Местоположение и географска характеристика:
Искрец е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област. Отстои на 45 км северно от столицата София и на 10 км западно от общинския център град Своге. Искрец е обградено от селата: Брезе, Добравица и Добърчин (от север), Свидня (от изток), Чибаовци, Дръмша и Дреново (от юг) и Завидовци (от запад).

Искрец е разположено в долината на река Искрец (ляв приток на Искър) и край нейния приток р. Козле, между склоновете на Мала планина (от юг) и Понор планина и Мали Понор или Манастирище (от север), и трите дялове на Стара планина. Селото е от пръснатия тип селища – състои се от основна (централна) жилищна част, разположена на двата бряга на реката и от множество махали, пръснати по склоновете на споменатите планини. Средната надморска височина на Искрец е 595 м.
Искрецката долината от юг е обградена от гористите склонове на Мала планина, а от север - от карстовите възвишения на Понор планина, изпъстрени с овали, скални венци, кари, понори, пещери с многообразни калцитни образувания, водопади. На отделни участъци от повърхността на Понор се наблюдават вкаменелости (фосили) на морски безгръбначни животни отпреди 250 млн  години, когато планината е била дъно на море.
Селото е много добре водоснабдено. Край него са разположени три групи карстови извори, известни като Искрецки извори. Друга природна даденост са множеството пещери, сред които: „Душника“ (обща дължина 876 м), „Меча дупка“ при мах. Меча поляна (обща дължина 142 м), „Извиралото“ (обща дължина 240 м) и др. Те са обект на чести туристически посещения от любителите на пещерното дело.
Районът на Искрец е местообиталище на много редки и защитени растителни и животински видове. Околните хълмове са покрити с иглолистни и широколистни гори (черен бор, дъб, бук и др.), като между тях и по билнити части се простират затревени площи. Обработваемата земя, типично за планинския район, е доста малко. Разположена е предимно в долинното разширение край селото.
Климатът на село Искрец е известен със своята уникалност. По поречието на река Искрецка още в началото на XX в. е установено наличието на специфичен микроклимат, характеризиращ се с много чист въздух и незначителен брой на дните с мъгли, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. Тази особеност е причина за обособяването на селото като курорт (първата половина на XX в.).
Към 2017 г. селото наброява около 1600 жители (по настоящ и постоянен адрес). Населението му се увеличава значително през топлите месеци. По традиция Искрец е предпочитано място за летуване на софиянци.

За името на селото:
Съществуват няколко версии за произхода на името на селото. Най-правдоподобната обяснява, че то идва от думата „Искърец“ (Малък Искър) – умалително наименование на местната река, свързано с името на голямата река Искър, в която р. Искрецка се влива при град Своге.

История:
Районът на село Искрец има богата история. Въпреки че досега не са правени по-задълбочени проучвания, наличните данни са достатъчни за да се разбере за съществуването на отколешен поселищен живот. Изобилието от вода и естествената защита, която предлага планината, се привлекли обитатели в дълбоката древност.
Останките от крепости и пътища из околността свидетелстват за интензивен живот през тракийската, римската и византийската епохи. Някои укрепления просъществуват и след големите варварски нашествия (края на VI – началото на VII в.), като продължават да функционират и през средновековието.

Предназначението на тукашните твърдини (през различните исторически периоди) е да охраняват металодобива в района и минаващите по тези места пътища. Такава крепости има: над изоставеното село Меча поляна (сега махала на с. Добърчин), в чиято най-висока част е разкрито тракийско светилище; на връх Калето (Градо), южно от централната махала на с. Брезе; на височината Градище, извисяваща се западно над искрецката махала Баломир. На мястото на последната крепост все още могат да се видят останки от каменен зид с широчина около 1,20 м. Несъмнено в близкото обкръжение на тези крепости са съществували селища.
Най-яркият паметник, представител на средновековната епоха, е Искрецкият манастир "Успение Богородично", за който се смята, че е основан по време на Второто българско царство (XII- XIV в.). Обителта е красноречив пример за присъствие на духовност и култура, дори и през тъмните средни векове.
Дълбоко застъпеното християнство в Искрец се потвърждава и от останките на няколко старинни църкви из околността. В местността "Бели кръст - ливагето" има следи от голяма църковна постройка. На това място преди години селяните вадели камъни и мраморни плочи с изображения. Според преданията тази църква е била митрополитска.

Не е известно кога точно тукашното селище е покорено от османските завоеватели, но по всяка вероятност гордите балканджии са се отбранявали в близките крепости дълго след завземането на Търновското царство (1393 г.). Средновековният предшественик на Искрец влиза в границите на последното до падането на България под османска власт.
Първите писмени сведения за селището намираме в тимарски данъчен регистър за Софийско от 1447 г., в който е записано като Искреджи. По-късно то се среща под името "Искреч" - в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., както и в регистър за бащини (освободени от данъци поземлени имоти) за Софийска каза от 1606 г. В последния документ са описани 18 бащинѝ към селото, като собствениците им плащат по 1225 акчета „под формата на макту“ (данъчно задължение към централната власт). От това сведение се разбира важната подробност, че Искрец е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в специални части на османската войска. Поради тази причина селото се е ползвало с особен статут, като войнуците са облекчават от някои данъчни задължения. Войнуклъка се предава по наследство, за което свидетелства споменаването на имената на войнуците: „..бащина на Рале, син на Съйо под формата на макту – 1225 [акчета], изпълнил службата си; ....бащина на Венко, син на Йофчин....; .....бащини, празни – 2.“

Османските документи разкриват, че през петте века турско робство в село Искрец живеят изключително българи - християни („неверници“). Турци в него не се задържат. Причини за това могат да се търсят в отдалечеността на селото от административните центрове - планинският район е труднодостъпен и животът в него е суров. Като друга причина може да се изтъкне привилегированият статут на селището, който да известна степен го е съхранило от посегателствата на турците. Неминуемо тези обстоятелства се отразяват благоприятно за запазването и утвърждаването на българския дух.
Наличието на привилегирована прослойка в лицето на войнуците, които бивайки освободени от някои данъчни задължения (за разлика от раята), предоставя възможност за акумулирана на средства и влагане на част от тях в изграждане и поддържане на културни институции (манастири, църкви, килийни училища). Тази зависимост се потвърждава от значителния брой християнски култови паметници в района на Искрец.
Именно тези християнски светини, някои от тях достигнали до нас в руинно състояние, като оброчища или само като имена на местности, категорично свидетелстват за поддържаните вяра и национален дух през вековете на османско робство. Освен известният Искрецки манастир, чийто храм бива възстановен през XVII в., а от 1834 г. действа отново като обител, в землището на село Искрец могат да се посочат следните свети места:

- Храм „Св. Николай Чудотворец“ - намира се в центъра на селото. Изграден е през Възраждането;
- Местност „Бели кръст – ливагето“ - на мястото има останки от стара църква;
- Оброк „Успение Богородично“ - разположен е западно от мах. Кулинци, на пътя за мах. Поповци;
- Оброк „Св.св. Петър и Павел“ (Дяволският кръст) – южно от мах. Кулинци, край пътя за мах. Преслап (с. Свидня);
- Оброк „Св. Илия“ - в югоизточния край на мах. Кулинци;
- Оброк – в м. „Крушлето“, над махалата Прекрутовци, по пътя за мах. Попинци;
- Оброк „Св. Пантелеймон“ - югозападно от махалата Пърдиенци;
- Оброк – край махалата Пърдиенци;
- Оброк – северно от махалата Пърдиенци;
- Оброк „Св. Илия“ - при изоставената махала Горна Горновица;
- Оброк – югозападно от махалата Горна Горновица, край пътя за с. Добравица и водопада Добравишка скакля;
- Оброк „Св.св. Кирил и Методий“ - край махалата Башов дол, на южния скат на връх Кукла;
- Оброк „Илинден“ -  в махалата Велкови между  Анковци и Пешинци;
- Оброк „Вси светии“ - в мах. Велкови, поддържа се от фамилиите Герговци, Велковци, Пешинци, Белчовци;
- Оброк – край махалата Велковци;
- Оброк -  на южния бряг на р. Козле в началото на пътя към мах. Белчовци;
- Оброк – при мах. Джагаловци, в местността „Бранище“;

От незапомнени времена по традиция общоселският събор се провежда на празника „Пресвета“ (на Всички светии, първа неделя след Петдесетница). Отбелязва се с водосвет и курбан в двора на черквата „Св. Николай“, където освен искречани се събират и много гости от околните села и по-далечни краища. На същото място се прави курбан и на Никулден (6 май). Освен традиционния общоселски събор, още от стари времена всеки род издига оброк край родовата махала или някъде в околността, който е посветен на някой светец или църковен празник. Всяка година на определения ден при оброчния кръст се събира цялата фамилия - от новородените до старците, набавят се продукти, приготвя се курбан, както и други дарове (обредни питки/колачи, коливо и др.) за светеца – покровител, от който се измолва здраве и берекет.

Според преданията значителна част от населението на Искрец е наследник на български родове, които, бягайки от турските безчинства, се заселили тук през XVI, XVII и XVIII в. Те дошли от близки и далечни селища, най-вече от Босилеградско и Трънско, от с. Клокотиш (Годечко), от Чипровско, Белослатинско, Врачанско, Берковско. Всеки от бегълците е носил със себе си своя говор, който в последствие се е променял частично на новото местоживеене, приемайки непознати до този момент думи от местните жители, от хора дошли допълнително (след бягство, женитба и пр.), както и от техните съседи от близките селища, с които са общували. Като цяло, говорът в Искрец, с присъствие на собствена специфика, влиза в обхвата на западния софийски говор, който се отнася към югозападните български говори.

През Възраждането (края на XVIII – XIX в.) духовните въжделения на будните планинци от Искрец и околните села се увенчават със създаване и възстановяване на редица културни учреждения. Възстановяват запустелия от векове Искрецки манастир (1834 г.), към който впоследствие се открива килийно училище (1835 г.). През 1843 г. те изграждат и храм в самото село - черквата "Св. Николай". Над южната входна врата е изписан следният надпис: "1843 попь Сава Коло".
Към средата на XIX в. Искрец вече е голямо средищно село с функциите на  културен, занаятчийски и търговски център. В него има ханове, кръчми, гостилници, бакалници, работилници, ковачници, воденици, тепавици. В близките и по-далечни околности се добиват въглища, желязо, олово с примес от сребро и др. Но основен поминък на местните хора е традиционното скотовъдство - предимно овцевъдство, отделни стада достигат до 500 глави и повече.

След Освобождението Искрец става център на околия към Софийско окръжие. В Искрецка околия влизат до 60 села, обхващащи цялата Клисура (Искърския пролом), Мала планина заедно с част от полето на юг от нея, на запад - района от Бучино дервент до Цариброд, а на север - до Берковица. По това време Искрец е едно от най-големите села в околията. Данните от преброяването на населението му имат следните измерения: 1881 г. - 1088 ж.; 1893 г. - 1285 ж.; 1900 г. - 1498 ж.; 1920 г. - 2016 ж.; 1934 г. - 2400 ж.; 1946 г. - 2908 ж.
Селото е административен център на околия до 1900 г., когато поради прокарването на жп линията София – Мездра, добивът на антрацит, основаването на Фабриката за захарни изделия в тогавашното село Своге, последното постепенно изземва икономическите и административните функции на Искрец.
И през следосвобожденския период населението на Искрец продължава да се препитава основно със скотовъдство и слабо планинско земеделие. Разположено на един от пътищата, прекосяващи Балкана, в него има множество ханове, кръчми, гостилници. Към 1930 г. по поречието на река Искрецка работят над 30 воденици и над 13 тепавици (валявици).
Положените основи през Възрожденската епоха намират приемственост и дават добър резултат в развитието на културата насетне. През 1884 г. в Искрец е открито основно училище с внушително за времето си здание (днес със статут на паметник на културата от местно значение). Впоследствие в него се откриват и прогимназиални класове. След 1919 г. към Искрецкото окръжно училище е открито Държавно сиропиталище за деца на загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Това социално заведение просъществува 10 години, след което на неговото място се сформира Земеделско училище. В последното се обучават деца от цялата страна по овощарство, пчеларство, ковачество, дърводелство, шивачество, плетачество и пр. Понастоящем в искрецкото основно училище, чийто патрон е Св. Иван Рилски, продължават да се учат деца до VIII клас.
През 1928 г. в Искрец се открива и читалище „Възраждане“. Днес е все още действащо и е основен стожер на културния живот в селото. Към него функционират дамска битова певческа група, танцов състав, театрална трупа и Художествено-творчески клуб „Искри”, създаден от група местни ентусиасти.

Бързото разрастване на селото поражда нуждата от по-голям храм и още в през първата половина на XX век започва изграждането на нова църква, която се намира точно над старата. Богоугодното дело е подхванато от местния енорийски свещеник Иван Славков (дядо на бившия директор на БНТ и спортен деятел Иван Славков - „Батето“). Новата църковна сграда, чийто автор е един от най-добрите по това време архитекти – Антон Торньов, е замислена като умален модел на софийския храм „Св. Неделя“. Средствата за изграждането ѝ се събират изключително от дарения на много българи, включително и от цар Борис III. Имената на дарителите и по-важните събития са вписани в специална книга - „Книга на дарителите“ с удивително красиво художествено оформление. За съжаление обаче строежът е спрян още в началото и досега (повече от 70 години) остава недовършен „поради липсата на средства“. Местните жители все още се надяват, че  църквата, която трябва да носи името „Св. Иван Рилски”, ще бъде довършена и открита възможно най-скоро, като храм-паметник на загиналите във войните българи.

Голямо богатство за Искрец, а и за цяла България, е Специализираната болница за лечение на белодробни заболявания „Цар Фердинанд І”, която е с общонационално значение. Известна още като „Санаториум Искрец”, болницата е създадена с Указ и дарение от цар Фердинанд през 1908 г. като противотуберкулозен санаториум. Мястото за създаване на санаториума е избрано от специално назначена от Цар Фердинанд комисия, която е пътувала из цяла България и е извършвала измервания на климатичните параметри. Светият синод на Българската Православна църква подарява земите за построяването на лечебното заведение (построено е в двора на Искрецкия манастир, ограден с висок каменен зид), а Министерството на горите засажда в болничния парк от 250 декара уникални иглолистни и широколистни дървесни видове, между които и Секвоя гигантея, които обогатяват въздуха и го правят още по чист и лековит. В полза на болницата биват дарени всички манастирски земи - над 400 декара имот от обработвани ниви, ливади, градини и гори. Така се постига образуването на своебразен лечебен комплекс с две болници – едната (манастирът) за душата, а другата за тялото. След кратки неуредици във времето на войните от началото на XX в., между 1925 и 1934 г. санаториумът се утвърждава като водещо научно-техническо средище по белодробна туберкулоза под ръководството на д-р Панайот Белов.

След преврата на 9.09.1944 г. и идването на социалистическата власт настъпва поврат в развитието на Искрец. След национализацията на имотите на селяните и отнемането на административните функции на селището (от 1978 г. е съставно селище към община Своге), някогашното проспериращо село започва постепенно да запада. Въпреки че продължава да бъде едно от най-многолюдните села в Софийско, с малки колебания, населението му тенденциозно намалява. Този процес е добре засвидетелстван от данните по преброяването през годините: 1946 г. - 2908 ж. (максимумът); 1965 г. - 2324 ж.; 1975 г. - 2658 ж.; 1985 г. - 2560 ж.; 1992 г. - 2 453 ж.
През социалистическия период селото бива благоустроено: изграждат се водоснабдителна и електропреносна мрежи, някои улици са асфалтирани, има редовни автобусни връзки със Своге и София и пр. Наред с опитите за интензивно селско стопанство (предимно фуражно растениевъдство и картофи), се внедряват и промишлени производства. По това време в Искрец активно работят: дърводобивно предприятие, цехове за чадъри, домашни обувки, вар, фабрика за лимонада и др.

Днес основен поминък на населението са традиционните земеделие и животновъдство. В селото функционира обувно предприятие и малък шивашки цех. Част от живущите работят в общинския център Своге или в столицата София.
Може да се каже, че потенциалът от уникални природни дадености и културно-исторически паметници съвсем не се използва пълноценно, при положение, че именно неговото разработване крие големи перспективи за развитието на селището. Красноречив е примерът с окаяното състояние на Искрецкия манастир „Успение Богородично“. Дори самият факт, че Искрец е родното място на световно известната българка - естрадната певица Силви Вартан (р.1944 г.), би могъл да донесе дивиденти на селото.



Източници:
1. Василиев, Асен. Църкви и манастири от Западна България. В: Разкопки и проучвания, т. IV, 1950 г., стр. 63.
2. Турски извори за българската история. Серия XV – XVI в., Том II, София, 1966 г., стр.25.
3. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр.227.
4. Енциклопедия на България, т. 3, изд. БАН, София, 1982 г., стр.165.
5. Прекрутов, Людмил. Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
6. Свещ. Лъчезар Лазаров, „А ако трябваше да градим“, статия в сайта „Православна младеж“ - http://www.pravmladeji.org
7. Местни осведомители: Боян Балкански