ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Брезе
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на село Брезе, централната махалаБрезе е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област. Отстои на 53 км северозападно от столицата София, на 15 км в същата посока от Своге и на 24 км североизточно от гр. Годеч. Селото заема средищно положение между две главни пътни артерии – второкласен път №16, който минава през намиращия се на изток Искърски пролом и второкласен път №81 Високопланинската "магистрала" между Зимевица и Брезе(на 10 км северозападно), минаващ през недалечния Петрохански проход. Брезе е заобиколено от селата: Бракьовци (на северозапад), Зимевица (на изток), Добравица (на югоизток), Искрец и Завидовци (на юг) и Манастирище (на запад). Основният подстъп към Брезе е от село Искрец, откъдето води добър асфалтиран път. До други две съседни села Бракьовци (или Петроханския проход) и Зимевица се достига посредством здрав магаданов път, достъпен за леки коли.

Долината на река Брезенска с махала от селотоСело Брезе е разположено в живописен планински район, в Понор планина, която е дял от Западна Стара планина. То е от пръснатия тип селища – състои се от множество махали, отдалечени на различно разстояние една от друга, някои от които на доста голямо, така че обхващат една обширна територия (селското землище заема площ от 42,668 км²). Махалите са пръснати от двете страни на река Брезенска (ляв приток на Най-високо разположената брезенска махала - Бърдо, в рида МанастирищеИскрецка река), по склоновете на същински Понор и Мали Понор, който се явява дял от Понор планина. Местните хора го наричат още Манaстирище, по името на едноименното село и останките от манастири, разрушени по време на турското робство. Средната надморска височина на селището е 872 м, като височината на отделните махали варира от 700 м до 1100 м (при махалата Бърдо).
Брезе на фона на Манастирище (Мали Понор)Релефът в брезенското землище е силно изразен хълмист. Той е изграден от варовикови скали, с характерните за тях карстови форми: понори, въртопи, пропасти, пещери и др. Селото е обградено от всички страни с върхове, сред които най-впечатляващ, със своите стръмни склонове и отвесни скали, е връх Калето в дела Манастирище. Характерно за този район е липсата на вода, при което Връх Калетосамо някои махали имат постоянни водоизточници.
Климатът е умереноконтинентален, със сравнително студена зима и прохладно лято. В околността на Брезе се срещат основно широколистни гори - предимно в Манастирище,  където са запазени дъбови гори (от благун и цер) и по-рядко букови, обикновено примесени с келяв габър. Широко разпространени са тревистите и храстовидни растения. По билата има обширни пасища.
Околността на селотоСъобразно планинския релеф, обработваемите земи са с ограничена площ. Те са разположени предимно покрай реката, на Обществена сграда, в която се помещават кметството, пощата, читалището и смесен магазинтераси. Местните природни условия благоприятстват за развитие на пасищно животновъдство, което от незапомнени времена е основен поминък на местното население.
Населението на Брезе към 2015 г. наброява около 160 жители (по настоящ и постоянен адрес)


За името на селото:
За произхода на името на селото има няколко предположения. Според най-разпространената хипотеза то произхожда от бряст или бреза, но съществува вероятност да идва и от думата „брезенец“, която се използва в местния говор със значение за ограда на двор или селско землище.

История:
Поглед от селото към върха Калето с намиращата се на него крепостРайонът на село Брезе е обитаван от дълбока древност. До наши дни са достигнали следи, които свидетелстват, че в скътаната и малка планинска долина на река Брезенска възниква поселищен живот още през тракийско време. Останки от тракийска крепост има на естествено защитения и труднодостъпен връх Калето от дела Манастирище, извисяващ се южно от централната махала на Брезе. През трако-римския период укреплението е свързано с охраната и контрола на местния рудодобив и металолеене, както други крепости в околността („Градището“ при с. Добравица, две крепости над с. Меча поляна и др.), с които „Калето“ има визуална връзка. Може да се предположи, че в подножието на крепостта е съществувало селище, Изглед на "Калето" от към рида Манастирищечието население е било заето с дейности, свързани с металодобива.
По всяка вероятност крепостта е просъществувала като е продължила да изпълнява същите функции и през късната античност (IV-VI в.) и средновековието. Тогава през района минава един от многото пътища, прекосяващи Стара планина (през Петроханския проход и други – паралелни, второстепенни) и в тази връзка, е възможно „Калето“ да е била обвързана с охраната на минавал в близост път.
Според местна легенда по този път минали рицарите на Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204 г.) на Балдуин Фландърски, но тъй като притеснявали местното население те били изгонени по най-безкомпромисен начин от храбрите балканджии. В района битуват и други легенди, свързани с кръстоносците. Според една от тях името на недалечното село Бов е дадено от рицаря Сен Бьов - участник в Четвъртия кръстоносен поход. Така, че вероятността тези легенди да отговарят на историческата действителност и да съдържат известна доза истина, не е никак малка.
Оброкът "Белинов кръст, намиращ се на мястото, където според легендата се е намирало първоначалното селищеЗа сега няма исторически извори от предосманския период, които да свидетелстват за съществуването на средновековно селище, предшественик на днешното Брезе. Сведенията за такова са косвени и изхождат основно от местните предания. Така например, легендите разправят, че селото е основано от преселници от софийското село Бояна в началото на османското робство. Първоначално то се състояло едва от няколко къщи, които били разположени в местността "Белинов кръст", където и днес могат да се открият останки от стари зидове. Впоследствие мястото се превръща в оброчище - свещено място, което да напомня за местоположението на първоначалното селище. Останки от зидове при "Белинов кръст"Понастоящем при оброчището „Белинов кръст“ стърчи стар оброчен кръст, който вероятно е бил поставен на мястото на селищната черква, а може би за селищен храм е служила църква, чиито останки могат да се видят в близката местност „Църквище“, намираща се днес в землището на съседното село Добравица.
Средновековният манастир в с. БрезеСтаринният – средновековен произход на село Брезе е засвидетелстван и от останките на средновековен манастир, наричан от местните "Възнесение Господне"(Св. Спас). Предполага се, че той е възникнал през XI - XIII в., а краят на съществуването му настъпил, след като бил опожарен от турците. Днес от обителта се забелязват стърчащите стени на манастирския храм, чакащи своя възродител векове наред. Старинният произход на селото се потвърждава и от местната топонимия, в която се срещат имена на местности с доста стари, български форми.

След османското нашествие от края на XIV в. и първоначалната опустошителна вълна, поради географското си разположение – скътано навътре в планината и труднодостъпно, селото остава добре защитено през петте века турско робство, при което османското посегателство и присъствие в него е минимално.
Ценна информация за развитието на селището през този период ни дават османските документи, които всъщност са и първите писмени сведения за него. За първи път село Брезе се среща в данъчен опис на тимари (ленни владения) в Софийско от  1446-1455 г., в който е записан под името "Брезне". По това време селото наброява 88 християнски домакинства и 2 вдовици, които отдават данък на тимариота (спахията) Закътана махала на Брезе в планината Манастирищена обща стойност от 5932 акчета. От това сведение се разбира, че селото е с доста голямо за времето си и района население (около 450 – 500 жители), от което се събира един приличен данък, за разлика от други близки селища (след цял век, в средата на XVI в. от с. Загъжене се събира данък от 2156 акчета). Големият брой на населението, само половин век след покоряването на България, е красноречив белег, че селището е съществувало и преди попадането на тези земи под османска власт.
Дали селището е носило същото име и в предосманския период: на този въпрос не може да се отговори положително, тъй като за сега няма известни писмени извори от тогава. Но имайки се предвид закономерността – османската власт да използва заварените имена, особено в първи векове на робството, от когато е и посоченият документ, то може почти със сигурност да се твърди, че селището е носило същото име (Брезне или със сходен фонетичен състав) и през българско време.
Стари къщи от напуснатата махала БърдоСелото присъства и в описа на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.  като "Брезине", което ще рече че по това време в селото има достатъчно развито овцевъдство, за да дава данък в натура (в глави овце), за изхранване на османската войска. То се среща и в регистър на бащинѝ (освободени от данъци поземлени имоти) за Софийско от 1606 г., в който е записано под името „Брезйе, спадащо към казата София“. В този документ са описани 28 бащинѝ към селото, като собствениците им плащат по 1225, 1125, 1025, 925, 825 или 725 акчета „под формата на макту“ (данъчно задължение към централната власт). От това сведение се разбира важната подробност, че Брезе е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в специални части на османската войска. Поради тази причина селото се ползва с особен статут, като войнуците в него са облекчават от някои данъчни задължения. В документа се срещат имена на войнуци от Брезе като: Милчо Фружин, Стоян Влайко, Стойне Радул, Нено, син на Радослав, Съйо Пройко, Добрин Радо, Нехро, син на Никола, Мано Драйо, Спас хаймане и т.н. От същия опис се установява съществуването на село Долна Загуна (днес несъществуващо), което впоследствие е изчезнало, а землището му (вероятно и населението Старинната чешма в Брезе, известна с името "Бързил", изградена в 1845 г.му) е било слято с това на Брезе. Към този извод насочва наличието на местност с име „Загумна“, намираща се днес в брезенското землище.
Пребиваването на привилегировани войнуци в Брезе до голяма степен допринася за запазването на чисто българския дух на селището през целия осмаски период. С оглед на тези обстоятелства селото се разраства и постига стопански възход. Основен поминък на хората е животновъдството и земеделието.
Въпреки що-годе спокойния живот в този закътан край, миграционните процеси, присъщи за периода на османското робство не подминават и село Брезе. За изселническа вълна от селото научаваме от една легенда битуваща в родопското село Брезе. Според предания на тамошни стари хора, преселници от Искърското дефиле от с. Брезе, Софийско, първо се заселват в Гоцеделчевско, но подгонени от помохамеданчването, се преместват навътре в планината и се установяват над с. Беден, в местността „Брезовото“. Липсата на вода и конфликт с местното население (за недостиг на земя за обработване) принуждава брезенци да продължат своя път и те се заселват край река Брезка под местността „Петковица“, но вече за постоянно, където основават ново село Брезе.

Свободолюбивият дух на гордите балканджии се изразява в съпротивително движение (хайдутство) срещу османската власт, проявяващо се под формата на отделни акции (обир на хазна и др.). Според местни легенди, разказвани от стари хора, в района на Брезе се е подвизавала хайдушката дружина-четата на Златко хайдутин. Доказателство за това са и няколко намерени малки съкровища и преданията за още такива.
Възрожденската черква "Св. Параскева" в с. БрезеИкономическото замогване на селището неминуемо допринася и за неговото културно и духовно развитие, което най-силно се изявява през Възраждането (XIX в.). През 1846 г., след като години наред се черкуват в Искрецкия манастир, брезенци си построяват свой храм – черквата „Св. Параскева“. Стенописната ѝ украса е дело на местния образописец Яначко Станимиров, който изографисва и съборния храм на Искрецкия манастир, при обновяването му през 1846 г.Кръстът на оброчището "Св. Петър", който е един от най-големите оброчни кръстове в този край
Отколешният и дълбоко застъпен християнски характер на Брезе е засвидетелстван и от големия брой християнски култови обекти (оброчища) в селското землище. След като селото остава без храм (с разоряването на манастира „Св. Спас“), дълго време, в продължение на векове, селяните упражняват духовните си потребности и извършват християнски ритуали именно при тези своебразни черкви на открито – оброчищата. В това число могат да се посочат:

- Оброк „Св. Спас“ - намира се до разрушената църква на манастира „Св. Спас“.
- Оброк "Петър" - в двора на селската черква „Св. Параскева“.
- Оброчище „Белинов кръст“ - северно от махала Келемеровци.
- Оброчище в местността „Кръстевец“ - в централната махала. На мястото има три оброчни кръста.
- Оброчище на пътя за махалата Бърдо.
- Оброчище в махалата Бърдо – намира се на мястото на разрушен от турците манастир. Означено е с три оброчни кръста.
 
Гробът на игумен Герасим в Свогенския манастирТрябва да се спомене, че от Брезе произхожда един от първите народни будители в този край - Гроздан Китов, известен повече като игумен Герасим от Свогенския манастир "Св. Петка". През 1870 г. родолюбивия българин се среща с Васил Левски и основават в обителта революционен комитет. В същият манастир игуменът основава и първото училище в района. Игуменът-бунтовник, както е известен сред местното население, доживява до почти 100-годишна възраст (50 години е игумен на манастира) и е погребан (1904 г.) до манастирския храм „Св. Петка“.

След Освобождението (1878 г.) животът в Брезе не се променя значително. Хората продължават да живеят както винаги, задоволявайки се с това, което им дава земята и отглеждайки животни. Тогава селото административно е причислено към новообразуваната обширна околия Искрец. Според първото преброяване на населението в Княжество България през 1881 г., село „Брезье“ има 1190 жители, повече Паметникът на героите от Брезе, загинали във войните за национално обединениеотколкото околийския център – село Искрец (1088 ж.). В това отношение Брезе се нарежда на трето място в околията, след „градеца Годечъ“ и „село Лакатникъ“.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брезе са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В центъра на селото е издигнат паметник в чест на загиналите във войните за национално обединение (от началото на XX в.) брезенци. Поставена е и паметна плоча на жертвите от Втората световна война.
Отдавна неработещото училище на БрезеКоренен поврат в развитието на селото настъпва след преврата от 9 септември 1944 г., когато социалистическата власт изважда българското село от утвърждаваното в продължение на векове русло.  Изземането на частната собственост принуждава не малка част от доскорошните селските стопани да работят в ТКЗС, а много други (предимно млади хора) -  да търсят работа в близките по-големи селища и София, където впоследствие се установяват. Така бива предизвикана миграционна вълна, която, продължила през целия социалистически период, не спира и до днес. Красноречив показател за тенденциозния отлив на жители от селото и отрицателен естествен прираст представляват данните от преброяване на населението: 1946 г. - 1538 жители; 1985 г. - 462 ж; 2015 г. - 160 ж.
Днес село Брезе представлява селище със затихващи функции. Населението му е предимно от възрастни хора, a малкото му деца пътуват до училището в с. Искрец. Животът в него се крепи поради близостта му до София, откъдето е основният приток на почиващи (в селото има доста вили), най-вече през лятото.
.... а би могло да бъде съвсем различно, при цялото великолепие на околната природа, при наличието на толкова културно-исторически паметници.....



Източници:
1. Василиев, Асен. Църкви и манастири от Западна България. В: Разкопки и проучвания, т. IV, 1950 г., стр. 63.
2. Прекрутов, Людмил. Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
3. Турски извори за българската история. Том II, София, 1966 г., стр. 49.
4. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр. 217, 225, 229.
5. Чавдарова, Елисавета. Топонимията на село Брезе. Курсов проект по дисциплината „Родопознание“ във ВСУ „Черноризец Храбър“ - гр. Варна.
6. Местни осведомители:
 


"Св. Параскева" - с. Брезе

Възрожденската черква „Св. Параскева“ се намира в близост до центъра на село Брезе. Разположена е в ляво от пътя (под него), идващ от към с. Искрец, след първата махала, наречена Реката...
» виж детайли


Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе

Манастирът "Възнесение Господне" (Свети Спас) се намира в югоизточния край на село Брезе, в местността "Манастиро". История: За сега няма известни исторически извори, кои...
» виж детайли


Оброк - с. Брезе

Оброкът се намира на около 1 км югозападно от центъра на село Брезе. Разположен е в ляво до сами пътя за изоставената махала Бърдо, на 829 м надм. вис. p { margin-bottom: 0.25cm; line-height: 1...
» виж детайли

Оброк "Св. Петър" - с. Брезе

Оброкът „Св. апостол Петър“ с намира в черковния двор, южно от селския храм „Св. Параскева“. Святото място е означено с внушителен оброчен кръст, достигащ на височина о...
» виж детайли

Оброк "Св. Спас" - с. Брезе

Оброкът „Св. Спас“ (Св. Възнесение Господне) се намира в югоизточния край на село Брезе, над махала Реката. Разположен е сред руините на средновековния манастир, известен на местните ка...
» виж детайли

Оброчище "Белинов кръст" - с. Брезе

Оброчището „Белинов кръст“ се намира северно от махалата Келемеровци на село Брезе, на около 100 м вляво от пътя Брезе – Добравица (махала Топилата). Разположено е на малка височи...
» виж детайли

Оброчище в м. "Кръстевец" - с. Брезе

Оброчището в местността „Кръстевец“ се намира в северния край централната махала на село Брезе, под махалата Браньовец. Разположено е в дясно, до сами пътя за махала Топилата на село До...
» виж детайли

Оброчище в махалата Бърдо - с. Брезе

Оброчището в махалата Бърдо се намира на около 3 км югозападно от центъра на село Брезе. То е разположено в близост до кръстопът, в ляво от пътя за центъра на махалата, на 1069 м надм. вис. На...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"