Искрецкият манастир "Успение Богородично" се намира в източния край на село Искрец, в границите на санаториума за белодробни заболявания.

История:
Предполага се, че Искрецкият манастир е основан още през XIII в. Най-ранният период от съществуването му е забулен в неизвестност, като единствените сведения за това време изхождат от местни предания. През XIV в. е разрушен от османлиите, след което за дълго остава в запустение. Възобновен е в XVII в. - през 1602 г е преизградена църквата, вероятно като селищен храм. През 1834 г. старият манастирски храм е обновен за пореден път и около него се сформира монашеска обител, но след няколко десетилетия отново запустява.
При изграждането на Санаториума за белодробни заболявания „Цар Фердинанд І” в началото на XX в. Българската православна църква дарява на здравното заведение манастирския двор и всички други манастирски земи - над 400 декара имот от обработвани ниви, ливади, градини и гори. Първата сграда на санаториума е издигната между самия ограден зид на манастира. Така се постига образуването на своебразен лечебен комплекс с „две болници“ – едната (манастирът) за душата, а другата за тялото.
В годините на социалистическото атеистично управление манастирът не функционира, при което бива съвсем занемарен. В жилищните му сгради са настанени служители на санаториума, а в последствие са разрушени. В резултат, малкото останало до наши дни от някогашната цветуща обител се намира в изключително окаяно състояние.
Днес (2017 г.) старинният манастир получава лъч надежда за възраждане с възможността да бъде възстановен със средства по европейската програма „Развитие на селските райони“.

Архитектура и изкуство:
Манастирският храм „Успение Богородично“ представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка. Надлъжните ѝ стени са укрепени с контрафорси, а от запад е пристроен притвор (през 1846г.). Последният е с размери 10 х 7,40 м и е по-широк и дълъг от наоса, който е с размери 8,70 х 5 м.
Църквата е лишена от всякаква външна украса, но вътрешността ѝ притежава интересни стенописи от XVII и XIX в. По-старите се намират в наоса, където са изобразени трите образа на Христос – Емануил, Вседържател и Ветхийденми. Олтарната апсида включва образите Богородица Ширшая небес и Петдесетница. Вторият слой стенописи, намиращи се в притвора, представляват сцени от "Апокалипсиса" и "Откровението на евангелист Йоан". В притвора на Искрецката църква има и други сюжети, като "Притчата за митаря и фарисея", "Мъченията на душата" и др.
Предполага се, че авторът на по-късните стенописи е Яначко Станимиров от с. Брезе. По композиционно решение последните са повлияни от стенописите в Рилския манастир.
До църквата се намира седмоъгълната постройката на единствената по рода си на Балканския полуостров кръщелна-изповедалня, изцяло изрисувана отвътре. Строена е през 1856г.
Допреди няколко години в Искрецкия манастир е била запазена  една двуетажна постройка, с масивен каменен цокъл и малък чардак, строена през XIX в., но за жалост сега няма и помен от нея.
През 2000 г. е правен някакъв ремонт на черквата, но съвсем недостатъчен. Проникващата във вътрешността продължава да унищожава ценните стенописи. Имайки се предвид състоянието на храма, възстановяването му не търпи отлагане!
 


Използвана литература:
1. Василиев, Асен. Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т. IV, 1950 г., стр.60-63
2. Каменова, Д. Старите стенописи в църквата край с. Искрец, Софийско. - сп. „Изкуство“, №9, 1967 г.