Възрожденската черква "Св. Богородица" се намира в центъра на град Бобошево.
Бобошевската църква е един от най-красивите и величествени възрожденски храмове, не само в Западна, но и в цяла България.

Строителството на църквата започва през пролетта на 1851 г. и завършва след десетилетие - през 1862 г. Била е тържествено осветена на 29.10.1862 г. в присъствието на цялото население, селяни от близките села и пратеници от Кюстендил, Дупница, Самоков и Горна Джумая.
Според историческите свидетелства вдигането на такава голяма църква се наложило поради факта, че съществуващите дотогава църкви - поради малките си размери, не можели да побират миряните. Неин строител е прочутият първомайстор Миленко от село Блатешница, Радомирско, който е строител и на южното крило на Рилския манастир. Наред с множество още черкви, майстор Миленко е построил и църквата "Св. Петка" в гр. Трън, която е много сходна в архитектурно отношение с бобошевската "Св. Богородица".
За покриване разходите по този огромен за времето си строеж се отзовават не само бобошевци, но и селяни от околните села. Разноските по църквата обаче били огромни и за погасяване на задълженията, три години след освещаването на храма, селото е принудено да прибегне до заем от Рилския манастир. На 1.12.1865 г. бобошевските първенци издават задължителен запис в полза на манастира, за главница 30,000 гроша при годишна лихва от 3,600 гроша, дължими на три вноски. На първия падеж обаче вноската не била платена и записът е протестиран. Манастирът и поръчителите прибягват до сурови мерки. Десет души от църковните настоятели са задържани и хвърлени в затвора в Дупница. Това стреснало всички. Първата вноска е платена и затворниците - освободени, а останалите задължения - покрити с вноски, разпределени между бобошевските първенци и доброволни дарения от селяните.
На 2 март 1904 г. силно земетресение събаря камбанарията на черквата, която първоначално е била неразделна част от църквата и се е издигала високо над покрива в югозападния ѝ ъгъл. През 1907 г. всички повреди са поправени от майстор Саве Илков от Радомирско, като новата камбанария е построена отделно от църквата в южната част на църковния двор.
Днес църквата е единственият действащ храм в Бобошево, паметник на културата.

По план църквата "Св. Богородица" представлява трикорабна базилика с три апсиди от изток и със закрита нартика (предверие) от запад, която е долепена от части до северната и южната стена. Църквата е изградена върху основи с дължина 24 м и ширина 8 метра, а височината ѝ е 10 метра. Храмът е иззидан от дялан камък с тухлени пояси, а във вътрешността му се издигат десет колони, върху които са разположени осемнадесет кубета. В западната част на църквата, като втори етаж, се издига т. нар. женско отделение, което събира 150 души; в ниската част храмът побира повече от 650 богомолци. Подът бил покрит с големи квадратни тухли, но през 1923 г. тухлената настилка е заменена с мозайка. Сградата има три големи дъбови врати.
Цялата вътрешност на храма - наосът, олтарът, сводовете и галерията на втория етаж, е изографисана. Изписването на огромната църква било поверено на големия възрожденски художник от Самоковската художествена школа Станислав Доспевски, а негови помощници били братята му Никола Доспевски и Захари Доспевски. Освен тях в изографисването на църквата взели участие местният художник Георги Веселинов - Зограф, както и други самоковски художници. Основаната част от стенописите (1890-1898) са изпълнени от Димитър Сирлещов и неговия ученик Костадин Хаджи Попов, от Банската школа.
Иконостасните икони в огромният иконостас, рисувани 1859-1864 година, са дело на Никола Доспевски и Захари Доспевски.

Източници:
1. Кепов, Иван - Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, издава Бобошевска популярна банка, печатница Кехлибар, с.192-206
2. Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд.РИМ - Кюстендил, печат.Дийор Принт ООД