Възрожденската черква „Св. Николай Чудотворец“ се намира в централната част на на село Искрец, в самото подножие на Понор планина.

Старинният храм е съграден през 1843 г., което се вижда и от надписа над южната врата: "1843 попь Сава Коло". Средствата за построяването му са събрани изцяло от дарения на местни жители, които участват с финансова помощ и труд или предоставят материали.
През 1873 г. самоковският образописец Сотир Вальов изписва свода, стените на храма, както и малка част от южната фасада. В дебелината на южната врата същият художник рисува ктиторски портрети на мъж и жена, където от оцелелия надпис се чете: "Петра презвитера и попь Цветань". Стенописите са изпълнение в стил "примитив", наивизмът в тях прозира, но впечатляват със своя спонтанен изказ, живост и колорит.
През 1884 г. западната стена на църквата е съборена за да бъде изграден притвор, с цел разширяване на вътрешния обем на храма.

В годините след Първата световна война будните искречани, начело на местния енорийски свещеник Иван Славков, подемат инициатива по изграждането на нов храм. Това тяхно намерение, освен от нуждата от по-голяма църковна сграда (поради бързо нарастващото паство), е продиктувано основно от идеята за издигане на храм-паметник в памет на загиналите български герои във войните за освобождението и обединението на България. За патрон на новия храм е избран небесният покровител на всички българи Св. Иван Рилски.
Новата църковна сграда, чийто автор е един от най-добрите по това време архитекти – Антон Торньов, е замислена като умален модел на софийския храм „Св. Неделя“. Средствата за изграждането ѝ се събират изключително от дарения на много българи, включително и от цар Борис III. Имената на дарителите и по-важните събития са вписани в специална книга - „Книга на дарителите“ с удивително красиво художествено оформление.
Изграждането на новия храм започва в края на 30-те години на XX в. в непосредствена близост – северно (над) от старата черква. За съжаление обаче строежът е спрян още в началото и досега (повече от 70 години) остава недовършен „поради липсата на средства“. Местните жители все още се надяват, че  църквата, която трябва да носи името „Св. Иван Рилски”, ще бъде довършена.



Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори, изд. „Наука и иазкуство“, София, 1965 г. стр.437.
1. Свещ. Лъчезар Лазаров, „А ако трябваше да градим“, статия в сайта „Православна младеж“ - http://www.pravmladeji.org
2. Местен осведомител: Боян Балкански