Черквата „Св. Теодор Тирон“ се намира в централната част на с. Новоселяне.

История:
Строителството на храма е започнато през 1865 г., а окончателно е завършен през 1869 г. Инициатор за изграждането на черквата и основен ктитор е поп Стоимен Радов от с. Новоселяне, който живял в близост до нея. Главен строител е майстор Стойо от с. Жедна, на когото помагали двама негови братя – Норе и Раде. Стенописната украса е извършена през 1871 г.  от художници от Самоковската живописна школа.
Новоселянската черква „Св. Теодор Тирон“ е един от първите възрожденски храмове в Разметаница. В годините на османското робство тя е била духовният център на селото. Според местното предания църквата е тясно свързана със събитията около създаването на тайния революционен комитет, чийто председател е бил поп Стоимен.
След Освобождението, през 1879 г. в черковния двор, в малка постройка с две стаи се е помещавало началното училище.
Дълго време, до преди няколко години, в новоселянската черква се е черкувало и населението на съседното село Долистово.
В годините след 9.IX. 1944 г. църквата престава да функционира, бива занемарена и през последните две десетилетия на XX в. съвсем запада.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение новоселянската черква „Св. Теодор Тирон“ представлява еднокорабна, триапсидна сграда с по един певник на северната и южната стена. Има полуцилиндрични сводесто покритие и двускатен покрив с керемиди. Отвън цялата сграда е обримчена с подпокривен корниз. Черквата има два входа – от запад и от север. Градежът е от камъни и каменни блокове от пясъчник споени с хоросан. В западната част на издължения наос е изградена дървена емпория (балкон). Подът е настлан с каменни плочи.
За декорация на фасадата са използвани тухли, които на западната стена описват три арки, както по една над всеки прозорец. Външността на черквата е била допълнително обогатена с типичната за Възраждането каменна пластика. От нея сега е останало само едно изображение на човешко лице на западната фасада в люнетата, над прозорчето. В слепите ниши под арките на същата стена е имало и други барелефи, но те са унищожени.
Цялата вътрешност на храма е била изписана с прекрасни стенописи, изписани от талантливи автори - представители на Самоковската  художествена школа. Поради дълго прониквалата влага през годините на запустение, от тези бележити творби днес е останало съвсем малко. Запазени са частично стенописите в двата певника и изцяло в страниците на южния прозорец от запад.
Олтарното пространство е отделено от наоса с красив иконостас, в който са вградени майсторски изработени дърворезбени орнаменти.
Голямо богатство на храма са четирите големи икони от царския ред - „Св. Теодор Тирон“ (храмовата); „Св. Богородица“; „Иисус Христос“ и „Св. Йоан Кръстител“ и една извън иконостаса - „Св. Мина“; всичките дело на вещи самоковски иконописци. Те се реставрирани и чакат да настъпи времето на окончателното възстановяване на храма, когато ще засияят с целия си блясък на отреденото им място.