Черквата „Св. Петка“ се намира в центъра на село Дрен. Нейната висока камбанария привлича погледа отдалеч.

История:
Храмът е изграден през Възраждането, в тъмните времена на османското робство, върху основите на стара полусрутена църква. Това става възможно след приемането на нови закони, известни като "Танзимата" (1839 г.), с което настъпва период на обществени реформи в Османската империя. Тогава дренчани започват да изпитват потребност от нов храм за духовните си нужди (старата църква и другия селски храм – малката средновековна църква „Св. Спас“ вече са им е тесни) и изпращат молба до султана, който да им разреши построяването на нова черква. След като получават необходимата бюрюлтия (разрешение) строежът е започнат. Неговото осъществяване става благодарение на волните пожертвувания и доброволния труд на местното население. Новата черква „Св. Петка“ е осветена през 1844 г. и поема функциите на енорийски храм
През следващите десетилетия се работи по вътрешната украса и някои преустройства: изографисване (1864г.); стенопис; изграждане на камбанария (1912г.); настилане на пода с плочки (1919г.) и др.
За дренската черква настъпват тежки времена с идването на атеистичния тоталитарен режим (1944 г.). Богослужебният живот на храма е нарушен, а впоследствие бива занемарена и самата църковна сграда, която започва да се руши. През този период черквата е обявена за паметник на културата (1974г.).
Храмът възкръсва за нов живот след т.нар. „демократични промени“ (1989г.).  През 2002 г. местни жители създават сдружение "Света Петка", чиято основна цел е свързана с възстановяване и реставрация на дренските православните храмове "Света Петка"и „Свети Спас”. През периода 2002-2005 г., съвместно с кметството и църковното настоятелство, сдружението успява да организира и извърши някои ремонтно-възстановителни дейности и реставрационни работи. С дарения и доброволен труд, най-напред са обновени фасадата и камбанарията на черквата „Св. Петка“, а по-късно е направена магерница, изградена е и отводнителна система. По проект на родения в Дрен проф. Емил Попов, преподавател в Художествената академия “Николай Попович”, в двора на православния храм професорът и негови ученици изграждат и чешма. Неотложна обаче остава реставрацията на стенописите, както и на целия интериор.
Понастоящем (2020г.) в дренският енорийски храм „Св. Петка“ редовно се извършва богослужение от неговия духовен предстоятел свещеник Георги Георгиев.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и камбанария от запад. На източната стена има една апсида, полукръгла отвътре и тристенна отвън. Централния кораб е отделен от страничните чрез две колонади с по три колони. В западната част на вътрешното пространство е устроена емпория – балкон, служил за женско отделение. И трита кораба имат полуцилиндрични покрития. За по-голяма здравина на конструкцията, всички колони са свързани помежду си, както и с надлъжните и напречни стени, с дървени обтегачи (на две нива). Храмът има един главен вход от запад и един малка врата на южната стена, водеща директно към олтара. Към притвора има и два странични входа (от север и юг), но не се използват. Вътрешността е добре осветена от дневна светлина чрез осем големи прозореца (по четири на всяка от надлъжните стени). В люнетата на източната стена са вградени три малки прозореца – розети, от които прониква малко светлина.
Гадежът на сградата е масивен, от ломен камък, споен с хоросан. Покривът е двускатов, покрит с керемиди. Целият покрив е обримчен с подпокривен фриз, като този на по-старата част (на стените от наоса и на източната стена) има красива живописна декорация.
Прави впечатление, че архитектурата на „Св. Петка“, и по-скоро тази на по-късно изградените притвор и камбанария, е почти идентична с тази на черквата „Покров Богородичен“ в съседното село Горна Диканя. Много е вероятно майсторът строител на двата храма да е един и същи човек. Известно е че достройването на горнодиканската черква е извършено от майстор Тиме Коцев от с. Горна Диканя.

Храмът има богата интериорна подредба и украса. При влизане посетителят бива привлечен от изящно декориран иконостас. Дърворезбената му украса е дело на дебърски майстори марангози. Тяхна работа е и пластичната украса на амвона и два проскинитария.
Иконостасът има два реда икони (царски - с големи икони и над него - апостолския ред). По всичко личи, че техният автор (и) е бил добре школуван и опитен художник, а именно Никола Иванов Образописец с неговите ученици: Христаки Захариев Зографски (син на Захарий Зограф) и Димитрий Христов Дупничанин, както и майстор Костадин Атанасов Геров (Антикаров) и ученика му Павле, всичките представители на Самоковската художествена школа. Същите автори, и най-вероятно Коста Геров  (през 1868 г.), изпълняват и стенописната украса, заемаща стените и свода във вътрешността на храма. По зенита на свода (над централния кораб) от изток на запад в кръгли медальони са изобразени Св. Богородица, Бог Отец, Христос Вседържител и патронът на храма Св. Петка. В останалите сводове и арки са поместени библейски сцени и важни моменти от житието на Света Петка. В долния регистър (по стените) са изписани светци в цял ръст. На западната стена от двете страни на входа са изрисувани композициите Рождество Богородично и Успение Богородично.
Днес стенописите се намират в много лошо състояние – силно опушени и частично увредени от прониквала през годините влага. Освен това, долната част на стените, на височина около 1,60 м, са покрити с цокъл от блажна боя, директно нанесен върху стенописите.


Източници:
1. Свещеноиконом Михаил Хр. Попов, Летописна книга на храм „Св. Петка” в с. Дрен;
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.;