Местоположение и географска характеристика:

Мала Фуча е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 74 км югозападно от столицата София, на 30 км североизточно от гр. Кюстендил и на 22 км северозападно от стария си административен (околийски) център – гр. Дупница. В съседство на Мала Фуча са разположени следните села: Голема Фуча (на север), Бабино (на изток), Коркина (на юг) и Углярци (на северозапад).
Село Мала Фуча принадлежи на историко-географската област Разметаница. То е скътано сред гънки от източното подножие на Конявска планина, на 624 м н. в. Селището има купен вид, като махалите му са разположени на сравнително близко разстояние една от друга, на двата бряга на малката Селска река, десен приток на Бабинска река. Селото оградено е от юг, запад, и север с хълмове, открито е само на изток. Поради това си разположение то е защитено от ветрове. Околните възвишения са обрасли с габър и дъб, а навътре в планината има и букова гора. Дори има местност наречена "Буката", където расте само бук. През 50-те години на XX в. покрай селото са засадени иглолистни дървета.
Особеностите на местния релеф и климат са подходящи за отглеждане на овощия и лозя и зърнени култури. В миналото е било добре развито и животновъдството (овцевъдство, козарство и др.).
Населението на с. Мала Фуча към 2013 г. наброява около 130 жители.

За името на селото:

Произходът на името на селото се обяснява от няколко местни легенди. Според едната някога в района на село Бабино живяла една вдовица с децата си. На най-големите ѝ двама синове им казвали "Фучите". Оженила ги майка им, дала им по двайсет овце и ги изпратила да живеят на егреците - големият в полите на възвишението Колош, а малкият в подножието на малофучанския балкан, до реката. Така от семейството на малкия Фуча възникнало селището. Друга легенда разправя, че някога, през турското робство, от самоковското село Злокучане избегали двама братя, преследвани от турците. Единият от тях отишъл под Колош и създал Голема Фуча, а другият създал Мала Фуча.
Не е изключено и името Фуча да идва от турската дума „fici“ (фучия), която означава  бъчва. И наистина, заобиколено от три страни с баири, селото  прилича на бъчва, или по-скоро на яма, образувана при изваждане от земята на грамадна бъчва. Друго обяснение за произхода на името „фуча“ е то да идва видоизменено от диалектната дума „куча“ - къща, която е характерна за западните български говори.
 

История:

Съществуват данни, които доказват че в землището на днешното село Мала Фуча е съществувал отколешен поселищен живот от времена предхождащи възникването на днешното селище. Потвърждения за това становище ни дават културните останки в местностите „Селището“, "Заровите ниви", „Манастиро“ и „Попов дол“.
Местността „Селището“ се намира до реката между м. „Дреганица“ и възвишението „Кръсто“. На това място при строежа на днешните къщи са намирани останки от стари жилища – зидове от камък и хоросан, тънки червени тухли, железни топки, керамика и монети. Днешното село е било застроено първо в тази местност.
Местността „Попов дол“ се намира северозападно от селото в „балкана“ и представлява платовидно възвишение. Преди десетилетия при залесяване, хората са намирали там убедителни следи от поселищен живот. Разкрити са били огнища, зидове, битова керамика, както и една грамадна глинена „връчва“ (делва) с вместимост от около 500 л.  Днес последната се пази в двора на Симеон Митев Вакев.  Предполага се че селището при „Попов дол“ е съществувало през античността (трако-римския период и по-рано) и е било обитавано от траки.

Останки от средновековно селище, некропол и манастир са разкрити в м. „Манастиро“, известна днес като Малофучки манастир „Св. Архангел Михаил“. Друг некропол е открит в м. „Зарови ниви“, където се е намирало селското гробище преди построяването на днешната черква (1871 г.).
Разкритите погребения некрополите, с ориентация изток-запад, недвусмислено говорят че отколешното местно население е било християнско. Не е известно колко време и до кога са просъществували тукашните селища. Може да се предположи, че средновековното селище е било разорено през годините на турското робство. До сега не е доказано, но съществува вероятност то да е посоченото в османските данъчни регистри, село Мала Куча. В обширния тимарски опис на Кюстеднилски санджак от 1570/73 г. Мала Куча е записано с 42 християнски семейства и един мюсюлмански чифлик, като населението му плащало данък от 5 000 акчета на спахията „катиб Дервиш“. Синурът на селото граничел с това на селото Горна Баня (вероятно с. Бабино).
Според местните предания първите заселници и основатели на днешното село са бежанци от Македония и Кюстендилско, прогонени от родните си места след погрома и жестокото потушаване на Карпошовото въстание от 1689 г. Тези предания имат и продължение, което обяснява, че голяма част от новозаселилите се тук дошли от селата около гр. Кукуш (дн. Килкис), Егейска Македония. Смята се че най-старият род в селото е Трендафиловият.
Планинския терен и неплодородната земя на Мала Фуча не привличала погледа на турците, поради което те никога не са заселват тук. Дори голяма част от земята останала във владение на българите.
Дълбоко застъпените християнски традиции и отколешната религиозна принадлежност на местното население са засвидетелствани с наличието на не малък брой имена на местности и култови обекти, свързани с християнството. В това число могат да се посочат:
1. Местността „Манастиро“ - намира се югозападно от селото. Там е разположен параклисът „Св. Архангел Михаил“, а до него е и мястото на стар, отдавна разрушен манастир.
2. Светата вода – извор с лековита вода, аязмо, който днес е затрупан от свлачище. Намира се в дола под „Манастиро“.
3. Местността  „Попов дол“ - намира се западно от селото. На мястото се личат останки от стари градежи, възможно и от църква. Според преданието името на мястото идва от това, че там живели "попове" - монаси.
4. Оброчището „Кръсто“ - намира се на едноименното възвишение, непосредствено северно от селото. В миналото се е празнувало на Гергьовден.
5. Оброчището „Свети Дух“ или „Соборо“ - намира се източно от Мала Фуча, на границата със селата Бабино и Голема Фуча. На мястото, на Петдесетница празнуват хора от трите села.

Малофучката черква „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец“ е строена през 1869 – 1870 г. със средства и доброволен труд на местни хора. Мястото на строежа тогава е било избрано източно извън селото. По това време до черквата е било преместено и селското гробище от м. „Зарови ниви“. Главен майстор в изграждането е бил уста Миленко от с. Блатешница, Радомирско. Вътрешното изографисване на храма е завършено през 1871 г. Царските икони в иконостаса са дело на Михаил Иван Зограф от с. Банско. Същият зограф е изписал и иконите в новоселянската черква „Св. Теодор“ Тирон“. Камбанарията е издигната по-късно през 1937 г. Първоначално камбаната е била закачена на вековен бряст, който се извисявал западно от църквата, но преди десетилетия изсъхнал от старост и днес от него няма и помен.
Черквата е ремонтирана външно през 1993-1994 г., но вътрешността ѝ остава в незавидно положение и реставрацията ѝ е належаща. Малофучанци са създали Църковно настоятелство, целящо цялостно възстановяване на храма.

В навечерието на Освобождението (1878 г.) с. Мала Фуча е едно от най-малките села в Разметаница с 29 къщи и около 145 жители. Но благодарение на предприемчивостта на жителите си то постепенно се замогва и разраства. Най-голяма населеност селото достига през 1981 г., когато наброява 632 жители.
Малофучанци вземат дейно участие в борбите за национално освобождение и обединение. В Сръбско-българската война през 1885 г. за Съединението на България от селото участват 6 души. В двете Балкански войни (1912 – 1913 г.) малкото селце изпраща 52-ма свои синове, като 6 от тях никога не се завръщат. В последвалата Първа световна война, през периода 1915-1918 г., участват 66 души, от които 5 загиват. Мала Фуча праща свои бойци и във Втората световна война – от 40 души пада една свидна жертва.
Първото училище в с. Мала Фуча е отворено през 1891 г. в къщата на Пане Стоянов Златев (Молев). До тогава децата са получавали началното си образование в съседните села Голема Фуча, Коркина и др. През 1922 г. е построена първата училищна сграда, която представлявала паянтова постройка с две класни стаи и две по-малки помещения. Тази сграда все още съществува, закупена е от частно лице и се използва за плевня.
Днешната просторна двуетажна сграда на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Мала Фуча е построена през 1968 – 1970 г. Но за жалост не е функционирала дълго по предназначението си. През лятото на 1976 г., поради постоянно намаляване броя на учениците, малофучанското основно училище е закрито. Днес в сградата му се помещава кметството и здравната служба.

Понастоящем с. Мала Фуча напълно се вписва в общата за страната нерадостна тенденция на постепенно обезлюдяване и разсипване на българското село. По-голяма част от населението е от стари хора, а малкото млади хора, останали без възможност за препитание в селото, работят в близките рудници на Мини „Бобов дол“. Правят се отделни опити за съживяване на селското стопанство (насадени са овощия, засява се жито и др.), но това е крайно недостатъчно.
Перспективи за развитието на селото се откриват в оползотворяване на прекрасната природа и множеството културно-историчеки забележителности.


Източници:
1. Меджидиев, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г.
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
3. Георгиев, Никола. Мала Фуча, изд. „АИС“, Дупница, 1999 г.
4. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
5. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.
6. В описанието е използвана информация предоставена от местния осведомител Асен Петров Стоилов (р. 1938 г.).