Църквата-костница „Света Неделя“ се намира в центъра на китното родопско градче Батак.
Този храм заема особено, величаво място в историята на България и българския народ.

История:
Църквата е построена през 1813 г. в развиващото се бързи темпове по онова време село Батак. Главна причина за икономическия просперитет на селището бил добивът на дървен материал и свързаните с него занаяти. От там се замогнали много батачани, търговските връзки на които впоследствие достигали до близки и далечни краища на обширната Османска империя. И тъй,  както се среща на много места из българските земи, част акумулираните средства на баташките чорбаджии били вложени в изграждането на културни учреждения – първо църква, а след това и училище (1835 г.). Място за построяване на църквата било дарено от тогавашния мухтар (кмет) на селото Тодор Балинов. Според легендата батачани успели да измолят от пловдивския паша да построят малка църква. Той се съгласил, но им поставил условие тя да бъде издигната само за 3 месеца, като се надявал, че няма да успеят. Баташкото население мобилизирало всичките си сили и построило храма с доброволен труд само за 75 денонощия.
Първите духовни служители в тази църква били баташките отци: Димитър Паунов (Попов), Илия Янков, Нейчо Паунов (Попов) и Петър Попилиев, които са близки родственици на многозаслужилите игумени на Рилския манастир - архимандрит Йосиф (Строителя), йеромонах Кирил (духовен баща на Васил Левски) и йеромонах Никифор. Последните двама са родни братя на о. Димитър и о. Нейчо, а архимандрит Йосиф е техен чичо.
Забележителен е фактът, че в църквата се е служело не на гръцки, а само на църковнославянски език и проповедите били изнасяни на български. Църквата се е смятала за самостоятелна и независима много по-рано от решаването на църковния въпрос от турците в национален мащаб. Изпреварени са реформите от 1829 г. вероятно защото Батак е далеч от Пловдив, където владиката бил грък, и вероятно защото Рилският манастир е покровителствал църквата в Батак.
Така, в онези мрачни години на неправда и подтиснатост, църквата „Св. Неделя“ била единственият светилник, пръскащ искрици надежда за по-светли времена. Превърналият се в духовно средище храм, зараждал и в без това родолюбивите батачани, копнеж за духовна и политическа свобода. Имайки предвид в каква обстановка са израствали  и живели местните българи, никак не е чудно тяхното паметно участие в борбите за освобождение, връх на което заема подготовката и участието им в Априлското въстание, превърнало се в епопея на героизъм и себеотрицание. По време на въстанието в църквата се разиграват събития, които ще определят впоследствие нейната историческа значимост.  
В хода на въстанието църквата "Света Неделя" се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани. Като най-масивна сграда в селото(изградена изцяло от камък, със здрави дъбови врати и е опасана с висока каменна ограда), и за това, че са се надявали на Божията милост и не са допускали, че може да се посегне на храма, в нея се събрали около 2 хиляди души, предимно жени, деца и старци. Защитата на църквата продължила три денонощия, като през цялото време стрелбата не спирала нито за миг. За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели и запалена слама с газ. Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване. Най-мъчителна за всички била жаждата, тъй като в района на църквата нямало вода. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите. Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. За съжаление пролетта се случила много суха и не се появила и капка вода. Накрая башибозуците успели да разбият тежката врата на църквата. Първо я плячкосали, след което започнали да убиват безпомощните си жертви. Осквернили и опожарили християнския храм, но голяма част от него се запазила, защото била изградена от камък. Част от жените били изнасилени и зверски заклани. Имало случаи, при които турците разпаряли коремите на бременните българcки жени, докато те били още живи, за да изтръгнат и умъртвят неродените им деца! Малка част от пощадените по-млади жени били откарани в т. н. "турски" (помашки) села в планината Родопи. Останалите живи били изкарани от църквата и изправени пред избора да приемат исляма или да загинат на дръвника. Но всички загинали, всички с  християнска вяра.
Накрая, подир клането, „върху едно дърво в черковния двор се покатерва един от ходжите и над хилядите мъченически тела възвестява, че няма друг бог освен Аллах и, че Мохамед е неговия пророк. Друг ходжа от възвишението "Баташки хармани" обявява на оцелелите християни, че гяурското вече се е свършило и, че на мястото на опожарения и съсипан Батак ще бъде посят ечемик за конете на правоверните.
От тази адска вакханалия успяват да се спасят малцина свидетели, които по-късно ще разкажат за случилото се“.
Веднага след събитията по време на Априлското въстание е направен опит за опожаряване на църквата. Спасява я това, че е изградена от камък. Като архитектурна структура тя е запазена такава, каквато е била. Изгаря само дървеният иконостас. Научавайки, че въпреки отдалечеността на селището, ще дойде международна анкетна комисия за разследване на извършените престъпления, създадена по инициатива на руското правителство, турските власти се опитват да заличат следите от клането. Прави се опит да се съберат и погребат в масов гроб в двора на храма част от гниещите тела. Самата църква е варосана отвътре, но попилата в зидовете кръв избива, поради което турците започват да изсичат стените. И до ден днешен в храма ясно си личат изсечените зидове. Те са запазени като исторически свидетелства от онези събития.
В репортажите си от онова време американският журналист Макгахан пише:
"Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи… Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди... Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половината самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото.
Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. ... Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти. ... Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата..."
След Освобождението църквата "Света Неделя" престава да се използва за богослужение. Батачани решават, че тя трябва да се запази като паметник на загиналите по време на Априлското въстание.
Баташката епопея вдъхновява един от доайените на българската литература - Иван Вазов, който през 1881 г. написва следното стихотворение:

Възпоминания от Батак

(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

През 1955 г. храмът е обявен за държавен музей а през 1977 - за национален исторически паметник на културата.
Църквата-костница „Света Неделя“ в Батак е пантеон на българската саможертва за свобода. Тя се е превърнала в символ на борбите за национална свобода и има огромна историческа мисия - да възпитава българското национално самосъзнание и национален дух."Св. Неделя" - гр. Батак
Батачани казват, че храмът, който не впечатлява с висока архитектурна стойност или със стенописни украси, се превръща "в малката църква на Батак, в която влизаш с наведена глава, или голямата църква на България, от която излизаш с вдигната глава".
На 3 април 2011 г. в храм-паметника "Свети Александър Невски" в гр. София, по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, Българската православна църква канонизира за светци всички българи християни, избити през 1876 г. в църквата в Батак. Паметта на Светите Баташки Новомъченици се почита официално на 17 май.

Архитектура:
Храмът „Св. Неделя“ се откроява, не само със своята история, но и с оригиналната си архитектура. Конструкцията на църквата е своеобразна транскрипция на средновековен кръстокуполен план. Върху четири стълба над наоса стъпва сляп сферичен купол, като в раменете на вписания кръст има малки също слепи куполи, които се повтарят в олтарното пространство и обширния притвор, разделен на седем полета от три масивни стълба. Цялата сложна система от засводявания е скрита в подпокривното пространство. Единствено главният купол има самостоятелен четирискатен покрив. Стените и многокуполното покритие са масивно изградени. Олтарното пространство е обширно, с централна полукръгла апсида, много малка проскомидийна ниша и самостоятелен вход от юг. Цялото тяло на църквата е вкопано чувствително под терена на двора.
Вътрешното пространство и иконостасът са преустроени при превръщането ѝ в мемориален храм след Освобождението.



Източници:
1. И. Венедиков, История на въстанието в Батак 1876 г. София, 1929 г.
2. Г. Стойчев, Батак и неговото архитектурно наследство. София, 1973 г.
3. Б. Попов "Историческата църква в Батак" с. Църковен вестник, 1-15 октомври 2003, 19.
4. Интервю с Екатерина Пейчинова, директор на Историческия музей – Батак, В: Интернет сайт „Православието“ - www.pravoslavieto.com