Студена е село в Западна България. То се намира в община Перник, Област Перник.Отстои на 25 км. от София и на 15 км. от Перник.
Разположено е в надлъжна долина (запад – изток), заградена от южните предхълмия на Витоша и от източните на Голо бърдо,на 800 м. н. в.До селото се намира язовир, носещ същото име - Студена,
Село Студена има хилядолетна история,подтвърждава го откритото праисторическо селище в местността "Чешмата".На същото място е било изградено селище и през античността.Близо до центъра пък има късноантична крепост-градище и некропол.
Според преданието от тази крепост  войводата Кракра Пернишки задържа 100 дни византийците , преди да превземат София. Оттам идва и името - сто дена, което впоследствие става Студена.
За съществуването на село Студена през средновековието  показват турските документи,където селото е отбелязано под същото име-Истудене,към софийска каза.
От този период са множеството църкви в района,от които най-добре запазена и реставрирана е църквата "Свети Георги" от XV-XVI в.Реставрирана и преизградена е черквата на средновековния манастир "Свети Илия",намираща се непосредствено до кариерата.В местността "Mанастира" се намират основите на още една средновековна църква,известна като манастир "Свети Никола".Днес тя е изцяло под земята,но преди десетилетия е била все още запазена и проф. А. Василиев е заснел плана й.Интересното при арахитектурата на тази черква е силно удължената и апсида,което е характерно за западното църковно строителство.Най-вероятно изграждането й е свързано с католическата пропаганда и с преселниците маталурзи-католици,населявали тези райони през средновековието-XII-XIII в.
В района има останки от други средновековни църкви,в землището на днешното село Студена са включени тези на заличените села Попово и Крапец,но те ще бъдат представени поотделно.
В момента богослужения се извършват в единствената действаща черква в селото - "Св.Архангел Михаил.Изграждането на храма "Св.Архангел Михаил" е започнато през 1837 година и е завършен през 1846 година. Той е осветен от гръцкия владика Матей Самоковски. Замисленият проект е бил с външни кубета, но турският окръжен управител забранил "за да не дразнят иноверците". Затова църквата е уникална с 3 вътрешни купола, разположени в наоса на Светата Троица и в страничните сводести тавани по цялата дължина над балкона. Първоначално започнатата църква е паднала, тъй като определеното за изграждането й място е било мочурливо. За да бъдат по-здрави основите и да се избегне пълзящата влага са били побити дъбови колове, които имат трайност над 400 години. Църквата е иконописана през 1869 година от учителя в местното студенско училище Константин Антикарев, който е родом от Самоков и е възпитаник на Зографската школа.
Празникът на селото е на "Архангеловден",почита се откакто църквата е построена. На този ден млади и стари с цветя и обредни хлябове почитат паметта на Архангел Михаил. Смята се, че ако на този ден времето е ясно и падне слана, зимата ще е добра.
Събор се провежда на "Възнесение Господне"(Спасовден).
Поради близостта си до гр. София и до гр. Перник и красивата си природа селото е привлекателно за разнороден вид туризъм,и съвсем не на последно място културно-историческия.

Използвана литература:
1.Василиев,Асен-Църкви и манастири от Западна България,Разкопки и проичвания,т.IV,1950 г.
2.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.