ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Горна Козница
 

Горна Козница, изглед от "Градището"Горна Козница е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 80 км югозападно от столицата София, на 25 км западно от стария административен (околийски) център гр. Дупница и на 21 км източно от Кюстендил. Землището на Горна Козница граничи със селата: Углярци (на север), Мала Фуча (на североизток), Коркина и Шатрово (на изток-югоизток), Долна Козница (на юг) и Лиляч и Таваличево (на юг).

Изглед на селото от изтокСело Горна Козница принадлежи на историко-географската област Разметаница и се намира в нейната най-западна част. То е разположено сред живописна котловина в южното подножие на Конявска планина, на  650 м надм. вис. Селото се простира от Изглед на селото с махалата Село откъм "Клисурата"двете страни на Козничка река, пресичаща котловината на дължина и вливаща се на юг в р. Струма. В горната си част, при изворите, тя се нарича Лява река, а в участъка преди да излезе от планината и да се влее в долината, реката е образувала красив пролом – т. нар. „Клисурата“. Селото е пръснато на няколко махали, на различно разстояние една от друга. Известни са следните махали: Селото (централна), Друмо, Арнуцка, Чифлигарска, Скокльова, Найденова и Киселичка.
Поглед към Г. Козница и околността му от западЗемлището на Горна Козница заема площ от 25,401 km². Северната му половина е с подчертан планински релеф, а южната с хълмисто-равнинен. Горнокозничката част от Конявска планина се отличава със своите гъсти и вековни гори (от дъб, бук, габър и др.) и обширни пасища. Местните почви, особено тези в самото подножие на планината, са благоприятни за развитието на черешови дръвчета. Поради това в Центърът на Горна Козницаселското землище е засаден черешов масив от над 500 дка. Полето пък е подходящо за отглеждането на зърнени култури.
През последните две десетилетия с. Горна Козница е негативно засегната от притичащите в страната демографски процеси. Населението му драстично намалява със всяка изминала година. Към 2013 г. постоянно живеещите в селото са около 100 души.

За името на селото:
За произхода на името на селото има няколко хипотези. Една от тях изхожда от местна легенда, която разправя, че още в началото на османското робство двама братя арнаути отглеждали кози, като единия брат имал козарник близо до планината, наречен „Горни Козник“. И от него произлязло името на селото - Горна Козница. Другият брат имал козарник някъде близо до р. Стрима – Долен Козарник, който впоследствие дал името на с. Долна Козница. Според друго становище, което изглежда по-реалистично и правдоподобно,  името произхожда от старославянската дума „кузнец“, която означава ковач, подковач, налбантин.  Вероятно тази дума е останала като нарицателна от епохи, когато през селото са минавали важни и стратегически пътища, по които коне и волове теглели коли. Логично е да се приеме тук да е имало пътна станция за нощувка и почивка, както и работилница за поправка на колите и подковаване на конете. Според някои изследователи и старопланинският проход Козница е получил името си по същия начин (от „кузнец“). Втората хипотеза има и друга версия, която обяснява, че името „Кузнец-Козница“ идва от обстоятелството, че тук имало желязна и медна руда, която била претопявана и обработвана от ковачи. За претопяването на рудата ковачите взимали въглища от съседното с. Углярци, чието име произхожда от славянската дума „уголь“ (въглища). Историческата достоверност на този вариант е малко вероятна, тъй като в селското землище не е откривана никаква руда.

История:
Наличните данни сочат, че районът на селото е обитаван от най дълбока древност. Макар  да не са провеждани цялостни и задълбочени археологически проучвания, изобилните културни останки са достатъчно свидетелство, за да се разбере, че тук е съществувал поселищен живот от твърде стари времена. На база на следите от няколко селища, се предполага, че първи обитатели на района са траките. Останки от такива, вероятно тракийски, поселища са намирани в местностите „Дорутица“, Една от многото връчви - долиум разкрита в селски двор„Грамадите“, „Лукарнико“ и „Широки валог“. Със сигурност е установено, че селището в местността „Дорутица“, която се намира в близост до центъра на селото, е антично.  При изкопаване на канал и по време на оран, на това място са намерени няколко „връчви“ (долиуми). И сега по терена, който се обработва, се срещат изобилни строителни останки (камъни от разрушени основи, тухли, керемиди) и късове от битова керамика (паници, гърнета, кани и др.). Има признаци селище да е съществувало в м. „Грамадите“, където е намерена керамична овнешка глава от VII-V в. пр. Хр. Поглед към мястото на унищожената могила, северно от Киселичка махала (в средата при дървото)За съществуването на антични селища свидетелстват и следите от некрополи, които най-вероятно са принадлежали на тях. В надгробна могила, разкопана в миналото, а днес напълно разнесена, е бил изровен скелет на много едър мъж. Но никой не се е сетил да го предаде на специалисти, за да се установи произходът му. Човешки скелети са намирани и в селските гробища, както и в м. „Широки валог“, където е имало и голяма колона, използвана в не много далечното минало за култови нужди като оброк (днес е зарита от трактористи).
Известно е, че още в античността през района на днешното с. Горна Козница са минавали два главни пътя. Единият е идвал от Константинопол, като минавал през Филипопол (дн. Пловдив), Германия (дн. Сапарева баня) и от тук се насочвал към р. Струма при с. Невестино, а от там през Пауталия (или Пиянец) и Северна Кръстопътят в махалата Друмо (от ляво за Сердика, от дясно за Константинопол)Македония (Скопие) достигал до Драч. Поради това, че крайната му точка била на Адриатическо море, пътят е известен като „Далматинският“, а на месните хора като „Драчкио пат“ или просто „Друмо“. Другият път е идвал от Сердика и Придунавието и е водел към Македония и Беломорието. Има голяма вероятност тези два пътя да са се съединявали точно на територията на днешното село, при махалата „Друмо“, където според преданията имало пътна станция. Наличието на тези пътища предполага и някаква местна инфраструктура, свързана с охраната и поддръжката Изглед на местността "Лукарнико"им. Такава роля изглежда е играела античната крепост или укрепено селище в м. „Лукарнико“, намираща се северно от Киселичка махала. По изобилните културни остани и все още личащите се очертания на зидове, може да се приеме, че приблизителната ѝ площ е около 10 дка.  Понеже мястото се обработва, хората отдавна се разрушили зидовете и са разчистили площта от камъни и тухли, някои от които са използвали за строителство. При обработка на земята тук са намирани много делви, основи на сгради и др. Допреди години непосредствено до крепостта е стоял добре оформен античен постамент с височина 1 м, наречен е от местните "Престола". И при него, подобно на този в м. „Широки валог“, е имало оброк, при който местното население е извършвало християнски обред с курбан. Сега камъкът е изваден от нивата и е поставен пред селската черква.
Поглед към хълма с крепостта "Градището"Друга крепост, която е била обвързана с минавалия от тук важен път, е „Градището“.  Изграждането ѝ е отнесено към късната античност (IV-VI в.), но вероятно е била използвана и през средните векове. Тя е разположена върху естествено защитено конусообразно възвишение от Конявска планина, отстоящо на 1,5 км северозападно по права линия от центъра на селото. Горната равна част на хълма заема площ от около 10 дка и е оградена с крепостен зид, засипан с пръст. В крепостта има изобилни останки от разрушени сгради, Основи на сграда в "Градището"строителна и битова керамика. Преди години от тук са изваждани долиуми, битови съдове, монети и др. „Градището“ е било снабдявано с вода от м. „Кюнецо“, по посока на която са открити глинени тръби от водопровод. По предание тази крепост е била възстановена от българите, които се укривали в нея от турците. Твърдината била превзета с помощта на една жена, която им показала водопровода, който след това бил прекъснат. Жената била посечена от турците, а местността, където е станало това, и сега се нарича „Бабина падина“.
Останки от късноантичното укреплениеНа около 400 м северно от „Градището“, върху възвишението Редени скали, се открояват почти унищожените зидове на малко късноантично укрепление. Изглежда, че този силно защитен наблюдателен пост е бил свързан с крепостта „Градището“. В центъра на укреплението се намират останките на езическо светилище, което трябва да е функционирало в по-ранен период. Днес целият терен е разкопан и почти унищожен от иманяри.
Друг обект от античността е един локален римски път, чието трасе все още може да се види  ако се тръгне по пътеката за „Градището“.
След стъпването на римляните на Балканите, тукашните земи, които били обитавани от тракийското племе дентелети, били включени в римската стратегия Полска Дентелетика (46 г. пр. Хр.). Римляните разширили старите тракийски и прокарали нови пътища, а покрай тях изградили селища и крепости (част от тях, Черен път, минаващ по трасето на древния Далматински път (западно от махалата Друмо)върху по-стари тракийски). Един от тези пътища, както се споменава по-горе, е минавал през горнокозничкото землище – главният Далматински път. Има предположение, че в близост до него, в м. „Селище“ (западно от Г. Козница) са били разположени римски военни селища (канаби).  Свидетелство за приемственост между завареното тракийско население и римския завоевател е и изграждането на римска вила на местен земевладелец при селището в м. „Лукарнико“, както сочи едно предание.
По-късно, когато тези земи влизат в пределите на Източната Римска империя (Византия), голяма част от крепостите биват преизградени. Мащабна строителна дейност е била проведена през времето на император Юстиниан I (527-565 г.). Навярно тогава са били обновени и тукашните укрепления.
За сега няма никакви сведения за живота в района на днешното село през ранното средновековие. Този период си остава бяло петно. Но изхождайки от това, което е станало в други краища на Балканския полуостров, може да се приеме, че по време мощното славянско и други нашествия (VI-VII в.) местното романизирано население е било прогонено или асимилирано, а селищата и крепостите са били разрушени.
По всяка вероятност Горнокозничко влиза в пределите на Първата българска държава с превземането на София от кан Крум през 809 г. Споменът за великия български владетел е съхранен в една местна песен:


„Там де ще паднат, де ще паднат,
мойте цръни очи.
Там де изврият, да изврият,
два бистри кладенци.
Ой да пият,
да си пият цар Крумови коне...."


Изглед на покрайнината РазметаницаДали тукашните византийските крепости са били веднага възобновени от българите, не е известно. Но при положение, че те са продължили да използват пътищата, може да се допусне, че е извършено и укрепване на крепостната система. Това с положителност може да се установи само с провеждането на задълбочено археологическо проучване на поне една крепост, каквото досега не е правено.
В началото на XI в. Разметаница, включително и Г. Козница, е във владение на Арон, братът на българския цар Самуил. За техните взаимоотношения – „братоубийствената битка“ са запазени редица легенди из цялата покрайнина (виж с. Г. Фуча, с. Коркина, с. Шатрово, с. Голем Върбовник).
Изглед на Горна Козница от изток, откъдето вероятно са дошли кръстоносцитеСведения за района от времето на византийското владичество няма. Такива се появяват в самия край на този период, в годините на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). След отминаване на кръстоносците, водени от Фридрих Барбароса, в тогавашните византийски области нахлул сръбският жупан Стефан Неманя (1189 г.) и разсипал редица градове и крепости от Средец до Скопие - „.....и расипа Грькомь градь Срѣдъць и Петръник и Землънь и Велбоуждь и Житомискь и Скопль и Лешекь и Градаць и Призрень“ (съдържа се в един недатиран летопис на сръбските царе). Впечатление прави споменаването на Поглед към частта от Конявска планина, през която е минавал пътят от Средецкрепостта Градаць, чиято локализация най-вероятно е при днешното село Коркина (крепостта на възвишението Връм). От това известие се разбира, че сърбите са минали по пътя от Средец за Северна Македония, респективно и през Горнокозничко, при което са оплячкосали и тукашните крепост „Градище“ (ако е функционирала тогава) и селище. Няколко години по-късно, през 1195 г. областта Горна Струма била освободена от цар Асен и влязла в пределите на Руини в горнокозничката крепост "Градището"Втората българска държава. Последвал период на възход за България, който достигнал своя връх при управлението на цар Иван Асен II (1218-1241 г.).
След средата на XIII в. Горнострумските земи често менят принадлежността си – ту попадат в гръцки ръце (в границите на Никейската империя), ту в български. През 1282-1283 г., когато на търновския престол седял цар Георги I Тертер, сръбските войски на крал Стефан Милутин нахлули в долините на Струма и Вардар и завладели обширна територия, включително Велбъжд и селищата около него (вероятно и Горна Козница). Така Горнострумските земи попадат под сръбска власт през следващите няколко десетилетия.
Поглед към "Клисурата" с крепостта "Градището" (от дясно)В землището на Горна Козница, в Конявска планина, има една местност, чието име - „Шишманица“ може да се окаже важно свидетелство и да спомогне за нов прочит на обстоятелствата около някои исторически събития, свързани с българо-сръбската война от 1330 г. Официалната версия е че, преди да се срещне в битка срещу сръбския крал Стефан Уруш III Дечански, бъл800гарският цар Михаил Шишман преминал през Земенския пролом с част от войската си. В оказалото се злополучно за българите сражение, състояло се край Велбъжд, в землището на днешното с. Шишковци, пада тежко ранен самия български владетел, който по-късно умира от раните си.  Няма изрично доказателство, което да отрича, че преди Велбъждската битка цар Михаил Шишман е минал по успоредния път Средец – Велбъжд през Конявска планина. Към този вариант насочва и една местна легенда, според която, преди битката, цар Шишман лагерувал 1-2 месеца в планината, като местните хора гледали как той и войните му провеждали учения и им носели храна. Мястото на бивака станало известно с името „Шишманица“. След битката сърбите безпрепятствено преминали през Земенския пролом и се спрели в с. Извор - „... вь мѣсто рекомо Извори...“, където поради напиращите в тила им войски на византийския император Андроник III (с него цар Михаил Шишман по-рано сключил съюзен договор), между българи и сърби било сключено примирие. Спрямо подписания мирен договор българо-сръбската граница минала непосредствено западно от село Извор, така че селищата източно от нея, включително и Горнокозничко, попаднали в българско владение.
Карта на Константиновото деспотствоПрез 1371 г., след разпадането на Душановата държава, град Велбъжд е станал център на самостоятелното Велбъждско (Константиново) деспотство, чиито управители са били братята Йоан и Константин Драгаш. За сега няма безспорни сведения, които да доказват дали Горна Козница е влизало в това деспотсво или е останало в Търновското царство, или ако е влизало, по кое време е станало това. Но като се има предвид, че в по-късно формирания Кюстендилски санджак е запазена административно територията на бившите княжески земи, в който влизала почти цяла Дупнишка околия (Дупнишка нахия/каза), то може да се приеме, че на определен етап и Кознишко е принадлежало на деспотството. След смъртта на Константин Драгаш през 1395 година, Велбъждското деспотство престава да съществува, но историческите данни говорят, че последен владетел на земите на деспотството е Юсуф (вероятно доведен син на Константин, или пък приел исляма негов роден син с християнско име Стефан, също деспот). Вероятно след поражението при Ангора (1402 г.) Велбъждското деспотство се възстановява в старите си граници. Участието на Юсуф във войната за наследството на Баязид, на страната на Мехмед срещу Муса осигурява в земите на княжеството спокойно съществуване след победата над брат му. През третото десетилетие на XV в., вероятно 1427-1428 година (по други сведения есента на 1431 година) османските войски предвождани от бейлербея на Румелия Турхан паша превземат княжеската столица Кюстендил и сриват крепостните стени. Така че най-късна година, до която Горна Козница е запазило относителна свобода, или годината в която е паднало под османско робство, може да се приеме, че е 1431.
Трябва да се спомене, че преди падането под османска власт, тукашното средновековно село (а), макар и да е влизало във феодално владение, управлявано от сърби, населението му, както и това на целия Дупнишки и Кюстендилски край е било българско.

Изглед на Горна Козница от югозападДнешното село Горна Козница е наследник на няколко стари средновековни селища, за които първи писмени сведения намираме в османските данъчни документи от XVI в. Това са: Стар Козник, Горни Козник, Долни Козник и Синур (с второ название Кознец). Две от тези селища съществували до към XVI-XVIII в., когато поради ред причини били разорани. Впоследствие останали само две села с името „Козница“ - Горна Козница и Долна Козница, като към техните землище били включени тези на изчезналите селища. Известно е че, че при османското нашествие много български селища били опустошени, а жителите им избити или прогонени. Много е вероятно същото да се е случили и с тукашните селища и при удобен момент, част от населението им да се е върнало, а жителите на селата, които не успели да се съживят, да са се заселили в Горна Козница.
Надгробни кръстове в старите гробища на Г. КозницаСело Горна Козница присъства в обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. под името Горни Козник, към нахия Дупница. По това време селото е влизало в тимара на спахията „Бали, син на Тимур“ и е било съставено от 14 мюсюлмански чифлика, 2 мусулмански семейства, 6 бенаци (дребни земеделци, мюсюлмани), 2 ергени (мюсюлмани), 5 християнски семейства и 4 ергени (християни). Общият приход от селото бил 5 605 акчета. Този документ ни дава информация, че Горна Козница е било с преобладаващо мюсюлманско население, по който показател то се нарежда на едно от първите места в Дупнишко. Причини за това могат да се търсят както в плодородната земя, така и в местоположението на селото – намирало се е в пограничен район. В предосманския период – на границата на между Търновското царство и Константиновото деспотство, а после, при турската администрация – между Дупнишка и Кюстендилска кааза. Горна Козница е записано и в списъка на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името „Козниче - и - Бали“. Последната част от името - „и – Бали“, на старо източнотурско наречие, означава „пчелен“. Това може да се обясни с факта, че при идването си турците са заварили селото с много кошери, но по-вероятно е да се Стара къщатърси преносния смисъл, т. е. плодородно, богато място. И този документ отразява малобройно християнско присъствие в селото, представено само от двама овцевъди - „Миле Петри и Петре Йово“, като двамата е трябвало да дадат по 25 броя овце (общо 50 бр.) за изхранване на османската войска. Докато в съседните села се забелязва значително българско преимущество на това съсловие – с. Горкина (Коркина), чрез пет българи, е трябвало да даде 150 бр., а с. Таваличево – 490 бр. овце.
Както беше споменато, във формирането на село Горна Козница са участвали и други, отдавна изчезнали селища, споменът за които днес е съхранен чрез имена на местности и някои оскъдни материални следи.
  Село Синур, с второ название Кознец, се е намирало в едноименната местност, която е разположена извън сегашното село. Сведения за това селище намираме в тимарския опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г., според който населението му е включвало 6 мюсюлмански чифлика, 3 бенаци, 2 ергени (мюсюлмани), 14 Изглед на Горнокозничкохристиянски семейства и 14 ергени (християни). Общият приход от селото, който прибирал спахията „Мехмед, син на Юсуф“, възлизал на 6 000 акчета. Прави впечатление, че Синур е с преобладаващо българско население, за разлика от Горни Козник, което навежда на мисълта, то да е с по-стар произход или да е наследник на старо средновековно селище. Още повече, че в документа се споменава и за свещеник - „поп Радивой Миро“. Село Синур се среща и в османските данъчни регистри от 1606 г. и след това известия за него липсват. Може да се допусне, че съществуването на селището е прекъснато през XVII в., а жителите му са се преселили в Горни Козник и други съседни и по далечни села. В съседната нахия Илица (Кюстендил) е имало друго село с името Синур. Имайки предвид често срещания обичай на хората от тази епоха, след напускане на родното огнище да се заселват в места, които носели името на предишното поселище, много е възможно част от жителите на козничкия Синур да са се преселили в другия.
  Село Стар Кознец  е записано като мезра в тимарския опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г., която е обработвана от жителите на селата Миров дол (Мърводол ?) и Кознец (Синур) и е давала на спахията „Абди, син на Мехмед“ приход от 1062 акчета. Под мезра се разбира местност, където в минал период е Изглед на местността "Цръквето"имало селище, което през времето на записване от османския чиновник е било вече отдавна заличено, а мястото му превърнато в обработваема земя. Вероятно тук става въпрос за мястото, където се е намирало старото средновековно селище Кознец, предшественик на по-късно възникналите, сред които е Горна Козница. Локализацията на Стар Кознец не е изяснена, но предполагаемо може да се свърже с района около м. „Цръквето“, където има останки от средновековна църква.

Стара горнокозничка къщаС оглед на горе изложената информация се разбира, че Горна Козница е било голямо чифлигарско село с голям брой турци (най-много в Разметаница). Българското население, крайно обезправено и подтиснато, е било представено от крепостни селяни (полуроби), които живеели в спахийските имоти и работели ангария (безплатно) на спахиите. По отношение на плащания данък Г. Козница е било едно от четирите кесимджийски села в Дупница. Данъкът кесим се е плащал не от отделни селяни, а от цялото село. Според този данък – ушур, 1/10 от произведените зърнени храни, коноп, слама, мед, грозде и др. вземал спахията. Така българският селянин бил поставен в крайно неравностойно положение.
След разложението на османската спахийска система в края на XVIII – началото на XIX в. и последвалото премахване на спахиите, започнато от султан Махмуд II и довършено от султан Абдул Меджит в 1839 г. (т. нар. Танзимата), останалите в селото влиятелни спахийски семейства запазили владенията като свои и продължавали да използват труда на селяните до Освобождението. При разпускането на спахиите една част от селяните имали, макар и малка, своя земя, но тя не била в състояние да изхранва семействата им, още повече, че трябвало да изплащат незаконните заробващи данъци.
Стара архитектураСлед реформата спахилъците се преобразили в чифлици, които отново били управлявани от турци, а работата в тях – извършвана от българския селянин, от т. нар. момци. По-известни турци чифликчии  Г. Козница са били: Шакир бей, Челебията, Омер, Имприор, Зумкар и Ахмед. Богат чифликчия е бил и един арнаутин, който бил прочит със своята жестокост, поради което е бил убит в с. Таваличево.
Обезлюдената Найденова махалаПрез многовековното си съществуване Горна Козница е преживяло периоди на възход и упадък, при което населението му се е разраствало и свивало, а в определени моменти, вероятно изцяло прогонвано. За последната възможност свидетелства фактът, че няма нито един род, който да е запазил спомен, че води началото си от старото козничко население, от преди повече от 200-300 години. Селото периодично е Самотна изоставена къща в Найденова махалаприемало множество заселнически вълни, особено след кърджалийските времена (края на XVIII – началото на XIX в.). Най-рано се заселили няколко селяни от Долна Козница, които бягали от „жълтия, глинен и неплодороден песъчник“.  Най-много и масово тук са дошли селяни от Кюстендилското Краище (с. Киселица, които основали Киселичка махала, Босилеградско и др.). Частично Махалата Чифлигарципреселници са идвали и от Вардарска Македония. Имало такива - българи-бежанци и от Западна Македония и Арнаутлука (югозападните български земи, където били прокудени от албанците), които били наричани от заварилото ги население „арнаути“. Дори има едно предание, което говори, че 150-200 години преди Освобождението в Г. Козница се заселили трима братя „арнаути“ козари и основали „Арнуцка маала“. Обикновено заселниците са идвали с целите си семейства и с всичкия си багаж и добитък.
Останки от църквата на Горнокозничкия манастирТрябва да се отбележи, че въпреки асимилаторската враждебна политика на османския господар, провеждана в продължение на почти пет века, населението на Горна Козница е запазило етническата си българска принадлежност.  Може да се каже, че това е станало благодарение на съхраняването на вярата, подклаждана от силното влияние на недалечното духовно средище - Рилския манастир, заедно със подопечните му християнски центрове, каквито намираме в лицето на близкия Горнокознички манастир и средновековната църква в м. „Цръквето“.
Дълбоко застъпените християнски традиции и обичаи в живота на някогашните горнокозничани са засвидетелствани и от големия брой оброчища, разположени на различни места из селското землище. В това число могат да се посочат:
1. Оброчище „Кръсто“ - разположено на около 200 м северно от селото. На мястото се е отслужвала служба с курбан на Илинден.
2. Оброк „Св. Илия“ - намирал се е на кръстопътя в центъра на махалата „Друмо“. Унищожен е през 50-те години на XX в.
3. Оброчище „Престоло“ - намирало се е североизточно от Киселичка махала. Сега оброчният камък стои пред селската черква.
4. Oброк при Киселичка махала – намирал се е северозападно от махалата. Оброчният кръст е унищожен и понастоящем не се поддържа.
5. Оброчище на неизвестен светец в м. „Широки валог“ - унищожено и забравено, а оброчният камък е захвърлен.
6. Оброк при Найденова махала – на мястото е запазен оброчният кръст. Не се обслужва.


Паметна плоча на загиналите във войните герои от Г. КозницаОколо Освобождението Горна Козница е брояло 74 къщи с около 370 жители (1884 г.). Това е период, белязан с голямо разрастване на селото. Тогава в него се заселват много бежанци, на които родните места остават в пределите на Османската империя след Берлинския конгрес (1879 г.). По време на тази преселническа вълна тук се настаняват българи предимно от Царевоселско (дн. Делчево в Р. Македония) и Брегалнишко (с. Вирче и др.).
Попаднало в границите на свободното Княжество България, с. Г. Козница запазило административната си принадлежност към стария казалийски център Дупница, като останало в Дупнишка околия. В първите следосвобожденски години селото е било включено в Големовърбовнишка селска община, а след 1887 г. - към Коркинска селска община.
Сградата на старото училище, днес читалище "Ал. Димитров"Първото светско училище в Горна Козница е отворено през 1879 г. и се е помещавало в частна къща. То се счита за наследник на килийното училище, което било основано още в 1862 г. от родения в Г. Козница поп Христо Митев от Тричковия род. За първи учител в официалното светско училище е назначен Димитър Йовчев от гр. Кюстендил, който учил в Русе. Той е привлечен за учител от местния чорбаджия Димитър Кознички и са му осигурявали квартира, храна, отопление и годишна заплата от 600 гроша. През 1902 г. селото се сдобива с нова училищна сграда (днес в нея се помещава читалището). По-късно в нея са открити и прогимназиални курсове на обучение (от 1 до 3 клас). През учебната 1922/23 г. в горнокозничкото основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ са обучавани общо 181 деца (111 в началния курс и 70 в прогимназиалния). Новата двуетажна училищна сграда е изградена през 1942 г. Основното училище в Горна Козница е закрито през лятото на 1976 г. През следващите няколко години в него инцидентно са обучавани ученици от цигански произход и деца на български турци, които обработвали тютюн в селото. Те са водени като паралелка от разстояние към основното училище в с. Коркина, което просъществувало до 1997 г.
Читалището в Горна Козница, което днес се нарича „Александър Димитров“ е основано през 1899 г.

Селската църква

През първата половина на XX в. Горна Козница се развива като едно от големите села на Разметаница. В средата на века населението му достига до 1298 жители (1946 г.). Основен поминък на местното население продължавало да бъде земеделието (овощарство, зърнопроизводство, тютюнопроизводство и др.) и скотовъдство. Тук е заработила първата валцова мелница в покрайнината.
През този период, след като селото е било без собствен храм векове наред, е изградена селската черква „Св. Димитър“, осветена в 1939 г.

Г. Козница е едно от първите села в Дупнишка околия, в които се създава земеделска дружба, след като това става за първи път в съседното с. Паметникът на Алексанър Димитров центъра на селотоШатрово (1901 г.). Основна заслуга за това има учителствуващият из разметанишките села по това време и бъдещ  партиен водач на БЗНС Александър Димитров, който известно време е живял и в Горна Козница. Министър в правителството на Александър Стамболийски през 1919-1921 г., той е убит от ВМРО на Тодор Александър през 1921 г. в Конявска планина (над с. Г. Козница).
Гробът на Димитър Кознички в старите гробища на Г. КозницаДруг виден общественик свързан със селото е роденият в Г. Козница Димитър Кознички (поч. 1900 г.). Изявил се като състоятелен земевладелец в следосвобожденските години, той се налага и в политическия живот на покрайнината. Като лидер на Либералната партия на Стефан Стамболов е избиран за народен представител на Разметаница от 1884 до 1894 г. (в I, V, VI и VII Обикновено народно събрание).  Неговият син Величко Димитров Кознички (1876-1944 г.), като представител на Народнолибералната партия, също е депутат в Народното събрание (в XIII, XV, XVI, XVII и XVIII ОНС), а в периода 1917-1918 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите. През 1923 година е съден като виновник за националните катастрофи, като присъдата е 10 години затвор и лишаване от граждански и политически права. Величко Кознички, бивш министър от кабинета на Васил Радославов, обвиняем за втората национална катастрофа, на път към съдебната зала, 1922 г.Година по-късно режимът на Сговора го амнистира. Баща и син Кознички са били високо уважавани от горнокозничани. Под давлението на Димитър Кознички гората над селото става от държавна в общинска собственост (от 1900 до 1944 г.), при което приходите от нея отивали в полза на Г. Козница. А Величко Кознички, по време на Първата светована война,  издейства средства за прокарване на шосето от с. Коняво през Горна Гращица и Таваличево до Горна Козница, като няколко години по-късно то е продължено до Бобов дол и Дупница. В знак на "признателност", след 9.IX.1944 г. Величко Кознички е осъден от Народния съд.

Артисът Видин Даскалов
В с. Г. Козница е роден и видният български оперетен артист и режисьор Видин Даскалов (1929-2001). Той е един от основателите на съвременната българска оперета. В творческия си път пресъздава над 120 роли, сред които най-характерни са Менелай в “Хубавата Елена”, Хитър Петър от “Имало едно време”, Бони в “Царицата на чардаша” и още десетки незабравими образи като например в „Службогонци“, „Графиня Марица“, „Лелята на Чарли“ и „Сирано дьо Бержерак“.


Отдавна неработещата мелница в Горна КозницаКоренна промяна в живота на село Горна Козница и поврат в развитието му, с низходяща посока, настъпва след 9.IX.1944 г. С идването на новата социалистическа власт, която изтръгва от селяните собствените им имоти и добитък, е пресечен стремежът на частната инициатива. През 1950 г. в селото е наложено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), а през   1956 г. в него са включени всички земеделски стопани, голяма част от които по насилствен начин. Тези събития, наред с протеклите урбанизационни процеси, настъпили вследствие на индустриализацията на държавната икономика, е предизвикана мощна изселническа вълна от селото към градовете. Останали без препитание, горнокозничани били принудени да търсят работа в Дупница, Кюстендил, София и други по-големи градове в страната. Явен показател за това е намаляването на населението на селото, което от 1100 жители през 1956 г. достига до 600 жители през 1981 г. Лошото е, че тази тенденция продължава и до ден днешен, когато в селото са останали да живеят по-малко от 100 души (2013 г.).

Перспективи в развитието на село Горна Козница се откриват в съживяване на селското стопанство, както и в създаване на целогодишен специализиран туризъм. Уникалните природни дадености и наличието на множество културно-исторически паметници, са идеална предпоставка за привличане на туристи с различни вкусове и интереси.

 



Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Иванов, Й. Български старини из Македония, БАН, 1931 г.
3. Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г.
4. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969
5. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
6. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
7. Киселички, Хр. Село Горна Козница, Кюстендил, 2004 г.
8. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
9. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009
10. В описанията е използвана информация предоставена от местните осведомители: Васил Георгиев Пашев (роден 1923 г.), Васил Георгиев Манев (р. 1931 г.), Евгени Спасов Димитров (р. 1943 г.) и Христо Костадинов Христов (р. 1944 г.).


Горнокознички манастир

Горнокозничкият манастир се намира в местността „Манастиро“, на около 4 км северозападно от с. Горна Козница, високо в Конявска планина. Разположен е на върху скална площадка, над голем...
» виж детайли


Оброк "Св. Илия" - с. Горна Козница

Оброкът „Св. Илия“ се е намирал на кръстопътя в центъра на махалата Друмо, където днес е построен магазин. На мястото, до към 50-те години на XX в. е стоял каменен кръст, който впо...
» виж детайли

Оброк при Киселичка махала - с. Горна Козница

Оброкът при Киселичка махала на с. Горна Козница се е намира на около 200 м в северна посока, в средата на нива. Днес името на оброка е забравено, а на мястото му, където е имало оброчен кръст...
» виж детайли

Оброчище "Кръсто" - с. Горна Козница

Оброчището „Кръсто“ се намира на 200 м североизточно по права линия от центъра на с. Горна Козница. Разположено е върху възвишение от южния склон на Конявска планина, в близост до най-к...
» виж детайли

Оброчище "Престоло" - с. Горна Козница

Оброчището „Престоло“ се е намирало североизточно от Киселичка махала, в едноименната местност и северно от местността „Лукарнико“, където се откриват останки от антична кре...
» виж детайли

Оброчище при Найденова махала - с. Горна Козница

Оброчището с неизвестен светец се намира на около 400 м югозападно от вече изоставената Найденова махала на с. Горна Козница. Разположено е по средата на североизточен склон, до вековна круша. ...
» виж детайли


Средновековна църква „Цръквето" - с. Горна Козница

Средновековната църква, известна като „Цръквето“, се намира на около 6 км южно от центъра на с. Горна Козница. Разположена е в тиха и откъсната местност, на левия бряг на Козничка река,...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"