето между апсидата и проскомидийната ниша — Св. Симеон Стълпник. В апсидата, над Великите църковни отци и Мелизмоса, е Богородица Ширшая Небес, фланкирана от бюстове на ангели.
Стенописите на Мисловщивския манастир "Св. Богородица" са еднослойни. Те са надживописвани през 1924 година от йеромонах Методий, но след почистването им при проведената консервация и реставрация през 70-те години на XX век, те са разкрити в първоначалния си вид. Изпълнени са в смесена живописна техника. Живописният слой е нанесен върху фин грунд, който е положен над хоросановата мазилка. По своя стил те се отделят от синхроничните им стенописи и макар и да разкриват известна близост със стенописите от Трънския манастир, те са дело на друг зограф. Известна близост е регистрирана и при архитектурното решение на южните фасади при двата манастира. Тези аналогии, както и стиловите белези на стенописите и архитектурата дават основание Мисловщивския манастир да отнесем към XVI—XVII в. Особено внимание заслужават ясно изявените контакти със западната църква както при архитектурата — кръстатия свод, така и при стенописа — изображението на Св. Силвестър папа Римски."
За съжаление от стенописите днес са останали само тези в апсидата, при това в изключително лошо състояние. Би било редно някога при реставрация и възстановяване на манастира (дай Боже), стенописите да бъдат върнати на мястото им.


Използвана литература:
1. А.Грабар - Няколко средновековни паметници в Западна България, ГНМ, т. III, 1921 г., стр. 286-296.
2. Г. Стойков - Комплексни научни експедиции в Западна България, София, изд. БАН, 1961г., стр. 117-121
3. Димитрина Митова-Джонова - Археолгически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., стр. 34-36.
4. Николай Илиев - Мисловщичкият манастир "Света Богородица", София, 2001 г.

JW Player goes here

Ако желаете да участвате с дарение във възстановителните работи на Мисловшицкия манастир, Ви предоставяме дарителска сметка във Fibank:

IBAN: BG66FINV91501000163513

Титуляр: Светлозар Димков Стоянов

Повече информация за кампанията по възстановяване на манастира можете да научите в сайта www.tour-bg.com

КОМЕНТАРИ
aris
12.05.2015 16:51
mesec april 2015 manastira e v naprednala restavracia ,blagodarenie na iniciativata na Svetlozar Stoianov
валери
08.11.2014 23:37
Благодаря,с искреното желание за увеличаване на информацията.
Свети места
20.12.2011 12:47
Имате разрешението ни, ползвайте ги и разпространявайте, да се види голата истина! Но нека дйността ни да не се ограничва само с констатация, а да направим нещо този манастир да не е в това състояние. Ние сме насреща!
Цанка Велева
19.12.2011 21:21
Благодаря ви за този сайт и за усилията, които се вложили, за да съберете тази ценна информация! Искам разрешение да използвам старите снимки на Велиновския манастир, тъй като имам желание да разкажа за него, като посоча и връзка към вашия сайт съответно.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"