Мулдавският манастир „Св. Петка“ се намира на около 2,5 км югозападно по права линия от с. Мулдава и на около 4 км югоизточно от Асеновград. Разположен е на голяма тераса в северните склонове на Добростанския рид от Родопите. До него води, отначало 1 км асфалтов, а след това около 2 км здрав черен път.

История:
За времето на възникване на манастир и за неговата ранна история няма почти никакви сведения. Съществуват предположения, че той е основан в края на Второ българско царство (втората половина на XIV в.). В книгата на йеродякон Никифор С. Стоянов "Манастиря "Св. Петка" Молдавска при северните поли на Родопските планини", отпечатана в Пловдив през 1895 г., се посочва годината 1360, но това не е потвърдено от нито един исторически извор. Косвено доказателство за тази хипотеза е фактът, че по време на управлението на цар Иван Александър (1331-1371 г.) се разгръща голямо строителство на храмовете и манастири по българските земи. Същият български владетел е ктитор (дарител) на недалечния Бачковски манастир, за което портретът му е изписан в храма-костница към последната обител.
Неяснотата за времето на възникване манастира, не пречи да бъде изяснен един друг факт от историята му, а именно, че изборът на мястото му не е бил случаен. Той е изграден до свещен извор, който впоследствие е преустроен в манастирско аязмо-параклис „Св. Св. Козма и Дамян“. Долът, започващ от извора, продължава на север до друго сакрално място – местността „40-те извора“, където е съществувал култов център още от праисторически времена. Западно от манастира се намира връх Свети Илия, в най-високата част на който, на мястото на днешния едноименен параклис, е съществувало още едно светилище. И интересно е, проявяващата се в случая сакрална геометрия, в която при мислено съединяване на посочените три обекта (манастира, м. „40-те извора“ и вр. Св. Илия) се описва форма на равнобедрен триъгълник, като на върха му се явява Мулдавският манастир.
Според местни предания манастирът "Св. Петка" е споделил съдбата на повечето свети обители по време на османската експанзия на Балканския полуостров. Най-вероятно е разорен при завладяването на тези земи от османлиите (1371-1373 г.). По-късно, в годините на османското робство той е бил още няколко пъти опустошаван.
Първото писмено споменаване на манастира, с името “Айо Парашкева” (Св. Петка), е в османски документ, който може да се отнесе към 1550-57 г., тъй като представлява едно от синурнаметата (наричани и худуднамета – документи, очертаващи землищата на селища) – в случая на Асеновград, – издадени във връзка с учредяването на вакъфа на Сюлейман I. Имайки се предвид обстоятелството, че  манастирът “Св. Петка” липсва в описа на казата Филибе (Пловдив) от 1530 г., то може да се приеме, че е възстановен в периода между 1530 – 1550/57 г. Към 1570-71 г. манастирът е включен в мюлка на Шах султан. Дъщеря на султан Селим II (1566-1574), Шах султан получава като мюлк села в казата Филибе, приходите от които впоследствие превърнала във вакъф, посветен на построената от нея джамия в квартала Еюб в Истанбул. Данните в регистъра от 1570/71 г., почти в телеграфен стил, са първите познати за сега за Мулдавския манастир. Според този документ, монасите в обителта са били шестима, от които се чете името само на първия - папа Антони(й), вероятно игуменът. Изброените приходоизточници са: 3 броя лозя, 5 воденици (които, между другото, не са в близост до манастира, а до село, което остава неизвестно, не е Мулдава), 1 градина (бахча), 1 бостан, пчелин. До никоя от облагаемите единици обаче не е записана данъчна оценка. Нито е използван някой от конвенционалните термини за обозначаване статута им. Приходът, който мюлка получава от манастира, е дефиниран като “bedel-i osr-i galat ve resm-i bagat ve osr-i kovan” (паричен еквивалент на десятък върху галат, т.е. зърнопроизводството, данък върху лозята и десятък върху пчели) и е в размер 200 акчета на година. Само за сравнение – ако средната данъчна ставка на жителите на Мулдава, формирана от общата данъчна дължимост, делена на броя домакинства, е 20.3 акчета, то средната данъчна ставка на монасите от манастира е 33.3 акчета.
Според преданията и Мулдавският манастир станал жертва на турския религиозен фанатизъм по време на големите „потурчвания" в Чепинско през 1666 г., като впоследствие е възстановен със средства на сливенски хайдути. По-късно е пострадал от чирпанските потурнаци.
След едно от поредните си опожарявания манастирът е бил въздигнат отново в началото на XVIII в. Подтвърждение за това ни дава възпоменателен надпис на гръцки език, издълбан върху мраморна плоча до южната врата на притвора на църквата, който съобщава: "Тоя манастир, в който живеем ние, монасите, и който беше по-напред на пепел, въздигна се и се направи от основание във времето на игумена йеромонах Паисий в лето от Христа 17-16 на май 11".
Изглежда, че манастирът „Св. Петка“ не е бил подминат от кърджалийските набези, защото през  1793 г. е опожарен отново и възстановен през 1799 г. по време на йеромонах Константин - „Храмът с високата постройка и килиите на манастира се издигнаха с много труд по време на игумена Константин, както подобава в лето 1799 г. месец август“. Поредното опожаряване е през 1821 г. и изграден отново през 1833-1836 г. За това научаваме от надписите върху плоча на южната стена и над входната врата в наоса на черквата, които са на български език: "Тази света обител Светая Петка, називаема Молдавска, след окончателното и изгоряване, преустои се пак из ново във времето на негово преосвещенство св. филипополски г. Никифор и във времето на игумена Антим свещеноинок, Софроний свещеноинок, Захарий свещеноинок и иноци: Селевкий и Прокопий в лето 1836".
Основните сгради на манастира, в днешния му вид, се оформят в периода 1836-1876 г. Не е възстановено само южното крило, което никога не добива първоначалния си вид. Камбанарията е изградена през 1894 г., с което е завършен целия култов ансамбъл.
Интересен епизод от историята на обителта през съдбоносната 1876 г. научаваме от книгата на йеродякон Никифор С. Стоянов. През Светлата седмица в петък, когато е ставал събор на манастира, той е бил посетен от кадията на Станимака и известният Ахмед ага Тъмрашлията. Тогава игуменът в разговор посочил, че бащата на Тъмрашлията е бил най-големият защитник на обителта и посочил: "Сега ти оставаш негов наследник, за да браниш и покровителстваш манастира ни". Изглежда, поласкан от тези думи, турчинът се заканил: "Попе, ако би някой да ви направи и най-малко зло, навести ми с едно писъмце от две думи и злосторниците под земята да са, ще ги намеря." И той изпълнил обещанието си, когато помашката орда, предвождана от Мустафа Семерджиолу се запътва от с. Чаушево (сега Добростан) към манастира, Ахмед ага я предупредил: "Ако направят някакво зло, всичките през топус ще ги прекарам."
Мулдавският манастир пострадал сериозно по време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г., когато бягащите турски орди, преследвани от руските войски, ограбили всичко ценно от него - животни, покъщнина, ценни предмети и т.н.
През османското робство манастирът е бил под ведомството на Пловдивска епархия към Цариградската гръцка патриаршия. До създаването на Българската екзархия (1870 г.) той е бил в гръцки ръце и за него са се водили борби, при положение, че мнозинството от населението из околността е било българско. Независимо от кого е управляван, през цялата си история манастирът е бил пазител на българския дух, нрави, обичаи, религиозност.
В Мулдавския манастир често отсядал Апостолът на свободата - Васил Левски. Днес е запазено скривалището му под някогашната игуменарна.
След Освобождението манастирът става център на просветата. Христо Негенцов и Иван Ванев, които изследват образованието в Източна Румелия (1879-1885 г.) споделят следното: „За нуждите на църквата през 1880 г. в манастира "Св. Петка" до Станимака е открит курс за даване на най-елементарни знания на свещеници във връзка с тяхната работа. В курса са следвали 30 свещеника". Съществувал е проект за откриване на четирикласно духовно училище. През 1883/84 г. се открива училище с изучаване и на светски дисциплини - български език, история, география, смятане и т.н., а закон божи - задължително. Тук се учат и сираци от Руско-турската война. В манастирското училище, което просъществувало е до 1889 г., са учителствали Илия Амбарев и Никола Попвасилев от Асеновград.
Манастирът е имал недвижим имот – къща в Асеновград, като половината се е давала под наем, а другата половина е служила за подверие на манастира. Вероятно там са отсядали хората на път за манастира или при завръщането си от него. В началото на XX век той притежавал още една новопостроена къща (фурна), която също била отдавана под наем.
През 1883г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който бил на 1 годинка и е погребан в двора на манастира.
През 1946 г. се срутва манастирската черква, при което оцелява само западната ѝ стена с предверието и нартиката. Съборената църква е изградена наново през 1951 г.
В ново време манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е действаща женска обител.
Мулдавският манастир е сполетян от голямо нещастие на 3 октомври 2010 г., когато в пожар изгаря цялото източно крило на манастирския комплекс, включващо спални помещения, столова за монахините и библиотеката с десетки ценни книжни реликви. Огънят е изпепелил книги от XIX век, сред които Кондиката на светата обител и богослужебникът. Изгорели са и Летописната книга от 1858 г, както и безценни учебници за килийните училища от 1858 и 1864 г.
Днес (2014 г.), почти пет години след бедствието, манастирът все още не е реставриран. Частично ремонтиран е част от близо 4-километровия път до него. Монашеското сестринство е открило дарителска сметка за набиране на средства за крайно належащия и нетърпящ отлагане ремонт.

Книжнина:
Мулдавският манастир е бил важно културно средище за българите от този край, особено през Възраждането. От многобройните ръкописни книги, писани и употребявани някога в манастира, до наше време е оцеляло съвсем малко. От тук произхождат едно евангелие, напечатано на дебели книжни листове от от XVI век; един миней за месец септември и напечатани книжни листове от 1519 г., които са били предадени на Министерството на народното просвещение на 31.01.1894 г. Минеят е бил писан в Кукленския манастир и с него се служило дълго време в Мулдавския манастир. Има сведения, че в миналото чувал със стари български книги е бил унищожен по нареждане на пловдивския владика Иларион Кръкалята в с. Долно Арабанаси (днес Долнослав), където са били укривани. Десетки книги от манастирската библиотека (голяма част от XIX в.) са безвъзвратно загубени в пожара през 2010 г.


Архитектура и изкуство:
Изграден в днешния си вид през XIX в., Мулдавският манастир има внушителен изглед. Манастирският комплекс се състои от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. Манастирът има два обособени двора: основният (приемният), в чиято среда се издига съборната черква с висока камбанария и  стопанският двор – разположен южно от основния и допълнително изграден, като е служил за нуждите на манастирското стопанство. Двата двора са разделени с каменен зид. Към манастирския комплекс принадлежи и намиращият се на 50 м северно от основното ядро параклис-аязмо „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“.
Манастирската църква е построена през 1836 г., когато българското население е било вече извоювало да строи големи каменни черкви. След срутването на старата църковна сграда в 1946 г., при което оцеляла само западната ѝ част, новата част била изградена (1951 г.) по-тясна и по-ниска, значително различаваща се по обем и конструкция от предишната. Днес черквата представлява еднокорабна, едноапсидна сграда без купол, с притвор от запад и нартика (открита галерия) от запад и югозапад, като в югозападния ъгъл на последната се извисява камбанария.  Особен интерес представлява нартиката, поставена върху седем зидани колони и образуващи четири отделни свода. Камбанарията е издигната през 1894 г. от майсторите Георги Кръстев и Киро Тодоров от Асеновград.

Съборната черква на Мулдавския манастир е била изцяло украсена със стенописи. Запазеният надпис над входната врата на притвора съобщава, че църквата е зографисана през 1840 г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му Петър и Георги. Източната стена на предверието е заета изцяло от пространната композиция "Страшният съд". На северната и южната стени са намерили място други назидателни теми: "Сътворението на света", "Деянията на апостолите", както и композицията „Светият кръст“ (на северната стена). Ценно произведение на изкуството от това време са ктиторският портрет на  Петко Неделчев от Чирпан, нарисуван заедно със сина си Неделчо от лявата страна на входната врата. Оцелели са и стенописите на почти цялата западна стена в наоса: в първия пояс – правостоящи светци, а над тях – композицията „Успение Богородично“ и други сцени.
Интерес предизвиква богатата и разнообразна живописна украса на откритата галерия на храма. Наред със светителските образи и различните евангелски сюжети, тук са изписани и образите на двамата славянски просветители Кирил и Методий. Те са пресъздадени в разкошни архиерейски облекла, с което убеждават, че създадената от тях славянска писменост е не само израз на патриотизъм и национална гордост на порасналото народностно самочувствие на ктитори и миряни от областта, но и решителен отпор срещу силното по това време гръцко духовно влияние. По дъгите и по колоните на нартиката в цял ръст са представени и видните български духовни и просветни дейци: Климент Охридски, Наум Преславски, Евтимий Търновски и Теодосий Търновски. Всички стенописи от нартиката са в по-тъмни тонове и се отличават по стил и изпълнение от стенописите в предверието. Те се характеризират с повишена звучност на колорита, с голямо богатство и контраст на цветовата гама. От възпоменателния надпис отвън се вижда, че са рисувани през 1836 г. (годината на въздигане на храма), но не е посочено името на художника.
Трябва да се отбележи, че всички изписани надписи в черквата (отвън и отвътре) са написани на говорим български език. Много от тях свидетелстват за предоставени средства от дарители българи за изписването на отделни сцени. Всичко това, както и участието в изписването на храма на един от най-изтъкнатите представители на Тревненската художествена школа, свидетелства безспорно за здравата културно-народностна традиция в Мулдавския манастир, както и за голямото му влияние сред околното българско население.
Иконостасът в храма е изработен при последния ремонт и не блести с особени художествени достойнства. Но някои от запазените иконостасни икони са рисувани от тревненския иконописец Петър Миньов през 1836 г., при обновяването на манастира.

Параклисът-аязмо извън манастирския комплекс е построен до стария целебен извор през 1888 г. Цялата му вътрешност е била украсена със стенописи, от които днес са запазени отделни фрагменти, продължаващи да унищожават и сега.



Източници:
1. йеродякон Никифор С. Стоянов - Мънастиря "Света Петка Молдавска" при северните поли на Родопските планини. Пловдив, 1895 г.
2. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
3. Чавръков, Г. - Български манастири, изд. „Хайни“, София, 2002 г.  
4. Дамян Борисов - Информацията за севернородопските манастири в османски регистри от XVI век. - статия в: сайта „Станимака - Духовно наследство“ -  www.history.asenovgrad.org
5. д-р Димитър Атанасов - Манастирът "Св. Петка". - статия в: сайта „Станимака - Духовно наследство“ -  www.history.asenovgrad.org

Дарителска сметка за набиране на средства за реставрацията на Мулдавския манастир "Св. Петка":

IBAN: BG05STSA93000018494990

BIC:   STSABGSF

Телефон за контакт: 0896 08 69 71