Годеч е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Драгоман. Градът е административен център на Община Годеч.
Годеч се намира в планински район. Отстои на 45 километра от град София. Има много красива природа.
На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петров кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.
Районът на Годеч е населяван от най-дълбока древност.В града има останки от малък римски храм II — IV в. от н.е.(вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), който е обявен за национален паметник на културата. Наличието на два олтара и квадровият градеж от масивни каменни блокове са превърнали храма в уникална находка без аналог в България.Непосредствено до езическия храм през средновековието е бил изграден манастир,на чието място е изграден днешният параклис "Свети Николай Летни".
По археологически път са засвидетелствани пътна станция и римски селища канаби, част от големия диагонален военен път Сингидунум-Наисус-Сердика-Филипопол-Адрианопол-Константинопол (Белград-Ниш-София-Пловдив-Одрин-Истнбул).
Свидетелствата от средновековието и Възраждането са доста оскъдни. В османските регистри Годеч се споменава за първи път през 1453 г., по времето на Мехмед II. Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската Пиротска каза и нахията Висока. Тази нахия е била предадена за частно владение на спахията Али Шарджар.
От периода на турското робство е църквата "Свети Димитър" намираща се в центъра на града. Тя е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод с контрафорси от южната страна. Изградена е с дялане камъни, споени с хоросан. На места в зида са вградени късноантични квадрови блокове. Отдясно на входа високо в градежа е зазидан камък с вдълбана година 1836.
Отвътре църквата е изографисана със сцени от Евангелието. Иконописта показва стилова близост с произведенията на Самоковската и Банската художествена школа.
През ХVІІ век неизвестни майстори градят църквата в Годеч, недалеч от Голямата чешма. Полуразрушена от кърджалийско нападение, тя е била обновена през 1836 г. от дарение на местни ктитори. В конструкцията и са използвани архитектурни елементи взети от античния храм в местността "Манастир Свети Никола". Пред църквата е поставена база за колона с постамент, принадлежаща също от античния храм. Отвътре църквата е изписана в характерния за Възраждането стил, запазващ основните канони на Източноправославната църква. В нея се съхранява един брой от първото издание на “Неделник” от Софроний Врачански.
Сто години след възобновяването на старта църква(1936 г.) е построена новата църква,непосредствено до средновековната,носеща същото име-"Св. Димитър".
През 1905 г. село Годеч, което е център на община от три села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стойкина и Трап. На 18 юни, 1956 г. е официално обявено за град.През 2010 г. населението му наброява 4520 души.
 В западния край на град Годеч, на около 100м. от пътя, свързващ Годеч с град Драгоман ,се намира манастирът "Св. Дух",който е построен върху основите на две стари църкви,открити чрез пророческите способности на баба Бона от с.Григорово,Софийско.

Богатството на църкви и манастири по долината на река Нишава е привлякло вниманието на археолозите, които считат, че става въпрос за средновековен манастирски център в Западна България. Мнението на археолозите е, че през Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е била голям манастирски център, принадлежащ към софийската Света гора. В подкрепа на това твърдение е наличието на много църкви и манастири в този район. Те са построени през средновековието, а през Възраждането и в началото на XX век са укрепвани и възстановявани. Археолозите са на мнение, че тази област е била важно средновековно културно средище, а днес е интересна историческа забележителност.

Най значими са християнските култови обекти и художествени паметници на културата, както следва:
- Манастир "Св.Николай Летни" - гр.Годеч
- Църква "Св.Димитър" /стара/ - гр.Годеч
- Църква "Св.Троица" - с.Комщица
- манастир"Св.Никола "-с.Комщица
- Манастир "Въведение Богородично" - с.Разбоище
- Църква "Св.Николай Чудотворец" - с.Туден
- средновековна църква "Св.Троица" - с. Губеш
- Църква “Св.Николай” - с.Гинци