ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Разбоишки манастир "Въведение Богородично"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Разбоище
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Софийска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Нереставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Разбоишкият манастир "Въведение Богородично" е разположен в дефилето на река Нишава, в непосредствена близост до с. Разбоище, на 11 км от гр. Годеч и на 55 км северозападно от София.
Единственият автомобилен път достигащ до манастира започва от село Чепърлянци (около 10 км от с. Калотина), проходим само в сухо време.Друг начин да се достигне манастира е с автомобил до с.Разбоище и от там около 15-20 мин. спускане по стръмна пътека водеща до обителта.
Кога е бил първоначално основан манастирът не може да се каже с точност.Някои изследователи ,че монашески живот в манастира има от VI в. от н.е. Монаси отшелници са живеели в съседни пещери като са използвали тази пещерна ниша за молитвено място в продължение на векове.При всички положения възникването на манастира е свързано със скалното отшелничество у нас.
От изток на рида Тупаница има пещера над голяма пропаст. Преданието говори, че там имало много галерии, които излизали на западния скат при река Дракул. Връзката между тях и пропастта била прекъсната с времето, като отворът бил затрупан и забравен.Изследователите намират, че първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. Така възникнал скален скит. С по-нататъшното му разширяване били построени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях на левия бряг на реката личат до днес. В по-голямата си част те са под насипа от ронещата се скала.
Монашеството тук бележи три етапа на развитие. Най-напред се заселили отшелници, търсещи пълно уединение. Времето не може точно да се определи. Не е изключено това да е станало през Първото българско царство, когато българското отшелничество възниква на много места.Вторият период  се определя, когато разцъфтява в цялата страна скалното отшелничество в строгата му исихастка форма. Това е времето на скитското отшелничество. Третият период е, когато възниква големият Разбоишки манастир, с участието му в общността на Софийската епархия.
Разбоишкият манастир претърпява разорения по време на турското робство.Има данни че Разбоишкия манастир е оплячкосван няколко пъти и след това е бил възстанвяван.Почти всички писмени свидетелства и документи за него са унищожени безвъзвратно и поради тази причина историческите сведения, свързани с манастира, достигат до наши дни чрез устни предания и легенди.
Според едно предание старото поселище на манастира се унищожава от Драгомански васал на султана, който по народност е черкезин, заради хората от съседно несъществуващо сега селище Куржиловци, които нападали керваните му (до 1957 г. Разбоишкият манастир се е водил като Курджиловски манастир заради селището). През през 1570 г. васала събира турски башибозук и тръгва през с. Калотина, с. Беренде извор, с. Липинци, с. Чипърленци след което унищожава Чипърленския манастир. Село Курджиловци оказва яростна съпротива и и след като е превзето бива изравнено със земята. В манастира тогава е имало един монах, който унищожава дървената тогава стълба и се скрива в пещерата зад манастира. Башибозука след като не може да достигне до манастира продължава пътя си като унищожава Букоровския манастир, Годечкия манастир, Шумския манастир, Маломаловския манастир, Василовския манастир след което се прибират пред Сливница.
Според манастирското предание той бил три пъти опожаряван. При последното монасите били изклани, а манастирът обран и запален. Само един от тях се спасил по чудо. Той се заел да го възстанови. Решил да построи църквата в ниското на полянката, но на сън Майката Божия го предупредила да изгради храма в скалите, както и направил.Но при обновяването на манастира било взето ново решение. Жилищните сгради, ограждащи в четириъгълник дворното пространство, били построени на десния бряг на реката на равен слънчев терен. Храмът, построен високо в скалите, останал извън сградите. Въпреки това той продължил да бъде манастирски храм и до днес.
По време на Османското робство тук не веднъж са отсядали Апостола на свободата Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. Между 1950 и 1960 година в двора на манастирското стопанство, по писмен документ, цитиращ отец Матей, е открит гробът на четник, участвал в едно от сраженията в околностите на манастира. В този район са се водили и множество битки по време на Сръбско-българската война.
В началото на XX в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква - напълно унищожени. С течение на времето монахините, с помощта на живеещите в околните села хора, успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. През 2007г. умира и последната монахиня и за манастира започват да се грижат жителите от околните села.Понастоящем игумен на манастира е игумена на Шумския манастир.
В днешно време Разбоишкият манастир е действащ. Жилищната сграда магерница са построени през 1861г.,състоянието им е много лошо. Извън манастира се намира църквата "Въведение Богородично", изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида,с добавен  притвор към нея през 195о г.Сред вътрешната украса са запазени фрагменти от стенописи от XVI-XVII век.Те са покрити с дебела варова замазка,която като че ли ги е запазила през столетията.Със сигурност под мазилката се крият още стенописи,за откриването им според специалисти ще са нужни много средства,тъй като цялата южна стена опираща в скалата е просмукана от влага.Запазени са и останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква ,това са епизоди и образи от "Страшния съд", които са изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит.
Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година. В Разбоишкият манастир се съхранява и един старопечатен български миней от 1869г.
Разбоишкият манастир е едно място запазило духовната атмосфера от миналото,скрито от погледите, потънало сред гори и скали,и когато поклонникът стигне до него,разбира що е Божи благодат.

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"