Село Старо Нагоричане е център на едноименната Община Старо Нагоричане, намираща се в североизточната част на Република Македония.
Селото е разположено в областта Средорек в подножието на планината Руен, на десния бряг на река Пчиня, на около 400 м надм. височина. През Старо Нагоричане минава един от пътищата за Република Сърбия, водещ до Манастира Прохор Пшински.
Населението на селото към 2002 г. е 555 души, от които 452 души са се самоопределили като сърби (резултат на отколешната сръбска пропаганда в района).
Старо Нагоричане има многовековна и богата история. От незапомнени времена то е било свързано с рудодобива, суровината се е добивала в планините из околността.
Най-голямата историко-културна забележителност на селото е средновековната църква "Св. Георги", издигната върху останките на по-ранна църква, която вероятно е била построена от византийския император Роман IV Диоген (1068-1071), в периода когато България е под византийско робство. В същата църква е погребан българският цар Михаил III Шишман, ранен в боя при Велбъжд на 28 юли 1330 г. Недалеч от църквата се намира пещерата, в която е пустиннослужил един от духовните ученици на Св. Иван Рилски - Прохор Пшински.
В Османската империя, през XVII век през Нагоричане минава турският пътешественик Евлия Челеби и го отбелязва като „българско село“.
В края на XIX век Старо Нагоричане е голямо чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчовв 1900 година селото има 1 150 жители българи християни.
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 130 от 145 къщи в селото, които никога не са били екзархийски, през 1900 година преминават на страната на сръбската пропаганда в Македония.
В началото на XX век селата в района на Куманово са подложени на непрекъснати нападения на сръбски чети навлизащи безпроблемно през близката граница със Сърбия. С помощта на изпратени учители и свещеници, подкрепяни от сръбските чети, сръбската пропаганда си спечелва влияние в района. В редица села се появяват сърбомански семейства включително и в Старо Нагоричане. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Старо Нагоричино има 160 българи екзархисти и 1 200 българи патриаршисти сърбомани. В селото е имало българско и сръбско училище.  
По време на Първата световна война, когато влиза в пределите на България, Старо Нагоричани е център на община и има 1152 жители.

Източници:
1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.217.
2. Иванов,Йордан - Български старини из Македония, София, 1931 г.