ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Кондофрей
 

Изглед на Кондофрей от югКондофрей е село в Западна България, намира се в община Радомир, Област Перник. Отстои на 18 км югоизточно от общинския център Радомир и на 54 км югозападно от столицата София.
Село Кондофрей се намира в историко-географската област Мрака. Разположено е в северното подножие на Гологлавския рид на Конявска планина и в южната периКметството на селотоферия на Радомирската котловина. Средната надморска височина на селището е около 680 м.
Северно от Кондофрей се намира бившето военно летище, днес частна собственост и все още недействащо.
Населението на село Кондофрей към 2013 г. е около 120 жители.

Село Кондофрей има хилядолетна и богата история. Останките от селища в местностите „Селище„ (3 км северно от селото) и „Медвен” (2 км западно) свидетелстват за отколешен поселищен живот по тези земи още от праисторическата епоха. По-късно, през античността (втората половина на I хил. пр. Хр. до III в. сл. Хр. ) върху праисторическите селище били издигнати нови такива, като същите просъществували и през късната античност (IV-VI в. сл. Хр.). Други антични селища са разкрити и в местностите „Романец” (източната част на селото) и „Църквище”, където са разкрити стени от голяма сграда, която местното население е приело за църква. Натрупаният строителен материал на това място днес дава основание да се допусне, че тук действително е имало раннохристиянска църква, която е принадлежала на селището. От същия период е и античната вила Рустика в местността „Могилите", на около 4 км северозападно от селото, към река Блато (Арка). Днес на терена, на площ от 10-12 дка се намират археологически материали от антични сгради, а на 100 м западно има и две надгробни могили, отстоящи на около 80 м една от друга.
Горе описаните поселища вероятно са били унищожени по време на аваро-славянското нашествие през VII в. За сега няма сведения дали те са били наследени от по-късни селища през ранното средновековие.
За първи път селището се среща с днешното си име в историческите извори от времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). Произхода на името на селото се свързва с флотския началник в Никейскта империя (наследник на Византийската) Мануил Контофре/Кондофре. След 1246 г. Мраката, респективно и тукашното селище, попада за кратко в пределите на Никейската империя. Има голяма вероятност споменатият висш сановник, при условие, че засвидетелствал вярност, да е бил обдарен с имоти по тези земи от василевса на империята Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). Навярно от тогава се е запазил  и топонимът  с гръцки произход „Кондофре”, който подобно на други сходни в областта (крепостта „Ласкар” край с. Чуковец, Радомир, Мурено, Агапие и др.) се е съхранил през вековете, за да бъде както го знаем днес – „Кондофрей”.
През XIII – XIV в. Мраката попада ту в български ръце, ту във гръцки (никейски/византиски) или сръбски ръце, но според последните изследвания, след пагубната за България битка в 1330 г. край Велбъжд (дн. Кюстендил), разглежданата област е била разделена между българи и сърби, като Църквата на разрушения средновековен манастирКондофре е останало под българска власт. Потвърждение за това дава и дарствената грамота от 1347 г. на цар Иван Александър за Пещерския (Ореховски) манастир „Св. Николай Мирликийски”. В обкръжението на обдарения и известен манастир е гравитирал и средновековният манастир край Кондофрей, чийто останки и днес могат да се видят в местността „Манастирище”. По всичко личи, че последният е бил тясно свързан с духовния живот на средновековното селище.
Според местни предания през средновековието в м. „Медвен”, недалеч от споменатия манастир, е съществувало селището Медвен, което е било разорено от османските нашественици, а част от успелите да се спасят негови жители основали днешното село Медвен (Котелско).
Според една друга легенда пък, голяма част  от днешните жители на Кондофрей са наследници на заселили се тук през турското робство българи от село Кондово (дн. квартал на гр. Скопие, Македония).
Пейзаж от КондофрейСведения за село Кондофри през османския период черпим от турските данъчни регистри към Кюстендилски санджак. От тях се разбира, че селото е било едно големите чисто християнски селища, първоначално в нахия, а по късно в кааза Радомир, през XVI-XVII в. в него са живеели в порядъка на  80-100 домакинства, което прави близо 1000 души население. Освен това то е било и с привилегирован статут – войнушко село (давало е войнуци за османската войска). Облекченото данъчно бреме на тази облагодетелствана прослойка от българското население неминуемо се е отразило и върху културното и духовно развитие на селото. Това се проличава по средновековния манастир край Кондофрей, който по всяка вероятност е продължил да функционира и през късното средновековие.
През XIX в., макар и с известно закъснение, местното население се е включило в националното Възраждане. Отражение на духовния подеПаметна плоча от признателните кондофрейцим на кондофрейци е издигнатата през 1876 г. църква „Св. Възнесение Господне”.
В Кондофрей са родени следните просветени и известни личности: Георги Стоилов (архитект), Кирил Писарски (детски писател), Иван Стоилов - Бункера (художник и скулптор) и др.

 


Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., с.98-99
2. Томов, Т. - Кондофрей – един интересен топоним в долината на Горна Струма. Във: Годишник на СУ “Климент Охридски“ ЦСВП "Иван Дуйчев",том 92,2002 г., с. 251-258.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век, Радомир, 2007 г.
4. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско. Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.
 


 


Кондофрейски манастир

Кондофрейският  манастир се намира на около 2 км югозападно по права линия от село Кондофрей, в местността „Манастирище”. Разположен е сред дъбова гора, в дол от северния склон на ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"