ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика в м. "Пиринч тепе" - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Базиликата от местността „Пиринч тепе“ се намира в индустриалната зона на град Варна, в двора на днешния Кораборемонтен завод. В миналото старината църква е била затрупана под могила (висока 1 м и дълга 65 м), наричана „Пиринч тепе“ или „Оризена могила“, защото още по-отдава сеели ориз около нея. По това време около могилата имало блата, които са пресушени при прокарването на канала, свързващ Варненското езеро с морето.

Базиликата е разкопана през 1909 г. от Варненското археологическо дружество под ръководството на Карел и Херман Шкорпил. Въз основа на разкритите архитектурни структури археолозите изказват предположение, че сградата е била преправяна на два пъти, а от намерените монети и материали – че е била построена по времето на император Константин Велики (324 – 337 г.) и преправяна при Юстиниан I (527 – 563). Пластове от въглен разкриват, че храмът е завършил съществуването си след опожаряване, навярно при варварските нашествия от края на VI – началото на VII в.

В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна едноапсида базилика със сложен олтар, с нартекс (притвор), с баптистерий (кръщелня), с параклис и с галерия. Общите размери на сградата са: дължина 20 м, ширина – 18 м, а площта, която заема е 384 кв.м. Трита кораба са отделени от два реда по шест мраморни колони, поставени върху големи квадри от варовик. Апсидата отвън е тристенна, а отвъре – полукръгла, като е отделена от наоса в основите си със зид. От двете страни на апсидата се намират малки приолтарни помещения - т.нар паратрапези – протезис (отляво) и диаконикон (отдясно), който е унищожен до основи. Удебелените стени на тези помещения условно служат за олтарна преграда, разделяща олтара от наоса. На запад базиликата завършва с разчленен нартекс, с един централно разположен външен вход, който е в една ос с входа към наоса. В южната част на нартекса са намерени основи на зид, който е носел стълба за галериен етаж, предназначен за жени.
До североизточния ъгъл на църквата е долепен баптистерият, който също има тристенна апсида отвън и е снабден с малък басейн в средата, облицован с мраморни плочи. Кръщелнята им един вход от юг и един от запад, който я свързва с основния корпус на църквата чрез малко продълговато предверие. Западно от баптистерия, северно от нартекса е долепено помещение, което е служело за параклис.
Градежът на базиликата в основите е от дялани камъни, споени с хоросан, а зидовете над тях са изфрадени с квадратни тухли, съединени с дебели фуги варов разтвор. Подът на наоса е постлан с мраморни плочи, които в олтара са разноцветни и наредени в геометрични фигури. Подовата настилка в нартекса, протезиса и диаконикона е от тухли, а в баптистерия – каменни квадри. При разкопките са намерени множество мраморни кубчета, принадлежали вероятно на стенна мозайка.
В развалините са намерени и редица архитектурни елементи: капители, колони, бази, стълбчета, мраморни плочи, парчета от мозайка и стенописи и др. Някои от намерените материали са вторично използвани.

Базиликата в местността „Пиринч тепе“ притежава интересно и богато планово решение. Традиционната схема на раннохристиянска базилика е допълнена с приолтарни помещения, с предапсидно пространство, с баптистерий и параклис. По отношение на триделната си олтарна част църквата намира близък паралел с църква №5 в Ил Андерин (Северна Сирия). За пръв път тук е приложено и пластично разчленяване на западната фасада с едностъпални ниши, но достатъчно дълбоки, за да създадат архитектурно-декоративен ефект.
По всичко личи, че сградата е претърпяла два строителни периода. Първият, както изказват предположение Шкорпил, вероятно е през IV в., а вторият - в средата на VI в., когато са били прибавени баптистерият и параклисът.
Разположението на базиликата извън крепостната стена на късноантичния Одесос предполага храмът да е бил манастирски. Към това заключение насочват и разкрити части от постройки в източния край на южната стена, които не са били разкопани.

Днес, поради обстоятелството, че паметникът се намира на територията на вече частно предприятие - КРЗ „Одесос” АД, достъпът до базиликата е ограничен, но все пак до нея може да се достигне, като се мине пропускателен режим.




Източници:
1. К. и Х. Шкорпил. Одесусъ и Варна (Съ единъ планъ). В: ИВАД, т. III, 1910, с. 14 -  21.
2. Александър Минчев. Ранното християнство в Одесос и околностите му. В: ИНМВ, 22 (37), 1986, с. 36.
3. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 173 – 175.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"