Метохът „Пчелина“ се намира на около 4 км югозападно от Рилския манастир, в дясно от пътя за град Рила.
Метохът през вековете е имал стопанско предназначение, обслужвал е нуждите на манастира. Прилежащата му църква - „Успение Богородично”, е издигната по всяка вероятност със средствата, а може би и с труда на монаси пчелари в чифлика.
В бележка от едно евангелие от 1751 г. се чете следното: „Престави се Софронiа схимонахь на пчелин монастирскiй иже многа лета бист пчеларь доволно потрудиса тамо,1796 мца iулiа“.
Не е бил лек живота на тези монаси-отшелници тук. В книга от постицата при Пчелина „Наставление о собствених всекого християнина должности“, издадена в Русия в 1779 г., има следната преписка: „На Пчелину била сиа книжка на покойния духовник Рафаил,пострадал от безбожие агаряни разбойници,его обезглавиха го,а неговия ученик Николай не го откриха никъде.1850 г. 27 август“.
Комплесът на метоха предствлява насамбъл от няколко жилищни и стопански сгради и малка църква, разположена нагоре в планината, на около 1,5 км в северна посока.
Църквата е построена в края на XVIII в. Тя е еднокорабна, едноапсидна с открита нартика от юг и запад. Масивно изградена и засводена, като апсидата е вградена в дебелината на зида. Градежът е от ломени камъни споени с кал. Стреховидна форма на покритието в наоса, подсилено с дървени греди – обтегачи.
За разлика от зрхитектурата, зографията на храма е красива и майсторски изпълнена. По техника и стил рисунакът тук много прилича на този от църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св.Лука“ изписана от родоначалника на Банско - Разложката художествена школа Тома Вишанов Молера през 1811 г. Това съвсем не е случайна,защото стенописите на църквата „Успение Богородично“ при „Пчелина“,са дело на сина на Тома Вишанов-Димитър Молеров, изписани през 1834 г.
Силно впечатление прави сложната многофигурна композиция на „Страшния съд“, разположена на цялата западна стена, отвън в предверието.Сполучливи са и ктиторските портрети на Севастиан отшелник и Серафим архиерей. представени върху западната стена в наоса, от ляво на вратата.
Таванът и иконостасът са дъсчени, украсени с блажни бои-звезди, цветя и др. Иконите в темплото са дело на представители на Самоковската школа, те са най-ранните звена възрожденски икони в Рилския манастир, изработени в 1784г. и 1789 г .Понастоящем иконите не са в църквата.
Днешното състояние на този паметник, представител на възрожденската архитектура и живопис, се намира в доста окаяно състояние. Влагата руши ценните стенописи, а постройките около църквата са вече напълно разрушени. Нужна е спешна реставрация и консервация!
Използвана литература:
1. Енчев-Видю,Ив. - Из църквите около Рилския манастир, ИАИ, т.VI, 1930 г., стр.291-292
2. Янев,Янчо - Рилският манастир през вековете, изд.Фабер, София, 2000 г.
3. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.