Раннохристиянската базилика в местността „Боровец“ се намира на около 10 км югозападно от центъра на град Варна, като отстои на почти еднакво разстояние (3 км) от кв. „Аспарухово“, кв. „Галата“ и с. Звездица. Разположена е сред млада широколистна гора, влизаща в природен парк „Боровец“.

История:
Църквата попада просека за електрически далекопровод към кв. „Аспарухово“, при прокарването на който е значително повредена. Разкрити на това място останки от градежи, архитектурни елементи и керамични фрагменти налагат провеждането на археологическо проучване, което продължава три сезона (през 2012, 2013 и 2014 г.). Ръководители на разкопките са археолозите Александър Минчев и Васил Тенекеджиев от Варненския археологически музей.
Съхраненият културен план е сравнително тънък (около 0,10 – 0,40 м), но достатъчен да се изясни предназначението и планът на сградата. Разкритите архитектурни структури и находки позволяват да се определи и приблизителната датировка на църквата - към V – началото на VІІ в. Предполага се, че базиликата е обслужвала населението на някое от множеството антични селища в района, гравитирали около големия стопански и религиозен център Одесос.  Такова селище е локализирано отдавна в м. „Боровец“, на около 3–4 км югозападно от новооткритата базилика. Раннохристиянският храм е бил унищожен вероятно при на някое от големите нашествия на авари и славяни в края на VІ – началото на VІІ в., когато всъщност бива разорен Одесос.
Според специалистите не се изключва възможността базиликата от м. „Боровец“ да е бегло споменатият от К. Шкорпил „манастир“ край с. Звездица, където били намерени раннохристиянски олтарни плочи.
Днес, след като е изцяло проучена, базиликата в м. „Боровец“ не може да се види – зарита е отново с пръст и чака по-добри времена, когато нашето обществото ще съзрее и оцени значимостта на културното ни наследство за пребъдването ни като нация.

Архитектура:
В архитектурно отношение сградата представлява трикорабна базилика с една апсида, нартекс и два симетрични едноапсидни параклиса, долепени от север и юг в нейния източен край. Църквата е с външни размери: максимална  дължина (с параклисите) – 21,19 м, ширина (без параклисите)  – 11,13 м. Дебелината на стените варира от 0,60 м, до 0,75 м.
Главният вход на храма, от който първо се влиза в нартекса, е разположен в средата на западната фасадна стена. Нартексът е разчленен несиметрично, без връзка с разделението в наоса. В северния му край на по-късен етап е било оформено правоъгълно помещение, в североизточния ъгъл на което е вграден плосък камък с неравни очертания, вероятно служил за основа на крак на маса за събиране на дарове. Основният вход към наоса е в ос с главния вход на храма и е широк около 1,80 м. Допълнителен вход от нартекса има и към южния кораб. Наосът е разделен на три кораба (централен и два странични – южен и северен) посредством два стилобата, изградени от камък и хоросан, върху които са стъпвали зидани стълбове или колони. От южния стилобат е бил запазен един ред камъни над пода, а северният е бил съхранен само на отделни места до нивото на пода. В източната част на централния кораб е била разположена предната част на бемата (леко задигната платформа, разположена в олтара), оградена от П-образна олтарна преграда от мрамор. Северният и южният кораб са преградени от изток с по една тънка стеничка, като към всеки от тях е оставен проход.  
Към страничните параклиси (северният вероятно е служил за протезис, а южният – за диаконикон) водят входове, които са разположени в една ос и тя съвпада с оста на източните проходи между централния и страничните кораби. Двата параклиса имат и по един външен вход в средата на западните си фасади, а в източния край на южния кораб има вход, извеждащ извън сградата.
Подът във всички помещения на базиликата е настлан с квадратни тухли, като тези в наоса са по-големи и част от тях са наредени по диагонал (централният кораб е покрит с пано с вписан кръст). Църквата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди. Натрупвания над подовото ниво показват, че храмът е бил изоставен и се е срутил, като керемидите са образували дебел пласт върху пода, където няма следи от пожар.
При обход в гората край базиликата са открити останки от два солидни зида, разположени перпендикулярно един на друг и съобразени с ориентацията на храма. Най-вероятно те са от ограден зид или от сгради, рамкиращи по-голям комплекс. Ако се съди по дебелината на оградните зидове (единият е широк 2,20 м), не се изключва те да са останки от крепостно съоръжение, в което е била разположена църквата.
От намерените в насипа материали се разбира, че базиликата е била украсена с многоцветни стенни мозайки (поне в шест цвята), а някои от стените са били оцветени. Фрагментите от амфори и кухненска керамика дават основание да се предположи, че в близост до църквата е имало и други сгради с битови функции, може би принадлежали на манастирски комплекс) или на разположено в околността късноантично селище. В архитектурата на църквата ясно личат два строителни периода. Първият се характеризира със сравнително прецизен двулицев градеж от малки квадри и ломени камъни, свързани с бял хоросан. Първоначалната сграда вероятно е била частично разрушена от земетресение или нападение, но наскоро е била възстановена в същия вид.

Въз основа на откритите монети (от средата на V в. до началото на VII в.) и мраморните олтарни детайли, базиликата в м. „Боровец“ най-общо се отнася към V - VІ в. Тя се различава значително като план от традиционните за региона около Варна, а до голяма степен и от раннохристиянски храмове от V–VІ в. от цяла България. Близки аналогии намира с: базиликата в м. „Пиринч тепе“ край Варна (по северния параклис), базилика №4 в Диоклецианопол (дн. Хисаря), базиликата в м. „Делидушка“ край Велики Преслав и др.




Източници:
1. А. Минчев, В. Тенекеджиев. Спасителни разкопки на раннохристиянската  църква в м. Боровец край Варна – Археологически открития и разкопки през 2012 г. София, 2013,  205–207.
2. А. Минчев, В. Тенекеджиев. Раннохристиянска църква в м. Боровец край Варна – Археологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014,  209–211.
3. А. Минчев, В. Тенекеджиев. Раннохристиянска църква в м. Боровец край Варна – Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 2015,  277–279.
4. Н. Чанева-Дечевска. Раннохристиянска архитектура в България ІV-VІ в.  София, 1999 г.