Оброчището „Св. Илия“ с аязмо-параклис „Рождество Богородично“ се намира в местността „Изворо“, в северния край на с. Горна Гращица.

Мястото е известно на местните хора като свято от незапомнени времена. Тук, до новоизградения параклис, има два оброчни кръста и един постамент от камък-пясъчник, вероятно с античен произход. Единият, по-старият, кръст е малък и също е изработен от пясъчник. От него се запазени страничните му рамене, като горното рамо липсва. Няма данни за времето на изработването му. Другият кръст е значително по-голям и по форма е равнораменен с трапецовидни рамене. На лицевата му страна са изсечени два идентични кръста, долепени един над друг. В това отношение той среща аналогии с други оброчни кръстове от близките села Таваличево и Горна Козница, което предполага, те да са били изработени от един и същи майстор или в едно каменоделско ателие.
По спомени на стари хора, този кръст е бил направен през 1913 г., след края на Междусъюзническата война, от останалите живи горногращенци, участвали във войните, които всяка година давали кръвен данък - няколко овце оброк за живота на мъжете, тръгнали на война.
Големият оброчен кръст бил счупен през 1954 г. при прокопаване на канал за вода. Багеристът, който сторил това, първо се изпикал на кръста, а след това го счупил. Същият още същата вечер починал.
Доскоро кръстът си стоял счупен и зарит в земята, но местни хора го извадили и залепили по указанията на специалисти. С вдигането на кръста грешката била поправена, а негативната енергия изчезнала.
Според радиестезистите на това място има и човешки скелети, които обаче трябвало да си останат в недрата на земята и да не се вадят.  За това тук се прави заупокойна молитва. Някои хора вярват, че мястото е свещено, защото някога имало светилища.
Историята на оброчището „Св. Илия“ е тясно свързана със свещен извор – света вода, която има целебната сила да лекува болести по очите. Първоначално лековитата вода бликала от кладенче, което било, и продължава да съществува, в нива край последната къща от селото. При разширяването на регулацията на селото нивата е застроена, а кладенчето било затворено в частен имот и не могло да се посещава свободно от хората. Целебните свойства на водата станали толкова известни, че за нея идвали хора чак от Видин. По сведения на местния дядо Димитър Кильов (роден 1929 г.), още по-отдавна кладенчето в нивата е било на друго място, но в него се е удавил волът на прадядо му и по-късно водата започнала да извира на друго място. След това направили чешма, но водата излязла пак на друго място. Същият старец  споменавал, че неговата прабаба разказвала, че „тук е минала циганка, която хвърлила паричка в кладенеца и казала: „Бабо, аз хвърлям паричка тук и оттук натам казвай на хората, че водата в кладенчето е лековита за очи и който пусне пара тук, се лекува.“
И така минали много години, докато историята на извора не се завърти около един сън на покойната вече баба Фронка Градева. Тя често виждала светии, които й давали напътствия кое как да стане. От 2006 година започнала да сънува един и същи повтарящ се сън. Първия път, докато спала, чула глас, който й казал, че в недрата на селото има вода, която може да помогне на много страдащи души. В началото възрастната жена не отдала чак такова значение. Наставленията обаче се повторили само няколко месеца по-късно, като вече се дало и местонахождението на живата вода - около стария каменен кръст. Точно там се появила жена, сякаш отвъд времето и пространството - с дълги коси. Светицата заръчала така: "Време е да откриете водата, защото тя е лековита и помага за всичко. Сторете го и тука ще идват много хора, лошите ще стават добри, а добрите ще стават още по-добри".
На 15 август 2007 година пророческият сън отново споходил 80-годишната тогава баба Фрона. В него тя се видяла в селската черква "Св. Димитър" и през дверите току надзъртала в олтара. Тъй като видението съвпадало с Голяма Богородица, на другата сутрин старицата отишла да запали свещ за здраве. Между другото, разказала на клисарката за своя сън. Служителката в храма пуснала старицата в олтара, а тя с изумление открила, че всичко било, както го видяла в съня си. Според тълкуванието трябвало да се вдигне параклис над извора, но в чест на Богородица. На 28-и същия месец сънища за вълшебната вода започнали да спохождат и друга местна жена - Рахила Димитрова. А преди това, през юли 2007 г., много хора от селото се оплаквали, че реколтата им съхне, при наличие на два язовира с вода. След съновидението, Рахила се заела веднъж за винаги да разплете мистериозния сън. Инициативната жена повикала един след друг петима радиестезисти и всички до един потвърдили, че той точно под каменния кръст, където баба Фронка сънувала, има извор. Последвалите сондажи показали, че всичко е реално - на 7-ия метър бликнала водата. Първата копка за построяването на параклиса-аязмо е направена на 26 октомври (Димитровден), храмовият празник на селската черква. Параклисът е осветен на следващата година (2008 г.) на празника „Рождество Богородично“ - Малка Богородица (8 септември).
В действителност лечебните свойства на водата от аязмото са изпитани от много хора. Съпругът на Рахила, който ползвал очила за далекогледство повече от 15 години, от раз свалил очилата, след което не се сетил за тях. Иначе, водата е изследвана и според специалистите е годна за пиене.

Източници:
1. Старидолски, Л. „Откриват лековита вода под каменен кръст след пророчески сън„, статия от в-к „Стандарт“, 23.07.2013 г.
2. Местни осведомители -  Димитър Кильов, Рахила Димитрова и Румен Чучков