ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Араповски манастир "Св. Неделя"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Златовръх
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Асеновградска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Възстановен
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Араповският манастир “Св. Неделя” се намира на около 1 км  североизточно от село Златовръх (някога наричано Арапово) и на  8 км източно от град Асеновград. Разположен е насред полето, разстилащо се пред северните склонове на Родопа планина.
Манастирът е един от  малкото новоосновани през Възраждането, без преди това на негово място да е имало по-стар християнски култов паметник.

История:
Първоначално манастирът възниква като обикновено монашеско общежитие (скит) в близост  до древно аязмо - свещен извор. Изграждането му е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний, игумен по това време на Мулдавския манастир, а впоследствие и на Араповския. За строителството на манастира пари не са щадени и е поканен видният майстор Стою от с. Югово. За прототип в архитектурата на манастира е използвана тази на Горноводенския манастир. До 1863 г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Това духовно средище е изградено с дарения на родолюбиви българи с цел да се противопостави на асимилаторската политика на гръцката Цариградска патриаршия. Впоследствие успява да се обособи в истинска крепост на българщината в Асеновградско, където голяма част от населението е било от гъркомани.
Има и няколко легенди за възникването на обителта, като най-популярната е тази за Арап бей и любимата му ханъма, на която заболели очите. В търсене на всевъзможни лекове, един ратай от с. Арапово му казал, че до неговото село има изворче с лековита вода, което ще помогне на ханъмата му. Арап бей завел жената, измил очите й с лековитата вода и ханъмата оздравяла. В знак на благодарност беят разрешил на местното население да изгради свое светилище, което днес е именно манастирския комплекс „Св. Неделя“.
Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в този край. През 1859 г. тук е основано новобългарско училище с около стотина ученици, а през 1868 г. е открито и училище за свещеници.
В историята на Араповския манастир ярко се откроява името на Ангел войвода (1812 – 1862/65) - един от най-големите закрилници на безправното българско население в този край. Знае се, че Ангел войвода е един от пазителите на обителта. С негова помощ и средства е съградена кулата в манастира, която и досега се нарича "Кулата на Ангел войвода". До наши дни са съхранени няколко легенди, разправящи за пребиваването на войводата в манастира. Според една от тях, след като Араповският манастир бил вече напълно завършен, през 1861 г на празника на манастира - „Св. Неделя“ (7 юли) игуменът поканил и някои от местните турски големци: конушкият кърсердарин Али ага, Куно валията, както и пловдивският виден първенец Челеби Павлаки. По това време прочутият Ангел войвода се намирал в района на родното си село Новаково и решил да посети събора. Няма сведение дали не е бил поканен от игумена или това е станало по негова инициатива, но на 7 юли Ангел войвода се озовал с част от дружината си в манастира "Св. Неделя". Тогава той не само че участва в тържеството на храмовия празник, но се присъединил към официалните гости и си похапнал с тях от приготвените печени агнета. В записки от известния летописец Атанас Маринов научаваме следното: ".... знае се, че Ангел войвода е бил жив през 1862 година. Турските кърсердари в Хасково и Пловдивско не го преследвали от страх, та затова че веднъж на сбора на Араповския манастир "Св. Неделя" на 7 юли 1861 година яли печено агне".
През 1871-1872 г. Араповският манастир е едно от многобройните убежища на дякона Левски. Известно е че един от зографите на манастирския храм - зограф Георги Данчов е бил негов верен съратник.
По време на Априлското въстание в Араповския манастир е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През Руско-турската освободителна война (1877 – 1878г.), обителта е опожарена от отстъпващите турски войски, но впоследствие наново възстановена.
Манастирът сериозно пострадва при голямото Чирпанско земетресение през 1928 г., но впоследствие е възстановен.
Първи игумен на Араповския манастир е йеромонах Гервасий Левкийски. В двора на обителта почиват тленните останки и на игумените: йеромонах Викентий от Пловдив, архимандрит Николай, архимандрит Киприян (с най-дълъг стаж - служил от 1938 г. до 1978 г.); след това йеромонах Йосиф и от 1999 г. е ръкоположен младият йеромонах Киприян.
Днес манастирът е действащ мъжки.

Архитектура и живопис:
В архитектурно отношение Араповският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, кула, съборна църква и параклис с аязмо.
Обширният манастирски двор е ограден от всички страни с високи каменни зидове и сгради. Днес запазено и възстановено в оригиналния му вид е само западното крило от манастирския комплекс. Жилищните сгради са строени в многообразни архитектурни обеми и форми, така че се е получило силно раздвижване на вътрешната фасада.
Особен интерес представлява, намиращата се в южната част на манастирския двор, триетажна жилищна кула – Ангеловата кула. Първите два етажа на сградата са зидани с камък и са с тесни и високи прозорчета, приспособени за бойници. Горният етаж е със силно издадени в околовръст еркери.

Съборният храм „Св. Неделя” се намира в центъра на манастирския двор. Издигнат е в 1859 г., като негов строител е първомайстор Стою. По тип църквата напомня съборния храм на Бачковския манастир. Тя е триконхална с централен купол, стъпил върху четири колони и издигнат високо над покрива с шестостенен барабан. Междурамията на кръста са засводени, засводени са и останалите части на покритието. Към наоса има плитък притвор, а пред двата странични входа – северния и южния аркадни портици.
Градежът на църквата е масивен. Каменната зидария е много старателно изпълнена, покривните плоскости са раздвижено начупени и допринасят за добрата външна архитектура на храма. Външните му стени са гладко облицовани с бигор и богато разчленени с конхи, прозоречни ниши и декоративни арки.
Вътрешността на църковната сграда е изцяло изписана, като силно впечатление правят стенописите с патриотична тематика и звучене. Ако се съди по стиловите и колоритни особености, тя е дело на четирима зографа. По-голяма част от стенописа е работа на Алекси Атанасов от Станимака и неговият ученик - начинаещият по онова време зограф Георги Данчов. Основно изписването е завършено в 1864 г. от Георги Данчов – Зографина. В олтарната абсида е запазен надпис: "1864, 19 юни, зографа Георгий".
Стенописната украса в манастирската църква покрива изцяло стените ѝ, сводовете, купола, певниците и предверието, като илюстрира живота и страданияата на Иисус Христос, Богородица, на патрона на манастира – Св. Неделя. Срещат се сюжети из живота на Св. Йоан Кръстител, Св. Параскева и др.
Даровитият живописец, ръководен от искреното си родолюбиво чувство, за първи път в историята на българската монументална живопис, изписва в цял цикъл от десет последователни теми живота и делото на  славянските просветители Кирил и Методий. Сцената "Св. Цар Борис се кръщава от Методий" е характерна за Зографа. Последната картина от цикъла е сцена на смъртта и погребението на двамата Солунски братя.
В първия регистър на южната и западната стена са представени стенописните образи на редица български духовни дейци и просветители, канонизирани от Българската църква за светци, това са: Евтимий и Йоаким Търновски, Марко, епископ Преславски, Теофилакт Търновски, Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и др. Не по-малък интерес представлява и вторият цъкъл от десет сцени из живота на Св. Иван Рилски.
В храма е запазена немалко стенопис с чисто битови елементи, подчертано е основното занятие на населението от този край, предадена е околната манастирска природа. Всички надписи са на български език. В северният певник двуредов надпис свидетелствува, че дарители за изписване на черквата са родолюбиви българи и от Чирпан.
С характерните за епохата стилови особености и иконография, с тематиката си, стенописите в манастира "Св. Неделя" свидетелствуват за едно високо национално самочувствие и борчески дух на зографите-българи и дарители. Изографисаните 155 сцени и образи са една истинска стенописна галерия с богати и целенасочени патриотични внушения.
Силното земетресение през 1928 г. поврежда съборният храм и стенописите му. Куполът на църквата е възстановен от Николай Евров през 1930 г.
Иконостасът е от простия тип олтарни прегради и без особени художествени качества.
В храма можете да се види най-голямата светиня на манастира – икона с чудотворно изображение на Божията Майка. Поставена е вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците. Многобройните посетители, идвайки в манастира, споделят, че изпитват странни усещания в църквата „Света Неделя" с чудотворната ѝ икона.

Извън манастирския комплекс, недалеч от северната порта се намира аязмото. Над него през 1870 г. е построен параклис, който също е изографисан от Георги Данчов. Тук е повторена сцената с покръстването на княз Борис I Михаил.



Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Чавръков, Г. - Български манастири, изд. „Хайни“, София, 2002 г.
3. В описанието е използвана информация от интернет сайта „Станимака - Духовно наследство“ -  www.history.asenovgrad.org
4. Димитър Димитров - профил в Youtube

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Момини двори
01.04.2013 14:19
Чудесен манастир, много добре поддържан, добри обноски на работещите тук. Прекрасно място за отдих
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"