Местоположение и географска характеристика:
Брезе е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област. Отстои на 53 км северозападно от столицата София, на 15 км в същата посока от Своге и на 24 км североизточно от гр. Годеч. Селото заема средищно положение между две главни пътни артерии – второкласен път №16, който минава през намиращия се на изток Искърски пролом и второкласен път №81 (на 10 км северозападно), минаващ през недалечния Петрохански проход. Брезе е заобиколено от селата: Бракьовци (на северозапад), Зимевица (на изток), Добравица (на югоизток), Искрец и Завидовци (на юг) и Манастирище (на запад). Основният подстъп към Брезе е от село Искрец, откъдето води добър асфалтиран път. До други две съседни села Бракьовци (или Петроханския проход) и Зимевица се достига посредством здрав магаданов път, достъпен за леки коли.

Село Брезе е разположено в живописен планински район, в Понор планина, която е дял от Западна Стара планина. То е от пръснатия тип селища – състои се от множество махали, отдалечени на различно разстояние една от друга, някои от които на доста голямо, така че обхващат една обширна територия (селското землище заема площ от 42,668 км²). Махалите са пръснати от двете страни на река Брезенска (ляв приток на Искрецка река), по склоновете на същински Понор и Мали Понор, който се явява дял от Понор планина. Местните хора го наричат още Манaстирище, по името на едноименното село и останките от манастири, разрушени по време на турското робство. Средната надморска височина на селището е 872 м, като височината на отделните махали варира от 700 м до 1100 м (при махалата Бърдо).
Релефът в брезенското землище е силно изразен хълмист. Той е изграден от варовикови скали, с характерните за тях карстови форми: понори, въртопи, пропасти, пещери и др. Селото е обградено от всички страни с върхове, сред които най-впечатляващ, със своите стръмни склонове и отвесни скали, е връх Калето в дела Манастирище. Характерно за този район е липсата на вода, при което само някои махали имат постоянни водоизточници.
Климатът е умереноконтинентален, със сравнително студена зима и прохладно лято. В околността на Брезе се срещат основно широколистни гори - предимно в Манастирище,  където са запазени дъбови гори (от благун и цер) и по-рядко букови, обикновено примесени с келяв габър. Широко разпространени са тревистите и храстовидни растения. По билата има обширни пасища.
Съобразно планинския релеф, обработваемите земи са с ограничена площ. Те са разположени предимно покрай реката, на тераси. Местните природни условия благоприятстват за развитие на пасищно животновъдство, което от незапомнени времена е основен поминък на местното население.
Населението на Брезе към 2015 г. наброява около 160 жители (по настоящ и постоянен адрес)

За името на селото:
За произхода на името на селото има няколко предположения. Според най-разпространената хипотеза то произхожда от бряст или бреза, но съществува вероятност да идва и от думата „брезенец“, която се използва в местния говор със значение за ограда на двор или селско землище.

История:
Районът на село Брезе е обитаван от дълбока древност. До наши дни са достигнали следи, които свидетелстват, че в скътаната и малка планинска долина на река Брезенска възниква поселищен живот още през тракийско време. Останки от тракийска крепост има на естествено защитения и труднодостъпен връх Калето от дела Манастирище, извисяващ се южно от централната махала на Брезе. През трако-римския период укреплението е свързано с охраната и контрола на местния рудодобив и металолеене, както други крепости в околността („Градището“ при с. Добравица, две крепости над с. Меча поляна и др.), с които „Калето“ има визуална връзка. Може да се предположи, че в подножието на крепостта е съществувало селище, чието население е било заето с дейности, свързани с металодобива.
По всяка вероятност крепостта е просъществувала като е продължила да изпълнява същите функции и през късната античност (IV-VI в.) и средновековието. Тогава през района минава един от многото пътища, прекосяващи Стара планина (през Петроханския проход и други – паралелни, второстепенни) и в тази връзка, е възможно „Калето“ да е била обвързана с охраната на минавал в близост път.
Според местна легенда по този път минали рицарите на Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204 г.) на Балдуин Фландърски, но тъй като притеснявали местното население те били изгонени по най-безкомпромисен начин от храбрите балканджии. В района битуват и други легенди, свързани с кръстоносците. Според една от тях името на недалечното село Бов е дадено от рицаря Сен Бьов - участник в Четвъртия кръстоносен поход. Така, че вероятността тези легенди да отговарят на историческата действителност и да съдържат известна доза истина, не е никак малка.
За сега няма исторически извори от предосманския период, които да свидетелстват за съществуването на средновековно селище, предшественик на днешното Брезе. Сведенията за такова са косвени и изхождат основно от местните предания. Така например, легендите разправят, че селото е основано от преселници от софийското село Бояна в началото на османското робство. Първоначално то се състояло едва от няколко къщи, които били разположени в местността "Белинов кръст", където и днес могат да се открият останки от стари зидове. Впоследствие мястото се превръща в оброчище - свещено място, което да напомня за местоположението на първоначалното селище. Понастоящем при оброчището „Белинов кръст“ стърчи стар оброчен кръст, който вероятно е бил поставен на мястото на селищната черква, а може би за селищен храм е служила църква, чиито останки могат да се видят в близката местност „Църквище“, намираща се днес в землището на съседното село Добравица.
Старинният – средновековен произход на село Брезе е засвидетелстван и от останките на средновековен манастир, наричан от местните "Възнесение Господне"(Св. Спас). Предполага се, че той е възникнал през XI - XIII в., а краят на съществуването му настъпил, след като бил опожарен от турците. Днес от обителта се забелязват стърчащите стени на манастирския храм, чакащи своя възродител векове наред. Старинният произход на селото се потвърждава и от местната топонимия, в която се срещат имена на местности с доста стари, български форми.

След османското нашествие от края на XIV в. и първоначалната опустошителна вълна, поради географското си разположение – скътано навътре в планината и труднодостъпно, селото остава добре защитено през петте века турско робство, при което османското посегателство и присъствие в него е минимално.
Ценна информация за развитието на селището през този период ни дават османските документи, които всъщност са и първите писмени сведения за него. За първи път село Брезе се среща в данъчен опис на тимари (ленни владения) в Софийско от  1446-1455 г., в който е записан под името "Брезне". По това време селото наброява 88 християнски домакинства и 2 вдовици, които отдават данък на тимариота (спахията) на обща стойност от 5932 акчета. От това сведение се разбира, че селото е с доста голямо за времето си и района население (около 450 – 500 жители), от което се събира един приличен данък, за разлика от други близки селища (след цял век, в средата на XVI в. от с. Загъжене се събира данък от 2156 акчета). Големият брой на населението, само половин век след покоряването на България, е красноречив белег, че селището е съществувало и преди попадането на тези земи под османска власт.
Дали селището е носило същото име и в предосманския период: на този въпрос не може да се отговори положително, тъй като за сега няма известни писмени извори от тогава. Но имайки се предвид закономерността – османската власт да използва заварените имена, особено в първи векове на робството, от когато е и посоченият документ, то може почти със сигурност да се твърди, че селището е носило същото име (Брезне или със сходен фонетичен състав) и през българско време.
Селото присъства и в описа на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.  като "Брезине", което ще рече че по това време в селото има достатъчно развито овцевъдство, за да дава данък в натура (в глави овце), за изхранване на османската войска. То се среща и в регистър на бащинѝ (освободени от данъци поземлени имоти) за Софийско от 1606 г., в който е записано под името „Брезйе, спадащо към казата София“. В този документ са описани 28 бащинѝ към селото, като собствениците им плащат по 1225, 1125, 1025, 925, 825 или 725 акчета „под формата на макту“ (данъчно задължение към централната власт). От това сведение се разбира важната подробност, че Брезе е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в специални части на османската войска. Поради тази причина селото се ползва с особен статут, като войнуците в него са облекчават от някои данъчни задължения. В документа се срещат имена на войнуци от Брезе като: Милчо Фружин, Стоян Влайко, Стойне Радул, Нено, син на Радослав, Съйо Пройко, Добрин Радо, Нехро, син на Никола, Мано Драйо, Спас хаймане и т.н. От същия опис се установява съществуването на село Долна Загуна (днес несъществуващо), което впоследствие е изчезнало, а землището му (вероятно и населението му) е било слято с това на Брезе. Към този извод насочва наличието на местност с име „Загумна“, намираща се днес в брезенското землище.
Пребиваването на привилегировани войнуци в Брезе до голяма степен допринася за запазването на чисто българския дух на селището през целия осмаски период. С оглед на тези обстоятелства селото се разраства и постига стопански възход. Основен поминък на хората е животновъдството и земеделието.
Въпреки що-годе спокойния живот в този закътан край, миграционните процеси, присъщи за периода на османското робство не подминават и село Брезе. За изселническа вълна от селото научаваме от една легенда битуваща в родопското село Брезе. Според предания на тамошни стари хора, преселници от Искърското дефиле от с. Брезе, Софийско, първо се заселват в Гоцеделчевско, но подгонени от помохамеданчването, се преместват навътре в планината и се установяват над с. Беден, в местността „Брезовото“. Липсата на вода и конфликт с местното население (за недостиг на земя за обработване) принуждава брезенци да продължат своя път и те се заселват край река Брезка под местността „Петковица“, но вече за постоянно, където основават ново село Брезе.

Свободолюбивият дух на гордите балканджии се изразява в съпротивително движение (хайдутство) срещу османската власт, проявяващо се под формата на отделни акции (обир на хазна и др.). Според местни легенди, разказвани от стари хора, в района на Брезе се е подвизавала хайдушката дружина-четата на Златко хайдутин. Доказателство за това са и няколко намерени малки съкровища и преданията за още такива.
Икономическото замогване на селището неминуемо допринася и за неговото културно и духовно развитие, което най-силно се изявява през Възраждането (XIX в.). През 1846 г., след като години наред се черкуват в Искрецкия манастир, брезенци си построяват свой храм – черквата „Св. Параскева“. Стенописната ѝ украса е дело на местния образописец Яначко Станимиров, който изографисва и съборния храм на Искрецкия манастир, при обновяването му през 1846 г.
Отколешният и дълбоко застъпен християнски характер на Брезе е засвидетелстван и от големия брой християнски култови обекти (оброчища) в селското землище. След като селото остава без храм (с разоряването на манастира „Св. Спас“), дълго време, в продължение на векове, селяните упражняват духовните си потребности и извършват християнски ритуали именно при тези своебразни черкви на открито – оброчищата. В това число могат да се посочат:

- Оброк „Св. Спас“ - намира се до разрушената църква на манастира „Св. Спас“.
- Оброк "Петър" - в двора на селската черква „Св. Параскева“.
- Оброчище „Белинов кръст“ - северно от махала Келемеровци.
- Оброчище в местността „Кръстевец“ - в централната махала. На мястото има три оброчни кръста.
- Оброчище на пътя за махалата Бърдо.
- Оброчище в махалата Бърдо – намира се на мястото на разрушен от турците манастир. Означено е с три оброчни кръста.
 
Трябва да се спомене, че от Брезе произхожда един от първите народни будители в този край - Гроздан Китов, известен повече като игумен Герасим от Свогенския манастир "Св. Петка". През 1870 г. родолюбивия българин се среща с Васил Левски и основават в обителта революционен комитет. В същият манастир игуменът основава и първото училище в района. Игуменът-бунтовник, както е известен сред местното население, доживява до почти 100-годишна възраст (50 години е игумен на манастира) и е погребан (1904 г.) до манастирския храм „Св. Петка“.

След Освобождението (1878 г.) животът в Брезе не се променя значително. Хората продължават да живеят както винаги, задоволявайки се с това, което им дава земята и отглеждайки животни. Тогава селото административно е причислено към новообразуваната обширна околия Искрец. Според първото преброяване на населението в Княжество България през 1881 г., село „Брезье“ има 1190 жители, повече отколкото околийския център – село Искрец (1088 ж.). В това отношение Брезе се нарежда на трето място в околията, след „градеца Годечъ“ и „село Лакатникъ“.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брезе са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В центъра на селото е издигнат паметник в чест на загиналите във войните за национално обединение (от началото на XX в.) брезенци. Поставена е и паметна плоча на жертвите от Втората световна война.
Коренен поврат в развитието на селото настъпва след преврата от 9 септември 1944 г., когато социалистическата власт изважда българското село от утвърждаваното в продължение на векове русло.  Изземането на частната собственост принуждава не малка част от доскорошните селските стопани да работят в ТКЗС, а много други (предимно млади хора) -  да търсят работа в близките по-големи селища и София, където впоследствие се установяват. Така бива предизвикана миграционна вълна, която, продължила през целия социалистически период, не спира и до днес. Красноречив показател за тенденциозния отлив на жители от селото и отрицателен естествен прираст представляват данните от преброяване на населението: 1946 г. - 1538 жители; 1985 г. - 462 ж; 2015 г. - 160 ж.
Днес село Брезе представлява селище със затихващи функции. Населението му е предимно от възрастни хора, a малкото му деца пътуват до училището в с. Искрец. Животът в него се крепи поради близостта му до София, откъдето е основният приток на почиващи (в селото има доста вили), най-вече през лятото.
.... а би могло да бъде съвсем различно, при цялото великолепие на околната природа, при наличието на толкова културно-исторически паметници.....



Източници:
1. Василиев, Асен. Църкви и манастири от Западна България. В: Разкопки и проучвания, т. IV, 1950 г., стр. 63.
2. Прекрутов, Людмил. Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
3. Турски извори за българската история. Том II, София, 1966 г., стр. 49.
4. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр. 217, 225, 229.
5. Чавдарова, Елисавета. Топонимията на село Брезе. Курсов проект по дисциплината „Родопознание“ във ВСУ „Черноризец Храбър“ - гр. Варна.
6. Местни осведомители: