ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Горна Гращица
 

На влизане в с. Горна ГращицаГорна Гращица е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, Област Кюстендил. Разположено на шосето Кюстендил – Бобов дол, то отстои на 78 км югозападно от столицата София и на 12 км североизточно от град Кюстендил. Землището на Горна Гращица граничи със това на селата: Цървеняно (на север), Таваличево (на изток), Катрище (на югоизток), Долна Гращица (на юг) и Коняво (на запад).

Главната улицаСело Горна Гращица принадлежи на историко-географската област Кюстендилска котловина. То е разположено на изток-североизток от р. Струма, в преходната зона между котловината и  Конявска планина, върху южните ѝ поли. Средната надморска височина на селото е 575 м. Селските махали: Горна (Котларска), Долна, Станчова, Прогоно и Томанова, които лежат на двата склона от Гращички дол, са скупчени на близко разстояние една до друга.
Селското землище заема площ от 12,153 km² и се простира върху хълмисто-равнинен релеф.
Един от изворите в селотоГорна Гращица е най-богатото село в Кюстендилската котловина на карстови извори, които наброяват повече от 30. Най-големият от тях се нарича „Изворо“, който включва около десетина извора. Те  образували в миналото поток, задвижвал 14 воденици. Именно на изворите селището дължи своето възникване и съществуване. Не случайно преди Освобождението селото се е наричало Воденица или Горна Воденица. Изобилната вода, непресъхваща дори и в най-сушавите Черешови градини в подножието на Конявска планинагодини, умело се използва за напояване на овощните и зеленчукови градини. Част от водата се събира в три микро язовира, предлагащи и добри условия за спортен риболов.
Местните климатични, почвени и хидрографски дадености са особено благоприятни за развитие на овощарство. Както в съседното с. Таваличево, така и в Горна Гращица, са засадени обширни черешови масиви.
Населението на селото към 2013 г. наброява около 350 жители.

За името на селото:
Горна Гращица е едно от четирите села в Кюстендилско, които носят името „Гращица“. Две от тях са в покрайнината Пиянец – Неделкова Гращица и Рашка Гращица, а другите две в Кюстендилската котловина – Горна Гращица и Долна Гращица. Утвърдена е тезата, че името „Гращица“ произхожда от град, градище (укрепление, твърдина, кале). Изглежда, че това обяснение е правдоподобно, тъй като и четирите села са разположени покрай стари пътища и в близост до останките на крепости (най-значителни са при Долна и Горна Гращица). Както беше споменато, селото е носило и второ име – Воденица, но то не се е наложило. Турците го наричали Касъм Гращица.

История:
Надгробна тракийска могилаБлагоприятните природни условия са причина в района на днешното село Горна Гращица да възникне селище още през античността, а може би и по-рано. За отколешен поселищен живот свидетелстват и останките от селища, некрополи и крепост. Наличието на три надгробни могили – Стара, Мала и Тавличка, предполага първото селище тук да е основано през тракийско време, а жителите му да са били траки от племето дентелети.
По всяка вероятност тракийското селище е просъществувало и през римската епоха, доказателство, за което са останките на такова от градски характер. На около 700 м източно от селото в местностите „Горно Грамагье“ и „Долно Грамагье“, на площ от 1 кв. км се срещат изобилни културни останки, предимно от строителна и битова керамика. На това място, при оран, са изравяни колони, бази, хромели, монети (една на император Каракала, 211-217 г.) и други материали. Допреди години в средата на селището се личали масивни зидове с хоросанова спойка на обширна постройка. Там иманяри изровили статуя с цял човешки ръст, която била изпратена Капак на античен саркофаг, използван за корито на чешмав Националния археологически музей, както и мраморна плоча с надпис. Изглежда, че това селище е възникнало и съществувало покрай буйния извор, намиращ се в южната част на местността. В м. „Долно Грамагье“ са открити няколко погребения, извършени чрез изгаряне, след което костите и пепелта са поставяни в урни. Вероятно близките три могили (споменати по-горе) са принадлежали към некропола на селището, от неговия по-ранен период.
Друг археологически паметник от горногращичкото землище е късноантичната крепост, известна на местните като „Калето“. Тя е разположена на около 500 м югозападно от селото, в ляво от пътя за с. Коняво. Крепостната стена, градена от ломен камък споен с хоросан, смесен със счукана керемида, е ограждала пространство с четириъгълна форма, с площ от около 6 дка. Във вътрешността се виждали основи на сгради. Според поясненията на проф. Й. Иванов, от тук произхождат фрагменти от мраморни статуи (зазидани в строежа на селската черква), бронзова статуйка на Венера и др. Южно от крепостта има извор. В недалечното минало теренът, зает от укреплението бил включен в блок на ТКЗС и от тогава се обработва. Днес на мястото се срещат разпръснати късове от строителна и битова керамика.
Несъмнено тази крепост, която по-късно е дала името на днешното село – Горно Градище/Кале – Горна Гращица, е била свързана с охраната на минавалия от тук стар римски път от Пауталия за Сердика. Неговото трасе е пресичало котловината на изток, като е минавало р. Струма върху 70-метров гранитен мост, а след това, покрай крепостта на с. Долна Гращица е завивало на север към тукашната крепост. По-нататък пътят е продължавал на изток, по южните склонове на Конявска планина (през Таваличко, Горнокознишко) и в Коркинско е пресичал планината, след което е прекосявал Радомирското поле и т. нат. Днес видими останки от този път няма, местата през което е минавал отдавна се обработват. Само една местност напомня за него - „Калдръмо“.
За сега не е установено дали е имало приемственост между старото антично селище и съществувалото по-късно, през средновековието, селище. Кога е възникнало последното не е известно, но със сигурност се знае, че днешното Горна Гращица е наследник на старо средновековно селище.
"Турската" чешмаПървите писмени сведения за селото намираме в османските данъчни документи. В обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г.  селото е записано под същото име – Горна Градештица, към нахия Илица (Кюстендил). По това време селото е влизало в зиамета (ленно владение) на спахията „Хасан и други“, на когото изплащало общ данък от 23 000 акчета. В състава му били включени: 6 мюсюлмански чифлика, 5 бенаци (дребни земеделци, мюсюлмани), 3 ергени (мюсюлмани), 70 християнски семейства и 12 бащинѝ. От този документ се разбира, че Горна Гращица е било едно от най-големите села в Кюстендилско (след с. Коняво) с около 500 души население, в което абсолютно мнозинство са българи-християни. 12-те бащинии свидетелстват, че в селото са пребивавали войнуци – българи на служба в османската войска, които са ползвали определени привилегии (данъчни облекчения). А сведението - „Бащина на Дамян, в ръцете на Мустафа, син на Айдин“, говори за смяна на вярата на част от старото българско население, станало вероятно заради икономическа изгода. От този пример може да се извади и заключението, че живелите през османското робство в селото „турци“ са били помюсюлманчени българи – помаци. Потвърждение за това дава и езикът, който са говорели, който по спомени на стари хора бил някаква смешна смесица от български и турски думи.
Селото присъства и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името Горна Гращиче.
"Селска" чешмаЗа сега няма сведения, доказващи някаква връзка между населението на селището от XVI в. и това на сегашното село. Според местни предания, преди около 300 години, а може би и повече, тук се заселили двама братя българи – Коле и Ангел, които заварили селото в турски ръце. Тогава, само десетина домакинства работели своя земя, а останалите вземали на изполица земята на двама богати турци, земевладелци, които живеели в Кюстендил. След двамата братя, трети преселник бил някой си дядо Божил. Това са основоположниците на трите най-стари фамилии в Горна Гращица, които се настанили в днешната Горна махала. По-късно се заселил дядо Станчо от с. Цървеняно, чийто род днес е в Станчова махала. След това заселници от с. Буново и с. Коркина образуват махалата Прогоно.
Турците населявали Долна махала, като в годините преди Освобождението  броели Местна архитектура16 домакинства. Те имали един молитвен дом без минаре – теке и една къща-кула, останала от местния чифлик сайбия, която служила три години след Освобождението за училище. По спомени на стари горногращичани българите живеели с турците в добри отношения. Лош спомен обаче оставили 6 черкезки домакинства, заселени от турската власт след Кримската война (около 1860 г.). Местното население пропищяло от техните кражби, особено на коне.
Стара селска къщаПрез 1866 г. селото е имало 45 домакинства с 312 жители.
По време на Освобождението (1878 г.) в Горна Гращица се заселват българи бежанци от Царевоселски (Брегалнишки) Пиянец. Те се настаняват на местата на избягалите в Македония тукашни турци. След Освобождението населението на селото се увеличава и с преселници от Кюстендилско Краище и Босилеградско.
През 1880 г. населението на Горна Гращица е брояло 526 жители. Основен поминък в следосвобожденските години били зърнопроизводството и овощарството (главно сливарство). Кюстендилската синя (модра) слива била пренесена от Царевоселско и намерила в тукашното землище най-добри условия за виреене. Но явилите се по-късно болести по сливата наложили да се засадят ябълкови и крушови градини. В края на ХІХ век селото имало 10393 декара землище, от които Селската черква "Св. Димитър"664 дка ниви, 1582 дка пасища, 600 дка гори, 540 дка естествени ливади, 419 дка овощни и зеленчукови градини и 603 дка лозя. Отглеждали са се 1351 овце, 333 говеда и 55 коня.
Училището в Горна Гращица е основано още през 1872 г., а селската черква „Св. Димитър“ е построена през 1889 г. Месното читалище „Светило“ е открито през 1919 г.
Стародавните християнски традиции и обичаи, разкриващи отколешната религиозна принадлежност на местното население, са засвидетелствани от няколко запазени до наши дни оброчища:
1. Оброчище „Св. Илия“ - намира се в м. Изворо“ до свещен извор – света вода. До него е изграден параклис „Рождество Богородично“.
2. Оброк „Св. Тодор" – намира се в частен двор. Не се обслужва.
3. Оброчище

Сградата на читалище "Светило"Коренна промяна в развитието на селото настъпва след 9.IX.1944 г. С национализацията на земята и добитъка, оставила много семейства без поминък, е предизвикана голяма изселническа вълна към Кюстендил, София и други градове. Горна Гращица е едно от първите села в Кюстендилската котловина, в които е основано ТКЗС (1948 г.).
Наред с пагубните си идеи, народната власт има и своите положителни черти. По време на социализма селото е благоустроено и променя основно облика си. То е електрифицирано и водоснабдено (1947), изградени са и 2 микроязовира. Построени са сгради за Загаснало огнищеселкоопа и магазин с фурна. През 1957 г. е открита нова училищна сграда, пощенска станция, здравен дом и детска градина. Впоследствие всички главни улици са асфалтирани.
Модерна вилаНо дори и по-добрите условия на живот на село не успяват да спрат задействаните процеси, проявили особено остро след 1989 г.  и продължаващи до ден днешен. Резултатите са налице – от някогашните над 1000 жители днес са останали едва 300......


Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Захариев,Йордан. Кюстендилска котловина - Географско-етнографско изследване., София, 1963 г.
3. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
5. Местен осведомител – Румен Чучков


Оброк "Св. Тодор" - с. Горна Гращица

Оброкът „Св. Тодор“ се намира на 300 м северозападно от центъра на с. Горна Гращица, в двора на семейство Шопови. От незнайно кога, на това място, влизащо в имота на местния род Дж...
» виж детайли

Оброчище "Св. Илия" с параклис-аязмо "Рождество Богородично" - с. Горна Гращица

Оброчището „Св. Илия“ с аязмо-параклис „Рождество Богородично“ се намира в местността „Изворо“, в северния край на с. Горна Гращица. Мястото е известно на м...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"