Чуковец е село в Западна България, което се намира в община Радомир, Област Перник. Отстои на 12 км от Радомир, на 24 км от Перник и на 18 км от Дупница.
Село Чуковец е едно от съставните селища на историко-географската област Мрака. Разположено в югоизточната част на Радомирското поле и в северното подножие на Гологлавския рид от Конявска планина. Средната надморска височина на селището е около 700 м.
Населението на селото към 2013 г. е около 150 души.

Чуковец има древна и изключително богата история, за това свидетелстват големия брой открити в селското землище археологически паметници - праисторически и антични селища, антична крепост и антична вила рустика, християнски култови обекти.
Свидетелстващи за отколешен поселищен живот по тези земи са праисторическите селища в местностите „Воден дел” (2 км източно от селото) и „Лесковец” (3 км югоизточно), както и праисторическото укрепено селище в м. „Градище” (2 км югоизточно), което е изпълнявало функциите на крепост, синхронично свързана с първите две.
Селищният живот в района продължил и през античността, като върху някои древните (праисторически) селища били изградени нови такива. Такова строителство се забелязва особено след завладяването на Балканския полуостров от Римската империя. Антично селище от II-III в. е разкрито в м. „Бутир”, в югоизточния край на селото. Масивните градежи на това място не изключват предположението за съществуването на вила Рустика. Със сигурност антична вила Рустика е имало в м. „Гьола” (Чифлика) на 2 км североизточно от селото, на десния бряг на р. Арка, където на площ от 15 дка се откриват фрагменти от строителна и битова керамика. Антично селище е имало и в м. „Ласкар”, което е било свързано с крепостта „Ласкар” (Градище Ласкар), разположена над него.
В района има следи и от късната античност (IV-VI в.) – късноантичната крепост разположена върху първенеца на Гологлавския рид - връх Гола глава (1147 м н. м.), на около 8 км югоизточно от селото. Укреплението заема най-горната част на върха и обхваща площ от около 3 дка, днес изцяло затревена и обрасла с храсти и дървета. В миналото на терена са откривани долиуми, монети и един интересен фрагмент от оброчна плочка на Асклепий. Вероятно крепостта е била свързана с античния път от Пауталия за Сердика, който е минавал по билото на рида.
През средновековието районът на Чуковец продължил да бъде така оживен, както и през предходните векове. Предполага се, че предшественик на днешното село е средновековното селище в м. „Лесковец”, останките от което представляват най-горният културен пласт от многослойната археологическа структура на това място. Както и предходното антично селище, така и средновековното, е било тясно свързано с крепостта над него - Градището Ласкар. Този интересен топоним с гръцки произход, както и други подобни в областта (Кондофре, Агапие и др.), се свързва от историците с някой от членовете на управляващата фамилия Ласкарис в Никейската империя (1204 - 1261 г.). Много е вероятно някой Ласкарис да е получил тук владение (прония) в замяна на съвестното си изпълнение на служебните владения и въпросната крепост „Ласкар” де е била негов феодален замък. Може би със съществуването на селището под Градището е свързана и църквата в близката местност, над която днес е изграден оброк с параклис „Св. Петка”.
Принадлежаща към средновековното селище в м. „Лесковец” вероятно е била и средновековната църква в близката местност „Бутир”, чиито останки днес все още могат да се видят.
Друго средновековно селище с църква в землището на село Чуковец е регистрирано в споменатата местност "Гола глава”. Разрушени и изоставени през турското робство, те са забравени, като не се знае дори името на селището. Само споменът за църквата е отразен в местния топоним - "Разтурената църква".
Друг паметник от средновековния период на селището е средновековната църква в м. „Биоро”, днес в землището на съседното село Гълъбник, на около 0,7 км южно от пътя за последното село, в източна посока.
Поради някакви катаклизми или политически промени, споменатите средновековни селища прекъснали съществуване на старите си места, за да може да се възроди новото селище, на днешното място на Чуковец.
Първото писмено известие за село Чуковец намираме в турските данъчни регистри за нахия Радомир, Софийски санджак от 1490/91 г., където то е записано със същото име – Чукофча. По-късно селището се среща в турските дефтери на кааза Радомир, Кюстендилски санджак от 1519, 1530/31, 1576 (списък на джелепкешаните) и т. нат. От тези документи узнаваме, не само че Чуковец е било едно от големите чисто български села в Мраката, но и че е привилегировано – войнушко. В него са живеели войнуци/войнугани (българи на служба в турската войска). Наличието на силна християнска принадлежност на местното население, както и присъствието на заможна прослойка българи в лицето на войнуците, несъмнено се е отразило върху духовния и културен живот на селището. Това е засвидетелствано от големия брой на християнски култови обекти – църкви, оброчища и един манастир „Св. Спас”(вероятно в м. „Биоро”), които са били поддържани и дарявани от гореспоменатите войнуци.
Най-добре запазената забележителност на селото от този период е късносредновековната църква "Свети Никола", с уникални стенописи (на два слоя). Храмът е строен през XVI-XVII в. и е разширен през 1865 г. Днес паметникът се намира в много лошо състояние и се нуждае от спешно възстановяване! В същата църква в миналото е открит един ценен книжовен паметник – четириевангелие от средата на XVI в., писано в Света гора.
Забележителен късносредновековен паметник е и покритият кладенец от XVII-XVIII в., намиращ се в югоизточния край на селото. Някога, на големия християнски празник Богоявление при кладенеца се е извършвал водосвет. За жалост, днес този уникален паметник на българската средновековна архитектура е изоставен и доста изменен.

С разработването на рудните нагодища по хребетите на Голо бърдо и Верила през XVII в., и поради близостта на известния тогава рудодобивен център Самоков, с. Чуковец заедно с други села в югоизточния край на Мраката (Друган, Дрен, Диканите, Гълъбник), бива административно откъснато от кааза Радомир, и причислено към кааза Самоков, почти без прекъсване до Освобождението (1878 г.). Не е установено дали през споменатия период Чуковец е бил отделен от Радомир и в църковно отношение. Но със сигурност се знае, че през 60-те години и около Освобождението, в светско и в църковно отношение, селото е към Радомир.
През Възраждането Чуковец е имало килийно училище, основано в 1829 г., първи учители в него са били поп Никола и поп Алексо. По-късно, след 1878 г. в селото е въведено светско обучение до четвърто отделение. През 1927 г. е построено новото училище "Васил Левски" за обучение на децата до 7 клас. През 1933 г. е основано и читалище под името "Христо Ботев". Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.
Голямо богатство на Чуковец, но за жалост неосъзнато, са множеството свети места, пръснати из всички краища на селското землище. Освен късносредновековната селска черква „Св. Никола” и гореспоменатите средновековни църкви в руини (в местностите „Бутир”, „Биоро” и на вр. Гола глава), в селото има три параклиса – „Св. Петка”, „Св. Георги” и „Св. Богородица”; и две оброчища – „Св. Димитрий” и „Св. Рангел” (Св. Архангел Михаил) с параклис към последния.
Днес, с прекрасните си природни дадености, съчетани с изобилието от културни и археологически паметници, наред с венеца от села в северното подножие на Конявска планина, село Чуковец може да се включи в маршрутите на една уникална дестинация на културно-религиозния и нископланинския туризъм.



Използвана литература:
1. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 175-178.
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
3. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско., Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.