Средновековната църква „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец” се намира на около 1,5 км югозападно от центъра на с. Гинци. Разположена е високо на десния бряг на р. Нишава, в живописна местност от югоизточен склон на Понор планина (дял от Западна Стара планина).

История:
Най-старата част от днешната църква е изградена не по-късно от средата на XVII в., сведение за което получаваме от ктиторския надпис за изографисването на храма от 1658 г. Разположението ѝ в непосредствена близост до оброчище и руини от стара, все още неизследвана постройка, както и възможността за уединение, което предоставя живописната местност, дават основание да се предположи, че църквата „Св. Николай” е издигната върху или в близост на още по-стара култова сграда, която вероятно е била свързана с малък манастир или скит.
Някои изследователи отнасят възникването на днешната църква като оброчен параклис, който в последствие е достроен и след изграждането на обслужващата сграда към него, най-вероятно през втората половина на XIX в е трансформиран в неограден скит.
В действителност, през Възраждането (втората половина на XIX в.) църквата е разширена на запад, а по-късно, след Освобождението, в същата посока е направено още едно дострояване, като в горната му част е била изградена камбанария.
Днес храмът се държи под ключ и отваря врати само на големите християнски празници.

Архитектура и изкуство:
Църквата е изградена в три строителни етапа, като съвременната архитектурно-пространствена структура съставлява еднокорабна, едноапсидна сграда с полуцилиндрично засводяване (старата църква) и два еднокорабни притвора, пристроени последователно един до друг по нейната надлъжна ос, оформящи издължена, компактна композиция с двускатен покрив и куполна камбанария над западния - външен притвор. Към храма се влиза от запад, като вътрешният притвор има вход и от юг.
Градежът на първоначалната църква е от ломени камъни, споени с хоросан. От външната си страна стените са без декорация или каквото и да е  раздвижване.

Изографисването на храма е от два периода в два пласта, които според ктиторските надписи се датират съответно от 1658 и 1864 г. Старата (късносредновековна) стенописна украса е устроена спрямо православния канон, като, поради малкото вътрешно пространство, е използван съкратения иконографски регистър. Покриващите цялата вътрешност на старата църква стенописи са изпълнени  в три живописни пояса. В наоса те включват: декоративно орнаментираният цокъл (най-отдолу); отгоре - изображения на светци в цял ръст (вторият пояс) и лента с медальони на светци (в горната част на южната и северната стена); над тях, в дъгата на свода,  в два реда са представени сцени с библейски и евангелски сюжети (третият пояс)  и най-отгоре, в зенита на свода – медальони със Св. Николай (от запад) и трите хипостаса на Христос (Христос Вседържител, Бог Саваот и Христос Емануил), които са обградени от двете страни с фризове на светци. На източната стена в олтара са поместени: в апсидата – „Богородица Ширшая Небес”, под нея „Евхаристията”  и от двете страни на прозорчето по три изображения на Великите църковни отци; от двете страни на апсидата – сцената „Богоявление”, а отгоре „Възнесението” (все още неразкрито).
Стенописите от XVII век са изпълнени с голямо майсторство и се отличават с богат колорит. Правите фигури в долния регистър са силно раздвижени, композициите се отличават с особена изтънченост на рисунъка и ритмично групиране на фигурите.
Трябва да се отбележи, че голяма част от стенописите на първия живописен слой не могат да се видят, тъй като през Възраждането (1864) са били покрити с втори пласт стенописи, които на места копират старите. Възрожденската живопис се отличават с наивитет, опростена, неуравновесена композиция, сравнително слаб и по-груб колорит, с ограничена палитра. Изпълнени са в темпера върху тънка варова мазилка.
Днес красивите средновековни стенописи можем да видим благодарение на премахването на част от възрожденските, което е извършено преди години. Но по-голямата им част все още не е разкрита, а тази, която се вижда, е започнала да се разсипва. Стенописите се унищожават поради атмосферните влияния и най-вече от влагата. Редно е процедурата по разкриването им да бъде довършена, да се реставрират и консервират, а снетите възрожденски стенописи да се запазят и  експонират отделно.