Шума е село в Западна България, намира се в Община Годеч, Софийска област. Отстои на 5 км югоизточно от гр. Годеч и на 43 км северозападно от столицата София. Освен гр. Годеч в съседство на Шума се намират и селата:  Манастирище и Бучин проход (източно), Цръклевци и Василовци (южно) и Лопушня (западно).
Неколкото махали на селото са пръснати из южните склонове на Стара планина - Село, Странье, Поповци и Рекето и по северните възвишения на Чепън планина – махалата Вакарел. По-големи височини са Градище, южно от селото и Шилни връх, северно от селото.  Живописната природата около Шума се отличава с неподправената си красота  и чистия въздух, благоприятстващ и профилактично действащ срещу редица заболявания. Селото е заобиколено от гъсти гори и просторни тучни пасища.
Село Шума е второто по численост село (след с. Гинци) в Община Годеч, населението му към 2013 г. е около 140 жители.

Селището има интересна и богата история. От малкото налични данни узнаваме, че в района е имало поселищен живот ако не през античността, то поне през късната античност (IV-VI в.). Останките от крепост върху намиращото се южно от селото възвишение Градище (над Шумския манастир), предполагат, че укреплението е имало и принадлежащо му селище. Вероятно това древно селище е било разположено на или в близост до стария римски път, който малко по-на юг пресичал Чепън планина и водел към Сердика (дн. София). Част от трасето му може да се проследи при близкото село Цръклевци. Съществуването на античния път е отразено и в местните предания, според които той е функционирал и през средновековието: „От тук е минавал стар път от римско време, който водел към Цариград. По време на Османската империя, когато турците минавали от тук, извършвали грабежи. Това принудило жителите на селото да се изтеглят към планината – в гората, където било по-безопасно, защото било далеч от пътя.”
Не е известно времето на възникване на село Шума, но се знае, че то е старо средновековно селище. Според местната народна памет, първоначално селището се е намирало в местността „Старо село” между днешната махала Вакарел и манастира „Св. Архангел Михаил”. Името на средновековното селище не е известно, но за произхода на името на днешното село легендата продължава така: „Когато обаче турците отново минавали по този път [описан по-горе], те се озадачили, къде са хората и попитали пътници, които им казали, че жителите на селото са “у шумако” или “в шумака”, тоест – в гората, в шумата.”.  Така селото започнало да се нарича „Шума”.  Някои местни хора казват, че „името на селото било “Шумата” или поне, че имало такава местност, която се намирала в рамките на днешното село Шума и обхващала дори горните махали – чак до Страньието.”
Вероятността тези легенди да имат реално – историческо потвърждение е голяма. Освен, че из околността се намират материални следи от стария път, минаването му през описаните от легендите тукашни места се потвърждава и от особеностите  на релефа – там е долина и е сравнително равно.
Друго свидетелство за старинността на селището е близкия Шумски манастир, чийто храм е изграден (XIX в.) върху основите на стара средновековна цъква.
След първоначалната миграция на селото към настоящото му средище – махалата Село, е имало и второ движение, само на част от населението, към по-отдалечени райони, като например днешната махала Странье, чието наименование визуализира населено място, намиращо се “в страни”, или “от страни”.
Впоследствие селището постепенно се разраствало, по естествен път започнали да се образуват нови махали, на основата на родовата принадлежност. Поради това и имената им са свързани предимно с името на рода, на своеобразния старейшина на рода, или просто - на човека, който първи се е заселил в дадения район и е започнал да гради дом тук и около когото после са били издигнати останалите домове на другите негови родственици.
Освен споменатия Шумски манастир „Св. архангел Михаил”, голяма роля за запазването на вярата и националната идентичност на местните хора през османското робство, са оказали здраво застъпените християнски традиции, намирали изражение чрез големия брой  оброчни места – оброчища. Такива в землището на село Шума могат да се посочат: оброк „Св. Тодор”, оброк с неизвестен светец и др.
По време на Балканските войни (1912-1913 г.) от с. Шума загиват 17 военнослужещи. Днес е подета инициатива за реставрация на военния паметник, изграден преди години в чест на героите.
Основен поминък на местното население в миналото са били животновъдството и по-слабо земеделието. До 9.IX.1944 г. село Шума е било едно от най-богатите и многолюдни села в Годечко. Населението му през 1934 г. е брояло 1040 жители.



Източници:
1. Местен осведомител – Венцислав Жеков
2. В статията са използвани снимки от личния архив на Венцислав Жеков и от интернет сайта www.selo.bg