Средновековната църква в местността „Биоро” се намира 2 км югоизточно по права линия от центъра на с. Чуковец и на 0,7 км южно от пътя за с. Гълъбник. Разположена е на възвишения от Гологлавския рид на Конявска планина.

Днес старинната църква в по-голямата си част се намира под земята и над нея са израснали храсти и дървета. Размерите ѝ, според очертанията над терена, не надминават 3,00-3,50 х 3,00-3,50 м.   Обстоятелството, че около църквата е имало гробище, a също и малките ѝ рамери, дава основание на Д. Джонова да я причисли към средновековните гробищни църкви. Джонова стеснява още повече кръга на датиране на паметника – късно средновековие (XVI-XVII в.), като се ръководи от липсата на спомен сред местното население за патрона на църквата, както и от топонима „Биоро” – бигора. Освен това, И. Караиванов локализира тук старото, изчезнало село Бихор.
Съществува и вероятност разглежданата църква да е била манастирски храм на изчезналия манастир „Св. Спас”, единственото сведения за който се намира в турските данъчни регистри от 1570/73 г. за Кюстендилски санджак (окръг). Данъците му в размер на 10 акчета са включени към тези на село Муса-бейли (дн. с. Гълъбник) в „зиамета на Дервиш , катиб на дефтера за Румелия”. Османският чиновник посочва, че обителта се намира близо до парцел с тръстика, собственост на катиба. Въпреки уточненията в документа, днес не може да бъде определена със сигурност локализацията на този манастир.
Трябва да се уточни, че през по-голяма част от  съществуването на с. Муса-бейли през османския период, населението на селището е било предимно мюсюлманско.  Поради това се приема възможността споменатият манастир да е бил обдаряван от населението на съседното чисто християнско село Чуковец. А може би, част от населението на изчезналото село Бихор се е сляло с това на Чуковец, като продължавало да пази спомена за църквата си, която предполагаемо, в по-късен етап е прераснала във въпросния манастир „Св. Спас”?
Именно поради гореописаните обстоятелства, макар и м. „Биоро” да се намира днес в землището на с. Гълъбник, църквата в тази местност, сме я включили към християнските паметници на с. Чуковец

Само едни бъдещи археологически разкопки на мястото на църквата биха хвърлили повече светлина върху историята на паметника, при което ще бъде даден отговор на много въпроси.

Източници:
1. Караиванов, И. – Историкопросветното дело в Радомирско., Кюстендил, 1927г., с. 12.
2. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 55.
3. Минчева,Калина - Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилски снаджак през XV - XVII век, София, 2010 г. ,с.150.