ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Мала Фуча
 

Местоположение и географска характеристика:

Изглед на с. Мала Фуча, в дъното вр. Колош

Мала Фуча е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 74 км югозападно от столицата София, на 30 км североизточно от Изглед от североизтокгр. Кюстендил и на 22 км северозападно от стария си административен (околийски) център – гр. Дупница. В съседство на Мала Фуча са разположени следните села: Голема Фуча (на север), Бабино (на изток), Коркина (на юг) и Углярци (на северозапад).
Изглед на Разметаница със с. Мала Фуча (от дясно в средата)Село Мала Фуча принадлежи на историко-географската област Разметаница. То е скътано сред гънки от източното подножие на Конявска планина, на 624 м н. в. Селището има купен вид, като махалите му са разположени на сравнително близко разстояние една от друга, на двата бряга на малката Селска река, десен приток на Бабинска река. Селото оградено е от юг, запад, и север с хълмове, открито е само на изток. Поради това си разположение то е защитено от ветрове. Околните възвишения са обрасли с габър и дъб, а навътре в планината има и букова гора. Дори Поглед към Мала Фуча от вр. Колошима местност наречена "Буката", където расте само бук. През 50-те години на XX в. покрай селото са засадени иглолистни дървета.
Особеностите на местния релеф и климат са подходящи за отглеждане на овощия и лозя и зърнени култури. В миналото е било добре развито и животновъдството (овцевъдство, козарство и др.).
Населението на с. Мала Фуча към 2013 г. наброява около 130 жители.

За името на селото:

Изглед на селото от западПроизходът на името на селото се обяснява от няколко местни легенди. Според едната някога в района на село Бабино живяла една вдовица с децата си. На най-големите ѝ двама синове им казвали "Фучите". Оженила ги майка им, дала им по двайсет овце и ги изпратила да живеят на егреците - големият в полите на възвишението Колош, а малкият в подножието на малофучанския балкан, до реката. Така от семейството на малкия Фуча възникнало селището. Друга легенда разправя, че някога, през турското робство, от самоковското село Злокучане избегали двама братя, преследвани от турците. Единият от тях отишъл под Колош и създал Голема Фуча, а другият създал Мала Фуча.
Не е изключено и името Фуча да идва от турската дума „fici“ (фучия), която означава  бъчва. И наистина, заобиколено от три страни с баири, селото  прилича на бъчва, или по-скоро на яма, образувана при изваждане от земята на грамадна бъчва. Друго обяснение за произхода на името „фуча“ е то да идва видоизменено от диалектната дума „куча“ - къща, която е характерна за западните български говори.
 

История:

Съществуват данни, които доказват че в землището на днешното село Мала Фуча е съществувал отколешен поселищен живот от времена предхождащи възникването на днешното селище. Потвърждения за това становище ни дават културните останки в местностите „Селището“, Къщи в местността "Селището""Заровите ниви", „Манастиро“ и „Попов дол“.
Местността „Селището“ се намира до реката между м. „Дреганица“ и възвишението „Кръсто“. На това място при строежа на днешните къщи са намирани останки от стари жилища – зидове от камък и хоросан, тънки червени тухли, железни топки, керамика и монети. Днешното село е било застроено първо в тази местност.
Поглед към местността "Попов дол"Местността „Попов дол“ се намира северозападно от селото в „балкана“ и представлява платовидно възвишение. Преди десетилетия при залесяване, хората са намирали там убедителни следи от Карамичен съд от раннобронзовата епоха (края на II - началото на I хил. пр. Хр.), открит в землището на Мала Фуча (експонат в РИМ Кюстендил)поселищен живот. Разкрити са били огнища, зидове, битова керамика, както и една грамадна глинена „връчва“ (делва) с вместимост от около 500 л.  Днес последната се пази в двора на Симеон Митев Вакев.  Предполага се че селището при „Попов дол“ е съществувало през античността (трако-римския период и по-рано) и е било обитавано от траки.

Местността "Манастиро"Останки от средновековно селище, некропол и манастир са разкрити в м. „Манастиро“, известна днес като Малофучки манастир „Св. Архангел Михаил“. Друг некропол е открит в м. „Зарови ниви“, където се е намирало селското гробище преди построяването на Местността "Зарови ниви"днешната черква (1871 г.).
Разкритите погребения некрополите, с ориентация изток-запад, недвусмислено говорят че отколешното местно население е било християнско. Не е известно колко време и до кога са просъществували тукашните селища. Стара малофучанска къщаМоже да се предположи, че средновековното селище е било разорено през годините на турското робство. До сега не е доказано, но съществува вероятност то да е посоченото в османските данъчни регистри, село Мала Местна архитектураКуча. В обширния тимарски опис на Кюстеднилски санджак от 1570/73 г. Мала Куча е записано с 42 християнски семейства и един мюсюлмански чифлик, като населението му плащало данък от 5 000 акчета на спахията „катиб Дервиш“. Синурът на селото граничел с това на селото Горна Баня (вероятно с. Бабино).
Според местните предания първите заселници и основатели на днешното село са бежанци от Македония и Кюстендилско, прогонени от родните си места след погрома и жестокото потушаване на Карпошовото въстание от 1689 г. Тези предания имат и продължение, което обяснява, че голяма част от новозаселилите се тук дошли от селата около гр. Кукуш (дн. Килкис), Егейска Македония. Смята се че най-старият род в селото е Трендафиловият.
Планинския терен и неплодородната земя на Мала Фуча не привличала погледа на турците, поради което те никога не са заселват тук. Дори голяма част от земята останала във владение на българите.
Дълбоко застъпените християнски традиции и отколешната религиозна принадлежност на местното население са засвидетелствани с наличието на не малък брой имена на местности и култови обекти, свързани с християнството. В това число могат да се посочат:
1. Местността „Манастиро“ - намира се югозападно от селото. Там е разположен параклисът „Св. Архангел Михаил“, а до него е и мястото на стар, отдавна разрушен манастир.
2. Светата вода – извор с лековита вода, аязмо, който днес е затрупан от свлачище. Намира се в дола под „Манастиро“.
3. Местността  „Попов дол“ - намира се западно от селото. На мястото се личат останки от стари градежи, възможно и от църква. Според преданието името на мястото идва от това, че там живели "попове" - монаси.
4. Оброчището „Кръсто“ - намира се на едноименното възвишение, непосредствено северно от селото. В миналото се е празнувало на Гергьовден.
5. Оброчището „Свети Дух“ или „Соборо“ - намира се източно от Мала Фуча, на границата със селата Бабино и Голема Фуча. На мястото, на Петдесетница празнуват хора от трите села.

Черквата "Св. Николай" в с. Мала ФучаМалофучката черква „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец“ е строена през 1869 – 1870 г. със средства и доброволен труд на местни хора. Мястото на строежа тогава е било избрано източно извън селото. По това време до черквата е било преместено и селското гробище от м. „Зарови ниви“. Главен майстор в изграждането е бил уста Миленко от с. Блатешница, Радомирско. Вътрешното изографисване на храма е завършено през 1871 г. Царските икони в иконостаса са дело на Михаил Иван Зограф от с. Банско. Същият зограф е изписал и иконите в новоселянската черква „Св. Теодор“ Тирон“. Камбанарията е издигната по-късно през 1937 г. Първоначално камбаната е била закачена на вековен бряст, който се извисявал западно от църквата, но преди десетилетия изсъхнал от старост и днес от него няма и помен.
Черквата е ремонтирана външно през 1993-1994 г., но вътрешността ѝ остава в незавидно положение и реставрацията ѝ е належаща. Малофучанци са създали Църковно настоятелство, целящо цялостно възстановяване на храма.

Стара чорбаджийска къща в с. Мала ФучаВ навечерието на Освобождението (1878 г.) с. Мала Фуча е едно от най-малките села в Разметаница с 29 къщи и около 145 жители. Но благодарение на предприемчивостта на жителите си то постепенно се замогва и разраства. Най-голяма населеност селото достига през 1981 г., когато наброява 632 жители.
Паметна плоча на загиналите във войните герои на с. Мала ФучаМалофучанци вземат дейно участие в борбите за национално освобождение и обединение. В Сръбско-българската война през 1885 г. за Съединението на България от селото участват 6 души. В двете Балкански войни (1912 – 1913 г.) малкото селце изпраща 52-ма свои синове, като 6 от тях никога не се завръщат. В последвалата Първа световна война, през периода 1915-1918 г., участват 66 души, от които 5 загиват. Мала Фуча праща свои бойци и във Втората световна война – от 40 души пада една свидна жертва.
Първото училище в с. Мала Фуча е отворено през 1891 г. в къщата на Пане Стоянов Златев (Молев). До тогава децата са получавали началното си образование в съседните села Голема Фуча, Коркина и др. През 1922 г. е построена първата училищна сграда, която представлявала паянтова постройка с две класни стаи и две по-малки помещения. Тази сграда все още съществува, закупена е от частно лице и се използва за плевня.
Сградата на основното училище, днес седалище на кметствотоДнешната просторна двуетажна сграда на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Мала Фуча е построена през 1968 – 1970 г. Но за жалост не е функционирала дълго по предназначението си. През лятото на 1976 г., поради постоянно намаляване броя на учениците, малофучанското основно училище е закрито. Днес в сградата му се помещава кметството и здравната служба.

Понастоящем с. Мала Фуча напълно се вписва в общата за страната нерадостна тенденция на постепенно обезлюдяване и разсипване на българското село. По-голяма част от населението е от стари хора, а малкото млади хора, останали без възможност за препитание в селото, работят в близките рудници на Мини „Бобов дол“. Правят се отделни опити за съживяване на селското стопанство (насадени са овощия, засява се жито и др.), но това е крайно недостатъчно.
Перспективи за развитието на селото се откриват в оползотворяване на прекрасната природа и множеството културно-историчеки забележителности.


Източници:
1. Меджидиев, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г.
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
3. Георгиев, Никола. Мала Фуча, изд. „АИС“, Дупница, 1999 г.
4. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
5. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.
6. В описанието е използвана информация предоставена от местния осведомител Асен Петров Стоилов (р. 1938 г.). 


Оброчище "Кръсто" - с. Мала Фуча

Оброчището „Кръсто“ се намира на около 100 м северно над с. Мала Фуча. Разположено на едноименното възвишение сред смесена дъбова и борова гора. Днес на мястото има малък параклис ...
» виж детайли

Оброчище "Св. Дух" - с. Мала Фуча

Оброчището „Св. Дух“ или „Соборо“ се намира на около 1 км североизточно от центъра на с. Мала Фуча. Разположено е сред необработвани ниви, на място където се пресича граница...
» виж детайли


Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча

Местността „Манастиро“ с останки от стар манастир се намира на около 1 км югозападно от с. Мала Фуча. Простира се върху естествено защитено възвишение от източните склонове на Конявска ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"