Комплексът на постницата с църквите „Св. апостол и евангелист Лука“ и „Покров на Пресвета Богородица“ се намира на около 3 км североизточно от манастирското тяло,  разположен е на пътеката, която води за „Старата постница“(пещерата на Св. Иван Рилски).
Счита се, че преди да бъде изграден на днешното си място, Рилският манастир се е намирал тук. Причина за преместването била лавина, която свлякла се откъм Еленин връх разрушила старата обител.
Най-старият запазен обем от анасамбъла е на малката масивно изградена църква „Св. Лука” от 1799 г. Издигната е в памет на Лука, племенник на Иван Рилски, който според преданието е живял като послушник при отшелника и починал на това място. Комплексът се оформя в днешния си вид през 1843г., когато Неофит Рилски пристроява западно към по-старата църква голяма стая за килийно училище, в която той е преподавател. Пристройката е със самостоятелен вход и надвесен южно над ската чардак, а непосредствено до нея с вътрешна връзка има друга, малка жилищна сграда за усамотяване, в която възрожденеца е творил. В това училище получили образованието си много видни българи, основоположници на културно-просветния живот в България, измежду тях са: Христаки Павлович - Дупничанин, Аверки Попстоянов, Васил Чолаков, Авксентий Велешки и много други.

Самият храм "Св.Лука" е изграден върху рид, наклонен на юг, гледан откъм апсидата изглежда доста внушителен. Църквата се състои от четири части: олтар, наос, нартика и предверие. Вътрешните размери са: 3 м широчина, дължината на олтара с апсидата и наоса е 9,50 и дължината на нартиката е 4,80 м; дебелината на стените е 0,80-0,95 м; вътршната височина е 3 м. Зидарията е от камък и хоросан,а покритието с керемиди.
Красивата живописна украса на храма е дело на възрожденски зографи. Православният канон на изписване е спазен. В олтара в апсидата - Христос в тържествена поза и църковните отци отдолу, ; в проскомидията - "Иисус Христос в гроба". На свода: в олтарното пространство - "Ширшая небес", вляво долу е групата "Кто ти спасе ризу раздра"; в наоса Христос е изрисуван в кръгове - "Спасител помазанник и вседържател" и "Св. Йоан Предтеча", а на свода в нартиката - "Иисус Вседържател". На стените - два пояса светии, между които: Св. Иван Рилски, Св. Йоаким Осоговски, Св. Прохор Пчински, Св.Гавраил Лесновски, св.Теодор Студит, между които и ктиторът Игнатий (монах,със светско име Иван Калпакчи от Стара Загора); в притвора е изписана композицията "Страшния съд" и т. нат.
Иконостасът е украсен отгоре с кръст - "Разпятие", под него апостолските икони са били нарисувани на една дъска, така че образували фриз, а големите царски икони, украсени с орнаменти в стил "Рококо", са били дело на самоковски зографи. Днес иконостасът не е в църквата?!

Църквата „Покров Богородичен” се намира непосредствено северно от "Св. Лука", на по-високо издигната тераса. Построена е през 1805г. от майсторите Михаил и Радоица от с. Рила (дн. град), върху основи на по-стара култова сграда. Архитектурният ѝ тип е същия като на долната църковна постройка ("Св. Лука"), състои се от наос с олтар, нартика и до нея одър. Вътрешните размери са: широчина 4 м; дължина на наоса с апсидата - 7,60 м; дебелина на стените - 0,85 м и вътрешна височина 4 м. Зидана е с камък и хоросан, мазилката е варова и върху нея е изпълнена зографията.
Стенописите са от 1811 г. и са дело на майстори от банската художествена школа с участието на Тома Вишанов-Молера. И тук, както в другите църкви от това време е спазен почти същият ред на изписване. Впечатление прави серията от картини в нартиката, където е изрисуваните сцени показват, как душата се движи между дявола и ангела. Именно тук се проличава широката фантазия и майсторлък на автора, във всяка сцена изображението на лукавия е различно, а в горния пояс пък, между фигурите на композициите има и местни типове, облечени с тогавашна носия. Като цяло художникът изпъква със свой стил-мило и нежно изражение на лицата, елегантен рисунък на фигурите, добре спазени пропорции, използване на фини сенки.

Използвана литература:
Ив .Енчев-Видю, Из църквите около Рилския монастир, ИАИ, т.VI, 1930 г.