ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Граница
 

Местоположение и географска характеристика:
КметствотоГрани́ца е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил. Отстои на 94 км югозападно от столицата София (през автомагистрала „Струма“, от която е отдалечено на 30 км западно) и на 6 км югоизточно от гр. Кюстендил. Селото е обградено от следните села: Багренци и Пиперков чифлик (от север); Берсин (от югоизток); Лелинци (от юг) и Слокощица (от запад).

Изглед на Граница от към манастира "Св. Лука"Село Граница принадлежи на етно-географската област Кюстендилска котловина. Разположено е в южния край на едноименната котловина, в преходната хълмиста зона между полето и северните предпланински възвишения на Осоговска планина. Селото е приютено в падина при източните полегати склонове на Брезовски рид. Почти през средата му го пресича Сараовски дол, наричан в горните му части Строшената цръква, който в края на селото приема от дясно друг, по-къс дол – Шамако, откъдето на север достига до с. Багренци. В този дол тече маловоден поток, който през лятото и есента пресъхва.
Граница е от събрания тип селища. По-голямата част от къщите на селото (по-старите) заема разлатия десен склон на Сараовски дол, по-малката от лявата му страна, а по-новите са застроени край шосето, свързващо Кюстендил със селата на Пиянец. Извън от така описаното събрано село, на около 3,5 км югозападно от него, високо в склоновете на Брезовски дол под възвишението Лелинска чука (1240 м), са разположени три махали: Езерото, Якимовци и Христовци, възникнали скоро след Освобождението от македонски преселници.
Със своето географско положение Граница има благоприятни климатични условия. Изложено е на слънце през целия ден, а разположението му в падината го предпазва от северния вятър, наричан „студеняко“, както и от южния - „овчако“ (от Овчеполието). Наличните природни дадености са умело използвани от месното население от край време. Близката западна околност към склоновете на Брезовски рид е обезлесена и до неотдавна е била заета изцяло с лозя. Северните и южни слабонахълмени части от селското землище са заети от овощни градини и плодородни ниви, подходящи за производство на зърнени храни. Високо нагоре в планината (на юг) се простират дъбови и букови гори, една част от които, на площ от 1,30 хектара, е обявена за защитена местност „Вековна букова гора“.
ВинпромаОсвен с традиционното с стопанство и няколко дребни фирми, местният икономически профил е представен и с филиал на „Винпром“ - Кюстендил, в който са разположени основните производствени мощности на предприятието.
Населението на Граница към 2018 г. наброява около 430 жители (по настоящ и постоямем адрес). В етно-религиозно отношение е представено изключително от българи – християни (православни). Селото принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил.

За името на селото:
Съществуват две тези за произхода на името на селото. Според едната, която се подкрепя от езиковедите (Умленски, Чолева-Димитрова), името идва диалектната дума грани́ца - вид разклонен дъб. В популярния си смисъл името бележи граничната межда между владенията на възстановената от Асеневци българска държава и тези на Византия, а впоследствие между търновските и онези западните - на Неманичите.

История:
Наличните данни сочат, че районът на днешното село е населяван най-вероятно още от древността. Самото му положение – в полите на Осоговска планина, в която се развива рудодобивна дейност през античността и през която минават древни пътища и в периферията на един от древните градове на Балканския полуостров – Пауталия, дава основание да се предположи за отколешен поселищен живот. Тези предположения намират достоверност в някои факти, предимно в лицето на археологически Долиум в двора на Граничкия манастирпаметници и находки. Под днес известния Гранички манастир „Св. Лука“ са разкрити следи от антични градежи и долиуми. Намерени са и няколко бронзови и сребърни монети от остров Тасос, датирани към IV-I в. пр. Хр. Съществуват податки за златодобив и металодобив в същия район. Към този период (трако-римската епоха) би могло да се отнесе и една могила в местността „Черемидарци“, наричана „Джельова могила“, както и останки от селище, намиращи се на около 2,5 км югозападно от селото, вляво от пътя за манастира „Св. Лука“. На това място се очертават затрупани основи на сгради и намират късове от тухли и керемиди, но поради липса на характерни находки селището не е датирано.
В района продължава да съществува интензивен поселищен живот и през средновековието, потвърждение за което намираме в редица сигурни доказателства. На около 4 км югозападно от селото на естествено защитено възвишение има останки от средновековна крепост, известна под името „Градището“. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Добре се очертава източната й стана, с Границкият манастир "Св. Лука" с манастирската чешма, чието каменно корито навярно е от времето на възникването на обителта (X в.)дължина около 70 м. В североизточния ъгъл има останки от кули, вероятно кръгли. По всяка вероятност крепостта е изградена през времето на Втората българска държава (XII-XIV в.). Местоположението й подсказва, че е контролирала пътя Велбъжд – Щип и е част от отбранителния пръстен на града. В близост до крепостта се намира манастирът „Св. Лука“, построен върху по-ранни основи, което се подкрепя от Колективна монетна находка от района на с. Граница (експонат в РИМ Кюстендил)название на местността „Пустия манастир“. В манастирския двор са открити две колективни монетни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV в. и билонови монети на византийските императори Алексий I Комнин (1081 - 1118), Мануил I Комнин (1143 - 1180), Андроник I Комнин (1183-1185) и Исак II Ангел (1185 - 1195). Тези находки са недвусмислено свидетелство за наличие на активен пътников и търговски поток през средновековието.
Най-вероятно с тукашната крепост е било обвързано селището –  предшественик на днешната Граница, чийто средновековен произход е засвидетелстван от изворите. Към това средновековно селище вероятно е принадлежал некропол, разкрит в м. „Ридо“ при изкопаване на нови лозя. Гробовете му били захлупени с корубести тухли, а по ръцете на скелетите имало стъклени и бронзови пръстени и гривни.
Крепостта на средновековния град ВелбъждСлед окончателното падане на Константиновото княжество (Велбъждското деспотство) под османска власт през първата четвърт на XV в. в неговата столица Велбъжд се заселват около 60 семейства от гр.Кония, Мала Азия, а след тях и още много други от краищата на новата империя. Според възрожденската историография част от местното българско население било насила помохамеданчено, друга част която отказала да приеме новата вяра била избита, а трета се спасила с бягство в околните планински села. Местният болярин и бъдещ крупнишки епископ Яков заедно със семейството Руините на епископският храм в с. Крупникси намерил  спасение именно в Грани́ца. Яков станал свещеник, а след като овдовял, приел монашество станал епископ на Крупник, намиращ се южно от днешния гр. Благоевград. Той имал трима синове - Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, също последвали примера на баща си. Тримата братя първоначално се установили в манастира "Свети Лука" над село Грани́ца, който обновили, а впоследствие възстановили Стенописно изображение на Връщане мощите на Св. Иван в Рилския манастир, изписано в нартиката на черквата в метоха Орлицаи  запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 г. - 1466 г). По-късно, през 1469 г., по тяхна инициатива  в Рилската света обител били върнати от късносредновековната българска столица Търново мощите на Св. Иван Рилски. Това паметно събитие е описано от Владислав Граматик през 1479 г. в неговата „Рилска повест“, в която за пръв път писмено се споменава село Граница, като родно място на тримата братя – възобновители на Рилския манастир. Името на село Граница се среща и в османски данъчни документи. В регистър от 1576 г. е записано под името Граниче.
Дали е имало в Граница други болярски или обикновени бежански родове от Кюстендил, не е известно, както и не се знае съдбата на селото след възобновяването на манастира в 1469 г. Обгорели основи на някогашни жилища, открити в селото подсказват, че по някое време е запустявало. В някои дворове са разкривани и стари бунари, зидани много по-здраво от по-сетнешните.

Границката кулаИзвестно е, че в турско време граничани имали своя собствена земя. През XIX в. в селото имало трима по-крупни земевладелци - чифликсайбии. Това са двамата кюстендилски турци Лиман ага и Даут бег и евреина Сари Бохор, също кюстендилец, който по някое време купил чифлика от турчин. По това време заможен чифликчия бил и местният българин Атанас Границки. Последният изградил през 1856 г. в чифлика си жилищна кула, известна като Границката кула. Монументалната постройка е забележителен шедьовър на българската възрожденска култура. Предполага се, че е построена от първомайстор Миленко от с. Блатешница, Радомирско. Сградата има масивно каменно приземие с размери 11 х 11 м с дървена порта, украсена с подвижна хоризонтална греда и бойници, било предназначено за кръгова отбрана. Стръмна дървена стълба водела към представителен еркерно издаден жилищен етаж с кръстовиден план с полукръгъл отворен кьошк от север и санитарен възел от юг. Таванът на кьошка е полукупол с дървена розета. Представителната северна фасада е симетрична, подчертана от сложните планови очертания на кобилната крива на кьошка с дървената аркада и широките холкели, с пластичното решение на камините и мазаните комини. Кулата е преустроена през 1876 г. от майстор Димитър според надписа от рисувания медальон на фронтона. Къщата е паметник на културата. Реставрирана е през 1979 г., като е уредена музейна сбирка. Понастоящем е ограбена и се нуждае от спешни възстановителни работи. Половината от дворното място е реституирано. Общинската администрация е изоставила напълно имота и има реална опасност от пълно унищожаване на къщата.Границката черква "Св. пророк Илия"
Друг забележителен паметник от възрожденската епоха е селската черква „Св. пророк Илия“. Построена е през 1856 - 1857 г. от същия майстор Миленко от с. Блатешница, който е строител и на южното крило на Рилския манастир, както и на много други храмове и жилищни сгради. В черквата има икони от самоковския зограф Иван Доспевски, рисувани през 1862 - 1863 г., а стенописите са от 1896 г.

Паметник на загиналите във войните герои от ГраницаПрез 1866 г. в Граница има 92 домакинства с 616 жители. При Освобождението (1878 г.) селото наброява около 170 къщи. Бързото му разрастване, което продължава и през следосвобожденския период, се дължи на заселването на бежанци – българи от Македония, които населяват предимно новообразуваните отдалечени махали Езерото, Якимовци и Христовци. Преброяването на населението през годините има следните измерения: 1880 г. - 940 ж; 1900 г. - 1236 ж; 1920 г. - 1420 ж; 1934 г. - 1570 ж. През този период Граница се нарежда сред най-големите села в Кюстендилска околия (четвърто по брой на населението), а в котловината - на второ място, след Слокощица.
Стара изоставена границка къщаОсновен поминък на граничани е земеделието: лозарство, овощарство, зърнопроизводство, тютюн и др. и животновъдството. В края на XIX в. селото има 12 117 декара землище, от които 5586 дка ниви, 3833 дка гори, 63 дка естествени ливади, 2277 дка лозя, 329 дка овощни и зеленчукови градини с 813 овце, 249 кози, 389 говеда и 143 коня. Развиват се домашните занаяти. В селото има мелница, сарачница, шивачница, коларо-железари.
В началото на XX в. се подобрява развитието и отглеждането на лозята. През 1939 г. е образувана лозаро-винарска кооперация „Памид“. По това време Граница е единственото село в Кюстендилската котловина с кооперативна винарска изба, с капацитет 750 хил. л. вино. През 1910 г.  е основано земеделско спестовно заемно дружество „Свети Симеон", което през 1922 г. е преобразувано в кредитна кооперация „Трети март". През същата тази 1910 г. е построено училището, а през 1920 г. се създава и читалище "Просвета". Селото е водоснабдено през 1934 г. и електрифицирано през 1941 г.

С идването на социалистическата власт след преврата от 9.09.1944 г. настъпва прелом в развитието на селото. При образуването на местното ТКЗС "Харалампи Аничкин" (1948 г.) обработваемата земя и живата стока е отнета от частните собственици, при което голяма част от граничани остават без препитание и са принудени да търсят прехрана другаде. Задейства се изселнически процес, главно към съседния град Кюстендил, при което населението на селото намалява с бързи темпове: 1946 г. - 1499 ж; 1965 г. - 1091 ж; 1985 г. - 864 ж. Въпреки прилагането на различни стратегии за развитие, този процес не бива овладян. През 1959 г. Граница става център на обединено ТКЗС „Георги Димитров“ (в него влизат селата: Нови чифлик, Търновлак, Багренци, Берсин, Лелинци и Търсино) с 28 083 дка обработваема земя, от която 5464 дка са овощни градини и 2250 дка лозя. През 1979 г. ТКЗС-то е включено в състава на АПК "Осогово" - град Кюстендил. Изграждат се микроязовир, тютюносушилни, кравеферма, складова база в стопанския двор, Сградата на читалище "Просвета" в центъра на селототракторен стан и ремонтна работилница за автотранспортния парк.
През социалистическия период се правят и редица стъпки по благоустрояването на селището. През 1959 г. в селото е открита пощенска станция. Построени са нов читалищен дом (1968 г.), здравна служба със стоматологичен кабинет, детски ясли и детска градина (1973 г.), административни сгради, кооперативен дом. По-голяма част от улиците са асфалтирани.

След настъпването на демократичните промени (1989 г.) демографският проблем се изостря още повече, населението на селото намалява почти наполовина: 1992 г. - 787 ж; 2001 г. - 701 ж; 2011 г. - 567 ж. и днес (2018 г.) - около 430 ж.
Перспективите за развитие на Граница са свързани с възраждането на лозарството и винопроизводството, отглеждането на овощия и развитието на селски, културен и поклоннически туризъм.



Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16.
2. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.151-152.
3. Захариев, Йордан – Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.
4. Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
5. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
6. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
7. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
8. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
9. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
10. Официален сайт на НСИ – Национален регистър на населените места - http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul

 


„Св. пророк Илия“ - с. Граница

Възрожденската черква „Св. пророк Илия“ се намира в центъра на село Граница, в близост до училището и Границката кула. Храмът е построен е през 1856 - 1857 г. от майстор Миленко от...
» виж детайли


Гранички манастир "Св. евангелист Лука"

Граничкият манастир „Свети Лука“ се намира на около 7 км южно от гр. Кюстендил и на около 4 км югозападно от село Граница, община Кюстендил, в северното подножие на Осоговска планина, в...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"