ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Добридолски манастир "Св. Троица"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Монтана
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Добри дол
ЕПАРХИЯ: Видинска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Ломска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Възстановен
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Добридолският манастир "Св. Троица" се намира на около 3 км южно от с. Добри дол, на 22 км югозападно от от гр. Лом и на 35 км югоизточно от гр. Видин.
Манастирът е разположен в живописна местност на дълбок дол, покрит с гъста и разнообразна растителност и обитаван от богат животински свят. Манастирският дол с обширната си гора, който векове наред дарявал с щедри блага населението на близкото селище, е причина същото да се нарича Добри дол - име дадено в знак на благодарност. Не случайно районът около Добридолския манастир и днес се счита за най-красивата и здравословна част в бившата Ломска околия.
Обителта е епархийски манастир подчинен на Видинската митрополия и според църковното деление влиза в териториалните граници на Ломска духовна околия. Противно на всякаква логика, Добридолкият манастир "Св.Троица", макар че към енорията му се числят няколко села от Община Лом, днес административно принадлежи към Община Ружинци, област Видин.
Названието на всеки манастир съдържа две имена - с едното се обозначава светеца - покровител или християнско събитие на което е посветен манастира, а с другото неговото местонахождение. Първото име на манастира, от създаването му до последното му разрушаване и последвалото възстановяване, е било "Св.Богородица", така го е отбелязал и известният учен - пътешественик Феликс Каниц, посетил обителта през 1868 г. И до днес местното население на с. Добри дол на празника Успение на Пресвета Богородица (28 август - стар стил) провежда общоселски събор. При последното възстановяване на манастира (1860 г.) е внесена промяна в патрона му, като е посветен на Св. Троица, име останало и до днес. Според преданието тази промяна е станала, защото изграждането на днешната манастирска църква е станало за 50 дни, и е била готова за "Петдесятница" - денят на Светата Троица.
Към църковното име на манастира  още в далечно минало народът прибавя и името "Добридолски", тъй като от незапомнени времена манастирът се е намирал в землището на село Добри дол. Но по неизвестно причини, днес това не е така-манастирът от няколко десетилетия административно е изтръгнат от селищната система,в което влиза с.Добри дол и селата от община Лом (бивша Ломска околия), като по този начин е затруднена и застрашена от прекъсване исконната връзка с тях, намирала проявление през вековете в духовно и материално отношение.

От кога води началото си и каква е била съдбата на манастира през първите векове на съществуването му,не е известно. Поради близостта на мястото, където днес е разположен манастирът,с римскя град Раицария (дн. Арчар), който в началото на IV в. е бил център на една от първите християнски общини по днешните български земи, считана за предшественик на днешната Видинска епархия, има предположение, че тук още тогава е имало духовно средище.
За най-старата история на манастира не са запазени никакви сведения,но народното предание отнася построяването му през време на "старото българско царство", което ще рече, че това трябва да е било в периода след покръстването на българите в средата на IX до падането на България под византийско робство (началото на XI в.) или преди разгрома на Второто българско царство в края на XIV в.
След покоряването на Видинското царство в 1396 г. от османските турци са унищожени много епархийски манастири и църкви, между които е и Добридолският манастир.След това той остава в пълно запустение до 1610 г.,когато според запазени сведения е възобновен от преподобния Пимен Зографски. След това обителта преживява още ноколко разорявания-след потушаването на Чипровското въстание (1688 г.) и за последно, по време на Руско-турската война в 1828 г.
За възстановяването на манастира има съхранени три предания:
Според първото един сляп старец търсел изгубената си крава и така стигнал до едно изворче. След като пил и измил очите си с водата му, той прогледнал. Благодарният човек с помощта на добри християни, изградил на това място манастир, за да се опази лековитата вода и да дава изцеление на всички болни хора.
Второто предание гласи, че манастирът е построен през турското робство от един богат и знатен турчин, който имал сляпа дъщеря. Бащата всячески се опитвал да я излекува, но минавали годините, а той все не успявал. Срещнал веднъж една стара "кадъна" (жена), оплакал й се, а тя му казала да отиде в дола с големите дървета, при "кайнака" (извора) и там детето му щяло да се оправи. Изпратил тъжният баща в една красива местност сляпото момиче, лекувало се там с водата от целебния извор, и по Божията промисъл и с помощта и на молитвите на един тамошен монах чудото станало - тя била излекувана. За благодарност турчинът оставил две тежки кесии с бели грошове, за да бъде построен на това място храм. Заръката му била изпълнена - построен бил в красивата местност параклис, който дълги години служил на идващите около лековитата вода.
Третото предание, което е и най-правдоподобно, се свързва с името на действителна личност - йеромонах Силвестър, който дошъл по тези места в ранната пролет на 1850 година от недалечния Изворски манастир. Легендата разказва как едно козарче изгубило козата си и търсейки я, случайно видяло изворче с бистра вода, което приличало на стубла - покрито отгоре и подзидано отстрани. Вечерта като се прибрало в селото, козарчето разказало за изворчето. Разказа му чул и селският поп, който бил много стар и вече бил станал монах с име Силвестрий. След няколко дни в съня на Силвестрий дошъл един старец, който му казал, че там където козарчето е видяло стублата има стар манастир, а стублата е света вода. Отец Силвестрий отишъл на това място и след дълго лутане намерил срутените стени на стара църква. С помощта на козарчето, на около триста разкрача на юг от храма, Силвестрий видял и стублата. Запален от благочестие той напуснал дома си, построил си колиба до църквата и започнал да разкопава и разчиства затрупаните й с пръст стени. Това се разчуло в околните села и тъй като в тях нямали църква, селяните с труд и средства започнали да помагат на поп Силвестрий в изграждането на нов храм, в който да могат да се черкуват.
Пълното възстановяване на Добридолския манастир станало при игуменството на хаджи йеромонах Венедикт, чието предишно име било Василий. Той бил не много образован човек, но с буден ум и голям родолюбец. С дарение откупил манастирското землище, заграбено от турски големци. Постепенно били построени манастирските сгради - храм, параклис над аязмото "Св.св. Козма и Дамян", две жилищни постройки, камбанария, чешма и стопански помещения.
Доказателство, че  във  възстановяването  на  манастира са участвали християните от околните села, които влизали в тогавашната Ломска кааза (община), е надписът от 1860 г. изписан над вратата на манастирския храм.
Друго сведение за изграждането на манастира е надписът върху каменния кръст, намиращ се южно от параклиса "Св. св. Козма и дамян". От него узнаваме, че дарители на манастира още в далечната 1860 г. са били жители на град Лом, представители на "Керемидчийски еснафъ".
След смъртта на Венедикт (Васил) в 1872 г., убит по зверски начин от настанени из околните села черкези, игумен на Добридолския манастир станал йеромонах Гедеон, а в едно сведение от 1879 година като игумен, се посочва йеромонах Герасим.
След освобождението на Видинска област от турското робство (24.11.1878г) епархийските манастири западнали, в това число бил и игралият първостепенна роля - Добридолски манастир, който за няколко десетилетия останал без братя. За възраждането му допринесъл блаженопочившият видински митрополит Неофит, който встъпил на Видинската епархийска катедра в 1914 г. Митрополит Неофит разбирал голямото значение на един манастир за нравствено - религиозното възпитание на миряните и се заел с възстановяването на западналите манастири. След посещението си в Добридолския манастир, той изпраща за игумен йеромонах Теофилакт, който служейки в манастира, спазвал ревностно църковните наредби и дисциплина. След напускането му през 1924 година, игумен става йеромонах Серафим. Следващият игумен управлявал Добридолския манастир "Св. Троица" до 1930 г., бил йеромонах Антоний. От 1930 до 1932 г. игумен на манастира е йеромонах Йосиф Мичев. Той се заема със задачата да заздрави църковната дисциплина и запустеното манастирско стопанство. След него игумен е йеромонах Йоан Цветков, който служи като такъв в продължение на десет години. От 1942 г. до 1945 г. Видинският митрополит Неофит назначил за игумен, за втори път йеромонах Йосиф Мичев. След него управлението на манастира било възложено на архимандрит Климент Кинов (1945 - 1946 г.), макар и за кратък период, той се проявил, като църковен администратор и е запомнен като благочестив човек.
На 1.VI. 1946 г. за игумен на манастира е назначен йеромонах Герман, който през 1948 г. видинския митрополит Неофит предложил пред Св.Синод да бъде възведен в архимандрит, заради ревностното му монашеско служение и за заслуги при организацията на стопанството на манастира. За своята половин вековна служба архимандрит Герман е кръстил в православната християнска вяра няколко поколения миряни. След смъртта му на 16.ХII. 1995 г. игумени на Добридолския манастир са както следва: отец Ангел (1995-2002 г.); йеромонах Кирил (2002-2004 г.), отец Харалампий.
Понастоящем игумен на манастира е дошлият тук на 7 април 2009 г. от Бачковския манастир йеромонах Борислав, който още на следващата година по предложение на Видинския митрополит Дометиан е въведен в архимандрит с новото име - Борис. Добридолската обител е заварена от архимандрит Борис в окаяно състояние, резултат от нехайното поведение на предходната манастирска управа. За по-малко от две години манастирът е коренно променен и облагороден, отново е върнат подобаващият му привтлив вид, така че посетителят изцяло може да се потопи в онази особена атмосфера, предразполагаща към уединение и общение с Бога.

Манастирският комплекс представлява съвкупност от съборна църква, параклис и жилищни и стопански сгради.
Манастирският храм "Св. Троица" е едно рядко явление в българската възрожденска култова архитектура и изкуство. Той спада към кръстотовидния тип църкви и е квадратна, еднокорабна, едноапсидна сграда, с купол изграден върху осмостенен барабан. Планът ѝ наподобява старинната черква на Раковишкия манастир. Неизвестни са причините, поради които църквата е останала без стенописна украса. Но за сметка на това пък са били създадени няколко релефни изображения на хора, птици и архангели (на западната външна стена на храма), особен интрес представляват барелефите на южната фасада - на телец и овен, които единствените по рода си в България. Иконите и иконостаса в храма, изработени през 1860 г. са дело на майстори от Дебърската художествена школа. Тези творби са дали основание църквата да бъде обявена за паметник на културата.
Параклисът "Св. Св. Козма и Дамян" изграден над аязмото е имал съдбата на манастира и също е разрушаван и преизграждан нееднократно. В днешния си вид е от 2002 г., когато е осветен от Видинския митрополит Дометиян. Светата вода от извора под параклиса, както в легендите, така и днес продължава да върши чудеса. Много са излекуваните, дошли тук с вяра и душа отворена към Бога. Дори има случаи на хора получили изцеление, като преди това били смятани за безнадежно болни от лекарите. Целебната вода на аязмото е изследвана и заедно с още 500 свещени извора в България е картотекирана от Международния център по екологична медицина.
Манастирът е получил дар от добри християни две изворни чешми. Най-стара е строената през 1861 г от хлебарския еснаф в Лом и е възобнована през 1931 г. от Ломското хлебарско сдружение, а другата изградена в 1923 г. от видния ломски гражданин Илия Щърбанов, построена е в двора на манастира. Тези две чешми са поредното доказателство за неразривната връзка на Добридолския манастир с жителите на гр. Лом и прилежащите му селища.
Забележителност на манастира са и трите вековни дървета,  величествено извисяващи се в манастирския двор. Те са същите, които се споменават в едно от преданията за възобновяването на обителта - "..в дола с големите дървета..".
 
Днес, общите усилия на игумена на манастира и Видинската Света митрополия са насочени към превръщането на Добридолската обител в духовно средище не само за Видинска епархия, но и за цялата страна. На дневен ред е поставено довършването на започналото изграждане на манастирския музей. В него ще бъдат изложени някои от личните вещи, принадлежали на блаженопочиващия Български Екзарх Антим I, ще бъде поместена и етнографска сбирка, представяща живота и бита на населението от Ломския край.
В бъдещите планове за развитие на Добридолския манстир влизат и изграждането на защитна ограда около целия манастирски комплекс, също така и ремонта и реконструкцията на монашеските килии.
За реализирането на тези планове манастирската управа ще се надява да получи финансова подкрепа от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Съществено препядствие за нормалното функциониране на манастира и спънка за неговите дарители (от чисто бюрократичен характер), е обстоятелството, че той е административно откъснат от традиционно свързания с него град Лом и селищата от Община Лом. Игуменът и Видинската митрополия искрено се надяват Добридолският манастир "Св. Троица" да бъде върнат в границите на Община Лом, с което недоразумението ще бъде изгладено.

Използвана литература:
1.Маринов, Д.- История на града Лом и Ломска околия,1908 г.
2.Василев, Йордан - Летописи за Видинска епархия, изд."Златен лъв", Пловдив.1999 г.

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Евгения Ценова
09.08.2021 14:43
Данните, изнесени в статията са доста остарели. Преди две седмици посетих този манастир и останах шокирана от вида и състоянието му-само една сграда става за живеене. Църквата беше затворена с голям катинар, чешмата пред входа зеленясала и мръсна. Стопанските сгради-изтърбушени, окрадени и ужасни. Не събрах смелост да се кача по стълбите. преди години съм била там-чисто, светло, хладно от голямата гора, езеро със златни рибки в двора, красота. Сега пътят на места е останал само насипа, обрасъл, една кола трудно минава. В мен остана голямото разочарование от разрушаването на толкова красиво място.
Мая Керезова
06.09.2017 02:00
Посетила съм над 170 български манастира и когато в края на юли 2017 година отидох в Добридолския манастир, бях шокирана, не защото манастирът е изоставен и рухнал, както е в повечето случаи, а защото наистина е осквернен - превърнат е в обор, незнайно с чие знание или незнание. Видеоматериалите явно са стари, преди години манастирът е изглеждал чудесно, но сега не бих препоръчала на никого да го посещава. Не знам на кого трябва да се търси сметка за тази гавра с това свято място?!
инж. Веселин Дамянов
19.01.2015 14:21
През далечната 1987 година нямаше места в хотела на град Лом и така се озовах в една хладна есенна вечер в Добри долския манастир.Вечерта бях посрещнат любезно от игумена.Почерпени бяхме с блага манастирска ракия и слушахме негова беседа. Сутринта имахме възможност да огледаме двора и да опитаме студената вода. Благодаря ви за добре поднесената информация.Точно с нашите манастири трябва да се гордеем,че сме българи и ги имаме.! Изненадам съм,че все още манастира не е към Ломска околия. Пожелавам много българи да посетят манастира! П.С. Днес прочетох съобщение за катастрофа до Добри дял и това ме провокира да си спомня за този манастир.......
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"