ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Видин
 

Изглед на град ВидинВидин е областен град, разположен по поречието на река Дунав в Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Видин и област Видин.
Градът е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката,намира се на 791-ия километър от делтата ѝ.
Видин е 19-ти град по големина в България,по данни на НСИ към 2011 г. населението на гарада е 48 859 души.
Видин е град с многовековна история.Многото селища, възникнали по двата бряга на реката, са давали своя принос за развитието и укрепването на Европейската цивилизация.
Важно значение за историята на Видин имат траките. По крайбрежието на Дунав живяло тракийското племе мизи, т. е. бойци, сражаващи се отблизо. Тракийски находки са открити във Видин на дъбочина 5 - 6 метра в днешния квартал "Калето",те са датирани от VI в. пр. Хр.Тракийското име на селището е неизвестно,според някои изследователи се наричало Пандон (Бандун), което означава блатна земя.  
Най-ранните писмени (и според историците - сравнително достоверни) сведения за града датират от III в. пр. Хр.Тогава келтите построяват крепостен стан с името Донония, означаващо високо и укрепено място.
В началото на II в.(98-117 г.) император Траян спира корабите си недалеч от днешното село Арчар и там, върху развалините на старо мизийско селище, основава античния град Рациария,който става основна база на римските легиони.Много скоро след изграждането на Рациария римските пълко-водци забелязват стратегическото разположение на останките от келтска(тракийска) Донония. Тогава на високото място, при големия завой на река Дунав, изграждат нова крепост, която наричат Бонония / „Хубава крепост" - б.а./. От начало тя се използва като малка станция на крайдунавския път и временна база на римските конни ес-кадрони. Постепенно се разраства, превръщайки се в една от основните военни крепости на десния бряг на река Дунав.
През III век след Хр., Бонония е обградена със здрави крепостни стени и дълбок ров, което я прави един от най-здравите бастиони на Римската провинция Горна Мизия,обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.Част от рова и крепостните стени са все още запазени - на запад от т. нар. Еничар капия, до брега на реката при днешната Гребна база.
През късната античност (IV-VI век) много племена преминават река Дунав.Започват нашествия на готите,хуните,славяните,прабългарите и др.През 586-587 г. аварите опустошават земите в Крайбрежна Дакия и разрушават много крепости, между които са Рациария и Бонония.
В началото на IX в. Видин е включен в пределите на Първото българско царство.До XI век градът се е казвал Бъдин, а след това - Бдин.Първият владетел на град Бъдин, за когото има сведения, се е казвал Глад.Унгарските исторически хроники “Gesta Hungarorum” споменават за Видинското княжеството на княз Глад, разположено на част от банатската територия, чийто княз е бил родом от Видин и е бил васал на цар Симеон Велики. Видинският владетел Ахтум (който е внук на Глад) се покръства във Видин към края на Х в. (П. Юхас) и основа манастира св. Йоан Кръстител, където привлича гръцки и български монаси. Ахтум управлява Закарпатските, Марамурешките и Седмиградските находища на сол и не само снабдява със сол с предимство българското население на юг от Дунав, но и внася от тях солидни суми в държавното съкровище.
Видинската крепост "Баба Вида"През 1003 година град Видин е подложен на осеммесечна обсада от византийския император Василий Втори,отбраната е ръководена от Гавриил Радомир - син на цар Самуил,крайна сметка градът бил превзет.
По време на Втората българска държава,през 1213 година във Видин избухнал бунт срещу цар Борил. Този бунт бил потушен с помощта на унгарския крал Андрей (Ендре) Втори, който изпратил жупан Йоаким да възстанови властта на българския цар над разбунтувалите се поданици.По-късно, през 30-те години на XIII век, във Видин потърсил убежище руският княз Яков Светослав. Той бягал от монголско - татарското нашествие. По-късно успял да достигне високо положение в българското общество и през 1258 или 1259 година се оженил за внучка на цар Иван Aсен II (дъщеря на император Теодор II и Елена).
През XIII и XIV век Видин е столица на феодалните владетели Шишмановци, управлявали Видинското царство. Династията на Шишмановци води началото си от друг видински управител - Шишман, който управлявал града от 1280 до 1312 или 1313 година. Той бил от кумански произход и също бил женен за внучка на цар Иван Асен II (нейната майка е дъщеря на Иван Асен от брака му с Ирина Комнина, а неин баща е севастократор Петър). Шишман също бил с титла деспот, а неговото обширно владение било зависимо от мощния татарски хан Ногай.
Цар Михаил III Шишман Асен е син на деспот Шишман от първия му брак и е роден около 1280 година. През 1308 година той вече бил съуправител заедно с баща си в Бдинската област; може би участие в управлението е имал и брат му Белаур.По всяка вероятност през 1324 година Белаур е станал управител на Бдинската област поради издигането на брат му в държавната йерархия. Той е сред т.нар. велемощни боляри, които  влезли в преговори със сръбския крал Стефан III Дечански след битката при Велбъжд.В края на зимата на 1331 година на престола се възкачил цар Иван Александър. Тогава Белаур откъснал Бдинската област от царството (през 1332 година) и създал куп проблеми на Иван Александър, който бил принуден да търси помощ от татарите срещу него. В края на краищата новият български владетел успял да потуши бунта и да възстанови властта си над Северозападна България. Това се е случило около 1337 година.
През 1364 г. цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб - Иван Срацимир като го коронясва за цар и той се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство.В следващата година-1365 ,Видин е превзет от унгарския крал Лайош І (1342-1382),а цар Иван Срацимир и семейството му са затворени като пленници в крепостта "Хумник" (Босилево, Хърватия).През есента на 1369 г. унгарският крал отстъпва, връща града и освобождава Иван Срацимир. Значение за това негово решение има оказаният дипломатически натиск от Владислав Влайку и Деспот Добротица, както и настроенията сред местното население.
След смъртта на Иван Александър през 1371 година отношенията с Търновското царство се влошили. Иван Срацимир откъснал царството от Търновската патриаршия и подчинил църковните институции на Цариградската патриаршия. С това естествено се засилило много гръцкото влияние в региона. Сечени са сребърни и медни монети с лика на Иван Срацимир и надпис "благоверен цар на българите". През 1388 година царството станало васално на турците; през 1396 година Иван Срацимир пуснал във Видин войските на маджарския крал Сигизмунд и избил намиращия се там турски гарнизон. За съжаление скоро след това Сигизмунд претърпял поражение при Никопол; след това турският султан Баязид се насочил към Видин, превзел града и сложил край на Видинското царство, а заедно с него и на България като самостоятелна държава.
След падането на Видинското царство управлението на областта било поверено на сина на Иван Срацимир - Константин. Той бързо се съюзил с братовчед си Фружин (син на търновския цар Иван Шишман) и двамата решили да се възползват от десетгодишните борби за престола на Османската империя, които се водели между синовете на султан Баязид Първи (Баязид Светкавицата). Двамата братовчеди се присъединили към антиосманския съюза, воден от унгарския крал Сигизмунд V, което станало през 1404 година. През 1408 Константин и Фружин вдиганли Бдинското и Търновското царство на въстание и това било първото въстание на българския народ срещу поробителя.
Една от портите на средновековен Видин - "Стамбол капия"През периода на турското робство Видин е търговски и пристанищен център, през който се поддържат търговски и пристанищни връзки с Влашко, Унгария и други съседни страни. Развиват се много занаяти; всъщност още от римската епоха градът е бил център на много занаяти. Причина за това е големият армейски гарнизон, който е имал нужда от тилово обслужване. В края на XVIII и началото на XIX век турският паша Пазвантоглу се обявява за самостоятелен владетел на Видин и прилежащите към него области и укрепява града. Владетелят е бил на власт от 1795 до 1807 година, като за този период е издържал три обсади на града.
През османското владичество Видин е център на област санджак, а от 1837 до 1864 - на вилает.
От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия.
Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.От 1835 до 1850 г., когато избухва голямото Видинско въстание, селяните от Северозападна България въстават 7 пъти, организирани от емигрантите в Сърбия. Почти всички са били поощрявани от сръбските правителства. Те им давали щедри обещания, че ще помогнат не само с оръжие и боеприпаси, но и с войска. Така избухват първото и второто Пиротско въстание през 1835 и 1838 г. Между тези две въстания са и Берковските: през 1836 г. - Манчовата размирица, и през 1837 г. - Върбановото въстание. През 1841 г. на връх Великден избухва голямото българско Нишко въстание, на което също един от организаторите е Пуйо войвода. И това въстание е потушено най-жестоко. Избити са хиляди българи - предимно жени, старци и деца. Изпепелени са 225 села и сринати до основи 16 манастири и църкви.
През 1866 година е построено шосе, което свързва Лом и София. В резултат на това пристанището в Лом започва да се развива, а това във Видин постепенно да запада.
След Освобождението градът коренно променил етническия си състав в полза на българите.Видин в началото на XX в.
През Сръбско-българската война след Съединението (1885) Видин е защитаван успешно от капитан Атанас Узунов.
Видин е родно място на множеството изявени личностти,сред тях са видния български общественик Найчо Цанов и световноизвестния художник постимпресионист Жул Паскен (Юлиус Пинкас, 1885-1930 г.), ярък представител на “Парижката школа”.


Видин и християнството

Засега няма сведения кога точно е поставено началото  на църковната организация във Видин,както и няма данни това начало да е свързанос дейността на някой апостол или поне с подвизите на някой мъченик.Свободното изповядване на християнството след 313 г. едва ли е подминало Видин.
За пръв път за йерей на града се споменаваа в 649 г., когато епископът на Видин е бил сред участниците в Латеранския събор.С провъзгласяването на Българската държава на Балканите в 681 г.,Видинската църква и цялата епископска мрежа  изчезнала за следващите два века.
За състоянието на Видинската епархия научаваме след 864 г.,когато кан Борис наложил християнската вяра на своя народ.В базиликата на о-в Ахил (Преспанското езеро), която известно време е била патриаршески храм, по-точно в олтарното пространство, са разположени осемнадесет митрополитски трона,един от тях е бил на видинския митрополит.
В своя сигилион от 1020 г. Василий II говори вече за видински епископ, на когото била оказана особена чест. По всяка вероятност през целия период на византийското господство Видинската епархия е била част от Българската (Охридската) архиепископия.
В 1186 г. видинският митрополит с още двама епископи е извършил интронизацията на архиепископ Василий, който след това е коронясал Теодор-Петър. Епископът на Видин е сред българските духовни водачи, които са писали на папа Инокентий III: митрополитите на Велбъжд и Преслав, епископите на Призрен, Скопие и Ниш и накрая „недостойният епископ и грешник на пресветата църква на Богородица във Видин Климент". След сключването на унията с Рим в 1204 г. в папските регистри два пъти са вписани епархиите на Българската църква, сред които е и епископът на Видин.
В 1352 г. митрополит на Видин е Ланиил, който лично поръчал известното Видинско четириевангелие.Видинското евангелие е написано малко след Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско четвероевангелие) във Видин по поръка на царица Ана - съпругата на Иван Срацимир. Негов автор е Ромил Видински, който се е придържал към езиковите стандарти на Търновската школа.
Ромил Бдински  е роден във Видин, майка му е била българка, а баща му – грък,при раждането си е бил наречен Руско.Родителите му били заможни хора.Руско се замонашава в Търновския манастир "Св. Богородица Пътеводителка",където приема монашеското име Роман.В търновската "Света Гора" и в местността "Устие",той бил наричан "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.По-късно Роман става ученик на великия сподвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория",където приел велика монашеска схима с името Ромил.
В 1365 г. след завладяването на Видин от унгарците Ланиил напуснал града и се установил в Северин (Влахия), като запазил своето достойнство.
Положението на Видинската епархия дълго време било неуредено. Едва през юли 1381 г., след като Иван Срацимир загърбил Българската църква и Търново и се обърнал към константинополския патриарх Нил (1380-1388), за видински митрополит бил интронизиран монахът Касиан. По този начин и последната връзка на Видин с Търново била скъсана. През 1386-1387 г. митрополит Касиан бил отстранен от Иван Срацимир и митрополитският трон останал вакантен до 1392 г.,когато Синодът на Константинополската патриаршия взел решнието да ръкоположи като митрополит на Видин йеромонах Иоасаф, посветил се на Бога от своята младост, предпочитан от царя и желан като водач на църквата от целия народ. Така на Иоасаф се паднала тежката мисия да води паството си до есента-зимата на 1396 г.,когато Видин бил завладян от турците.
Книжнината, изкуството и културата разцъфтявала предимно в манастирите,такива огнища на християнството и българския дух във Видинската епархия,по време на Второто българско царство,съвсем не са били малко,но за съжаление след османското завладяване на Бдин от повечето не остава и следа.
Сведенията за манастирите в Бдинското царство са оскъдни, но че те са били многобройни, в това не може да има никакво съмнение, както това показват техните веществени остатъци, и развалини.Към тези манастири може да се причислят следните:
- Бдинските манастири – мъжки и девически са били разположени в самия град Бдин.Разрушен с падането на града под турско робство в края на XIV в.
- Синаговският манастир “Св. Троица” - бил разположен току в началото на живописното дефиле на с. Синаговци.Разрушен в края на XIV в.
- Буковският манастир “Св. Йоан Рилски” - бил разположен на 3 – 4 километра западно от с. Буковец, на завоя на десния бряг на р. Цар-Петрово, в една живописна долина, разклонена от Буковското дефиле.Разрушен в края на XIV в.
- Цар Петровският манастир “Св. апостоли Петър и Павел” - разположен в живописна местност от дясната страна на пътя между с. Гузелия и с. Цар Петрово.Възстановен в средата XIX в.,впослествие занемарен.
- Арчарският манастир “Св. Никола” - намирал някъде наблизо до стария гр. Рациария или сегашното село Арчар.Разрушен в края на XIV в.
- Добридолският манастир “Св. Троица” - с параклис над аязмата му “Св. Безсребърници Козма и Дамян”,намират в живописната гориста местност между селата Добри дол и Дреновец.Възстановен и понастоящем действащ-мъжки.
- Изворският манастир “Св. Богородица” - на два километра до с. Извор,разположен в живописна местност.Възстановен и понастоящем действащ.
- Раковишкият манастир “Св. Троица”-намира се в живописно подножие на Западна Стара планина между селата Раковица, Старопатица и Киряево.Възстановен и понастоящем действащ.
- Алботински (Грачанският) скален манастир “Възкресение Христово” - намира се  на 10 километра от с. Гърци, в местността “Хайдук чешма” или “Албутин” в живописното дефиле между с. Гърци и с. Раброво.

През 1396 година България пада под турско робство и настъпват тежки времена за християнската църква и населението във Видин.Много църкви и манастири са разрушени, не се строи почти нищо ново и поради това няма много запазени сгради от този период.Разрушена е и митрополитската църква "Св. Богородица",съвременниците отбелязват нейната красота и великолепие,към нея е действало градско училище, в което е учил Ромил Бдински.Във външния двор на крепостта "Баба Вида" са разкрити основите на малка църква-тип параклис от XIII-XIV век.
Единстевните оцелели средновековни църкви във Видин са: "Св.Петка",изградена в началото на XVII в. върху основите на по-стар храм, и "Св.Пантелеймон",за нея се счита,че е служила за катедра на Бдинския митрополит в периода XV - XVIII век.
През по-голямата част от турското робство Видинската епархия е под юрисдикцията на Цариградската патриаршия и се оглавява от гръцки владици.Едва през периода на Възраждането се наблюдава ново развитие в град Видин и Видинската епархия.Видинчани участват в борбите за национална българска църква. Още през 1840 г. те изпращат своя избраник за митрополит Дионисий Контаров в Истанбул, но там гърците го отравят. Особено остри са сблъсъците между българите и гръцките митрополити Кирил, Венедикт и Паисий (1840-1868 г.). След ожесточена борба, която преминава през много обрати, българите от Видин постигат своето-за техен митрополит е определен Антим. В началото той е посрещнат „на нож" от местното население, но на 6.ХII.1868 г. по време на службата в църквата „Св. Димитър" той не споменава името на гръцкия патриарх и така Видин става един от  градове, които отказват да признаят гръцката духовна власт. Видинският митрополит Антим I е избран за първи български екзарх през 1872 година.Днес мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.
Катедралната църква "Св. Димитър"Горепосочената църква "Св. Димитър" става средище на културния живот на българите и придобива статута на митрополитска църква,каквато е и до днес.Първоначално тя е била построена в края на XVII в.,поради невъзможността на местното население да ползва по време на големите християнски празници,църквите "Св.Петка" и "Св.Пантелеймон",които тогава са се намирали в Калето(портите му се затваряли всяка вечер от 6 до 7 часа).Износеността на дървената конструкция на стария храм наложило той да бъде съборен и построен наново. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и от доброволни помощи на граждани. Планът е изработен от архитект Бахнани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм. Строежът е напълно готов и зографисан през 1926 г., когато са тържественото освещаване и откриване на храма.
Митрополитският храм "Св. Николай" и мавзолеят на Антим IДруг забележителен православен храм във Видин е църквата “Св. Николай Мирликийски чудотворец",построена в 1926 г. на мястото на старата камбанария и пристройка към църквата “Св. Панталеймон”,която е била използвана за храм “Св. Никола” (1799 г.).Днес църквата “Св. Николай” се намира в комплекса от сгради: църквата “Св. Панталеймон” /1634 г./, палатата на Видинската митрополия /1924 г./, мавзолеят на Антим I /1934 г./ е епархийското училище /1926 г./. Тя е от типа трикорабни кръстокуполни църкви, с една апсида, притвор и кули. Освен задна галерия за хора, в нея има и две странични галерии. Стените са изцяло изографисани.
Храм "Успение Богородично"В последните години във Видин се изгражда един от малкото нови манастири в България,обособен и изпълняващ функциите на духовно-просветен и социален център.Новата сграда на манастира е в непосредствена близост до храма "Св. Успение Богородично",чието име носи и обителта.



Използвана литература:
1.ЦУХЛЕВ, Димитър. История на града Видин и неговата област. София, 1932 г.        


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"