Кондофрей е село в Западна България, намира се в община Радомир, Област Перник. Отстои на 18 км югоизточно от общинския център Радомир и на 54 км югозападно от столицата София.
Село Кондофрей се намира в историко-географската област Мрака. Разположено е в северното подножие на Гологлавския рид на Конявска планина и в южната периферия на Радомирската котловина. Средната надморска височина на селището е около 680 м.
Северно от Кондофрей се намира бившето военно летище, днес частна собственост и все още недействащо.
Населението на село Кондофрей към 2013 г. е около 120 жители.

Село Кондофрей има хилядолетна и богата история. Останките от селища в местностите „Селище„ (3 км северно от селото) и „Медвен” (2 км западно) свидетелстват за отколешен поселищен живот по тези земи още от праисторическата епоха. По-късно, през античността (втората половина на I хил. пр. Хр. до III в. сл. Хр. ) върху праисторическите селище били издигнати нови такива, като същите просъществували и през късната античност (IV-VI в. сл. Хр.). Други антични селища са разкрити и в местностите „Романец” (източната част на селото) и „Църквище”, където са разкрити стени от голяма сграда, която местното население е приело за църква. Натрупаният строителен материал на това място днес дава основание да се допусне, че тук действително е имало раннохристиянска църква, която е принадлежала на селището. От същия период е и античната вила Рустика в местността „Могилите", на около 4 км северозападно от селото, към река Блато (Арка). Днес на терена, на площ от 10-12 дка се намират археологически материали от антични сгради, а на 100 м западно има и две надгробни могили, отстоящи на около 80 м една от друга.
Горе описаните поселища вероятно са били унищожени по време на аваро-славянското нашествие през VII в. За сега няма сведения дали те са били наследени от по-късни селища през ранното средновековие.
За първи път селището се среща с днешното си име в историческите извори от времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). Произхода на името на селото се свързва с флотския началник в Никейскта империя (наследник на Византийската) Мануил Контофре/Кондофре. След 1246 г. Мраката, респективно и тукашното селище, попада за кратко в пределите на Никейската империя. Има голяма вероятност споменатият висш сановник, при условие, че засвидетелствал вярност, да е бил обдарен с имоти по тези земи от василевса на империята Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). Навярно от тогава се е запазил  и топонимът  с гръцки произход „Кондофре”, който подобно на други сходни в областта (крепостта „Ласкар” край с. Чуковец, Радомир, Мурено, Агапие и др.) се е съхранил през вековете, за да бъде както го знаем днес – „Кондофрей”.
През XIII – XIV в. Мраката попада ту в български ръце, ту във гръцки (никейски/византиски) или сръбски ръце, но според последните изследвания, след пагубната за България битка в 1330 г. край Велбъжд (дн. Кюстендил), разглежданата област е била разделена между българи и сърби, като Кондофре е останало под българска власт. Потвърждение за това дава и дарствената грамота от 1347 г. на цар Иван Александър за Пещерския (Ореховски) манастир „Св. Николай Мирликийски”. В обкръжението на обдарения и известен манастир е гравитирал и средновековният манастир край Кондофрей, чийто останки и днес могат да се видят в местността „Манастирище”. По всичко личи, че последният е бил тясно свързан с духовния живот на средновековното селище.
Според местни предания през средновековието в м. „Медвен”, недалеч от споменатия манастир, е съществувало селището Медвен, което е било разорено от османските нашественици, а част от успелите да се спасят негови жители основали днешното село Медвен (Котелско).
Според една друга легенда пък, голяма част  от днешните жители на Кондофрей са наследници на заселили се тук през турското робство българи от село Кондово (дн. квартал на гр. Скопие, Македония).
Сведения за село Кондофри през османския период черпим от турските данъчни регистри към Кюстендилски санджак. От тях се разбира, че селото е било едно големите чисто християнски селища, първоначално в нахия, а по късно в кааза Радомир, през XVI-XVII в. в него са живеели в порядъка на  80-100 домакинства, което прави близо 1000 души население. Освен това то е било и с привилегирован статут – войнушко село (давало е войнуци за османската войска). Облекченото данъчно бреме на тази облагодетелствана прослойка от българското население неминуемо се е отразило и върху културното и духовно развитие на селото. Това се проличава по средновековния манастир край Кондофрей, който по всяка вероятност е продължил да функционира и през късното средновековие.
През XIX в., макар и с известно закъснение, местното население се е включило в националното Възраждане. Отражение на духовния подем на кондофрейци е издигнатата през 1876 г. църква „Св. Възнесение Господне”.
В Кондофрей са родени следните просветени и известни личности: Георги Стоилов (архитект), Кирил Писарски (детски писател), Иван Стоилов - Бункера (художник и скулптор) и др.

Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., с.98-99
2. Томов, Т. - Кондофрей – един интересен топоним в долината на Горна Струма. Във: Годишник на СУ “Климент Охридски“ ЦСВП "Иван Дуйчев",том 92,2002 г., с. 251-258.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век, Радомир, 2007 г.
4. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско. Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.