ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Гинци
 

Изглед на с. ГинциГинци е село в Западна България, което се намира в Община Годеч, Софийска област. Отстои на 50 км северозападно от столицата София и на 18 км североизточно от гр. Годеч. Селото е разположено на пътя София –  Берковица,  преди прохода Петрохан. Съседни на Гинци са селата: Бързия (на север), Бракьовци (на изток), Манастирище и Шума (на юг) и Губеш (на запад).
Гинци е сгушено в гънките на средната част на Понор планина (дял от Западна Стара планина), на 1100 м н. в. (от 950 м при махалата Вранево до 1300 м при Попова махала). През него тече река Нишава, която извира северозападно от селото, близо до връх Ком, а на Поглед към вр. Високи камък с махалата Селищеюгозапад достига до границата със Сърбия. Селището е от пръснат тип и множеството му махали, отдалечени на различни разстояния една от друга, го правят едно от най-дългите в България (почти 10 км). Някои от по-известните върхове около селото са: Тодорини кукли (1785 м ), североизточно; Вучи баба (1293 м), югозападно, намиращ се в планината Видлич (дял от Стара планина) и Високи камък (1342 м), югоизточно. Един от карстовите комплекси край селото (от www.bspb-grasslands.org)Високо над селото е разположено и платото Сухая, където звукът се разсейва и губи на няколко метра разстояние. Друга природна забележителност на Гинци, са намиращите се в околността му голям брой скални (карстови) образования - понорите. Сред тях се отличава скалният комплекс “Заското”, включващ карстовата пропаст “Заското” и пещерите:  “Диневата пещера”, “Кривата пещера”, “Светата вода”, “Подмоло”.
Изключително живописните и красиви местности около селото, в съчетание с уникалните природни дадености и кристално чистия въздух, гСтарото училище при черкватао правят предпочитана туристическа дестинация през всички сезони.
Село Гинци е на първо място по население в Община Годеч, постоянно живущите в него към 2013 г. са около 180 жители. За жалост тази статистическа информация е в разрез с  прогресивното  обезлюдяване на селището, към което то постепенно върви.

Участък от римски път из околността на Гинци (от Чавдар Чапкънов)Районът на днешното село е бил обитаван от дълбока древност. През него е минавал един от  главните пътища, свързвали през античността Мизия (дн. Северна България) и р. Дунав със Сердика и Македония. Над Гинци в посока Петрохан може да се проследи трасето на стар римски път в продължение на около 2 км. Съществуването на крепости в околността се потвърждава от две възвишения с едно и също Крепостта "Калето" над Петроханския проход (от Ст. Станков)наименование – „Калето”, намиращи се от двете страни на т. нар. „Исторически път” (стария път за Петрохан), в непосредствена близост над прохода. Местоположението на тези укрепления и вероятно прилежащите им селища, предполагат тяхната тясна свързаност  с охраната и поддръжката на пътя. Наличието на местност и махала с името „Рудана”, предполага възможността местните хора да са се занимавали и с рудодобив.
Времето на възникване на село Гинци не е известно, но със сигурност се знае, че то е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него черпим от османските данъчни регистри от средата на XVI  в., в които то е вписано под същото име – Гинче с население от 13 домакинства, двама неженени и една вдовица, а приходът от него възлизал на 1675 акчета. От турските документи научаваме, че селото е било привилегировано – дервенджийско. Част от жителите му са били упълномощени от османската власт  да охраняват  „дервента” – прохода (Петроханския), в замяна на което ползвали определени привилегии и данъчни облекчения. Облагодетелстването  на дервенджиите спомогнало в издигането им на по-високо социално и материално  пПейзаж от Гинциоложение спрямо останалите българи. От присъствието на такава по-заможна и влиятелна прослойка печелило и цялото село. Била е гарантирана сигурността на жителите му – според местни предания „през времето на Турското робство, за турчин е било изключително опасно да замръкне в Гинци, а ако го е сторел, то е трябвало да си плаща, за да бъде в безопасност”. Събираните от дервенджиите средства били използвани за строежи и поддръжката на културни учреждения (църкви, манастири), от които се ползвало цялото християнско население.
Старинната църква "Св. Николай"Средновековната църква „Св. Николай” свидетелства, както за старинността на селището, така и за живелите някога в него щедри ктитори - дарители, благодарение, на които тя е просъществувала толкова дълго време. За жалост този старинен храм, поддържал пламъка на вярата и българщината през вековете, днес се намира в доста окаяно състояние.
Дълбоко застъпените в селото християнски традиции и обичаи са засвидетелствани и от големия брой названия на християнски обекти, пръснати на различни места из обширното му землище. Сред  които заслужават да се обележат  вр. Бабин кръст, Попова махал,  пещера "Светата вода" и др, Най-голяма част от светите места в Гинци заемат оброчищата (над 20 на брой).  
Местен оброчен кръстВ миналото основно застъпен занаят в Гинци е бил каменоделството. Той достигнал до такова развитие, че се е говорело за Гинска школа, чийто най-голям разцвет бил през епохата на Възраждането (XIX в.).  Красивите гински кръстове,  истински шедьоври на българското възрожденско пластично изкуство, могат да се видят не само в района на селото но и из цяла Западна България (вкл.Кръстът пред Мемориала на жертвите на комунизма в центъра на София, откраднат от гробището на Гинци Западните покрайнини - Пиротско, Нишко и др.). Кръстовете били използвани за не само надгробни паметници, но също и за оброци (оброчища). Гробището на Гинци представлява един своебразен музей,  предоставящ чудесната възможност да се открие многообразието в творчеството на гинските майстори, излели богатото си въображение и вдъхнали живот на камъка. РесНадгробен кръст в двора на селската черкватаврирането на тукашния гробищен парк и подреждането на купищата захвърлени стари кръстове в отделна експозиция, би превърнало място в един уникален архитектурен парк. Като се има предвид близостта му до главния път за Петрохан, то той би имал реалната възможност да се превърне в оригинална туристическа дестинация, не само радваща се на посещение, но и съживяваща  тръгналото да замира село.
Други основни занаяти на местното население в миналото са били, а и продължават да бъдат за малкото останали тук жилави балканджии, дребното земеделие – добив на картофи, тикви, лук, грах и зелен фасул, като произведеното е само за собствена консумация; а в животновъдството са застъпени издръжливи породи дребен рогат добитък - главно овце, кози, както и ежегодишното отглеждане на свине. Добре застъпено е и пчеларството. Много гинчани продават на главния път, както мед, така и екологично и превъзходно по вкусови качества овче кисело мляко и сирене. Това е един от малкото допълнителни източници на средства за местните хора, така необходими за оцеляването им в суровите условия на Балкана.
Местна търговия на главния пътМоже да се каже, че днешното съществувание на Гинци се дължи изцяло на  потока от пътници преминаващи прохода Петрохан. В селото работят три магазина, заведение с българска кухня и хотелския комплекс  “Васильовата къща”. Последният е разположен до бреговете на река Нишава. Не далеч от него се намира и рибарник, предлагащ истинска балканска пъстърва за гастрономите. Въпреки това, селото не използва пълноценно потенциала си – изобилието от уникални природни и културни дадености не е достатъчно оползотворено.


Източници:
1. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 140.
2. Людмил Вл. Прекрутов, Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
3. Местни източници – Уикипедия
4. www.planinitenabulgaria.blog.bg


"Св. Николай" - с. Гинци

Средновековната църква „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец” се намира на около 1,5 км югозападно от центъра на с. Гинци. Разположена е високо на десния бряг на р. Нишава, в живо...
» виж детайли


Оброк на неизвестен светец - с. Гинци

Оброкът на неизвестен светец се намира на около 1 км югозападно от центъра на с. Гинци и южно, под махалата Рогачете. Разположен е върху живописен югоизточен склон на около 150 м северозападно от с...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"