Раковишкият манастир “Св. Троица” е разположен в подножието на връх Черноглав,в Западния Предбалкан,на около 4 км. от с. Раковица и на 50 км югозападно от Видин, почти на границата ни със Сърбия.
Данните за най-далечната история на манастира са съвсем оскъдни,основан е през X-XI век.След падането на България под османско иго запада.Разрушаван е неколкократно по време на турското робство,манастирът по чудо запазил старинната си църквица.За последен път обителта е плячкосана в началото на XIXв. по време на бунта, ръководен от Осман Пазвантоглу(1758 - 1807 г.).
Възстановен през 1825 г.,за което свидетелства възпоменателният надпис в старата черква.По време на Българското национално възраждане Раковишкият манастир се превърнал във важно духовно и културно-просветно огнище за българите от околността. През 1848 г. тук било открито първото светско училище в Северозападна България.
Манастирът свързал името си и с революционните борби срещу турския феодален гнет-през 1848 г. се организират т. нар. Кюртовска буна, през 1849 г. - Войнушкото въстание, през 1850 г. Гърчинското въстание, когато било писано и писмото до руския император за помощ, и през 1856 г. - Тимошкото и моравското въстоние.Както е известно, тук през 1850 г. се събрали шестдесет и един представители на Кулска, Видинска, Белоградчишка и Ломска кааза, които взели решение да се вдигне въстание срещу османската власт. На 1 юни същата година въстанието избухнало и обхванало голям брой от населението, което героично и самоотвержено се сражавало срещу вековния османски поробител.
В памет на загиналите въстаници по-късно в двора на манастира била издигната днешната голяма черква(1944 г.).Строена е през времто на последната игуменка ­ майка Харитина. През 50-те години на ХХ в. изгонват монахините, били са 13, и те се пръсват по различни манастири: Добридолски, Етрополски, Дървенишки.
По време на комунистическия режим в самия Раковишки манастир разполагат граничната застава. Варосали стените на старата църква, за да скрият стенописите и я превърнали в конюшна.По-късно благодарение усилията на тогавашния викарен епископ на Видин, Проватски еп. Софроний (покъсно Доростоло-Червенски митрополит), Църквата си връща манастира,с  цената на няколко декара манастирска земя, върху която построяват детски лагер, чиито сгради сега се рушат.
Имената на игумените, управлявали манастира от Освобождението до днес са следните: йером. Агапий, монах Хрисант, монах Яков, йером. Йоаникий, монахиня Ксения, монахиня Пелагия, монахиня Харитина, Проватски еп. Софроний, архим. Игнатий, йером. Паисий, архим. Серафим, свещ. Севдалин Петров, архим. Антим.
Раковишкият манастир  представлява комплекс от две църкви, жилищни и стопански сгради.Малката стара църква е от кръстовидния тип църкви, с притвор ( закрит нартекс ), засводен цилиндрично напречно. Снабдена е с барабан и купoл и в много отношения наподобява първоначалната (източната) Боянска църква. Според едни изследователи тя е от Х или ХІ в., а според други ХІІ - ХІІІ в.Възстановяването на църквата се свързва с името на светогорския зограф - иконописец Пимен софийски.
През 1825 г. старата черква била обновена и изцяло украсена със стенописи. Майстори зографи били Кръстю Захариев (1785-1850) и Досю Коев (1790-1871) и двамата от Тревненската живописна школа. Поради ограничените стенописни полета, в черквата били илюстрирани малък брой евангелски сюжети. Сравнително по-добре е запазена обширната композиция „Страшният съд", изписана на цялата западна стена в малкото преддверие. Сюжетът е разработен доста оригинално, така както не е бил рисуван преди това в никоя от българските черкви. Традиционната огнена река тук е изобразена като огромна змия, която излиза из устата на змея - Ад и се насочва нагоре към седналия на трон Христос - праведен съдия. Тялото на змията е силно извито и обвито с лента на която са изписани наименованията на различните прегрешения.Личи  умението на тревненските зографи пестеливо да композират на малките стенописни полета сложни евангелски събития.
Днес варовата мазилка е грижливо махната и великолепните стенописи ­ консервирани. Под стенописния пласт от Възраждането е открит и по-стар,който тепърва предстои да се проучва.
До старата черква е гробът на капитан Киряев, загинал в Руско-турската освободителна война.
Понастоящем Раковишкият манастир е деястващ,мъжки.Негов игумен е архимандрит Антим ,който в последните години прави всичко възможно по силите си,за възродяването на обителта.

Използвана литература:
1.Василиев,Асен,Комплексна научна експедиция в Северозападна България,София,изд.БАН,1958г.,стр.219-224