Оброчището „Св. Тодор“ се намира в местността „Тръсеница“, на около 3 км източно от с. Таваличево.

Днес на мястото на някогашното оброчище няма някакъв обозначителен знак (каменен кръст или камък), а вместо това има чешма за водопой на добитък, изградена след 9.IX.1944 г. В миналото м. „Тръсеница“ е влизала в землището на отдавна несъществуващото село Степаново, което пък било изградено върху още по-старо, антично селище. И сега из района се срещат руини от стари градежи, парчета от строителна и битова керамика и др. Оброчището „Св. Тодор“, както и много други, е било разположено на стария „Далматински/ Арнаутски“ път, който свързвал Цариград с Драч на Адриатическо море. Изглежда, че тукашната отсечка на пътя се е припокривала с друг главен друм – София – Кюстендил. На изток от „Св. Тодор“ пътят преминавал покрай оброка „Св. Илия“ в махалата Друмо (с. Горна Козница), а на югозапад продължавал към с. Лиляч в близост до старото оброчище „Св. Георги“, където днес е изградена едноименна черква.
От незапомнени времена на Тодоровден тук се е провеждал голям събор, на който били организирани конни надбягвания (кушии). На празника идвал много народ (българи и турци) от околните села: Таваличево, Лиляч, Горна Козница, както и от заличените села Степаново и Селник. С жители на последното село е свързана една легенда, която има пряко отношение с оброчището „Св. Тодор“. Според нея, на събора, в кушията участвал и братовия син на всеизвестния кърджалийски главатар Сюлейман Карагалията – Абдураман, които имал чифлик в с. Горна Козница и владеел земи из околността. Последният се славел с разгулния си живот и злия си нрав. По време на събора той хвърлил око на най-хубавата мома от хорото – Митра от село Селник. Дълго време похотливият турчин дебнел девойката, докато не я види по време на празничното хоро в Селник, на Гергьовден. Тогава той се опитал да я отвлече, но честната Митра, която била сгодена за местния Дано, се съпротивила и му плюла на лицето. Това озверило Абдураман, извадил нож и убил девойката. По-късно селяните направили чешма на извора в центъра на Селник и я нарекли на името на убитата мома – Митрина чешма. След тази злощастна случка, годеникът на Митра Дано отмъстил и убил Абдураман, от което пък последвало наказание от турска страна. Цялото село било опожарено и опустошено, а неуспелите да избягат жители били избити.

Не е известно кога точно е била прекъсната старата традиция на оброчището "Св. Тодор" да се провежда събор, но по сведения на стари хора, това е продължило и в годините след Освобождението (1878 г.).


Източници:
1. Перянски, Бойко - Чест и пепел – Реалности и предание за село Селник, 2012 г.