Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в централната част на град Каварна, покрай пътя за пристанището.

История:
Старинният храм е изграден през 1860 г. на старо култово място, върху руините на по-ранна постройка. Това става в години на духовен подем, след като Каварна е започнала да се съживява от последствията на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., при която българите се изселват масово от този край, като остават едва няколко български семейства, разсеяни из между преобладаващата маса на гагаузи. Съживяването на българщината в тогавашното малко морско селище – село настъпва след заселването през 40 – 50-те години на XIX в. на редица българи от вътрешността на страната, привлечени от добрите условия за търговия. Някои от тях, като хаджи Иван Марчев и Петър Цонков от Котел, Петър Абаджи от Търново, Никола Терзи и  други, се открояват не само със стопанската си предприемчивост, но и с по-високото си национално съзнание. И именно те се оказват основните будители и предводители на борбата срещу гръцкото духовенство, което по това време, подкрепяно от гърчеещите се гагаузи, има изключително силни позиции по тези места. В такава атмосфера, около т.нар. „Великденска акция“, състояла се на 3 април 1860 г., когато, по време на тържествената великденска служба в българския храм "Св. Стефан“ в Цариград, митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцкия патриарх и на негово място казва "всякое епископство православных", стремленията към национална и църковна независимост на каварненци дават изражение в основаване на българска община и построяване на собствен храм - „Успение Богородично“, в който службите да се водят на български език, а не както в по-старата черква „Св. Георги“, на гръцки.
През Възраждането, в годините около признаването на Българската екзархия (1870 г.), каварненската черква „Успение Богородично“ се превръща в основно средище на църковно-националната борба на тукашните българи. Първата служба на български в нея е проведена от дошлия по незнайно какви пътища в Каварна монах Евстратий Рилски от Самоков. През 1869 г., наред със свещеническите му задължения, той основава и първото българско училище в Каварна.
Цветна представа за тогавашните страсти в борбата за независимост можем да добием от едно писмо от 1865 г., изпратено от варненския митрополит Йоаким (грък) до Цариградската патриаршия: „акзархията на великия логотет, смущава и възбужда някой си свещеник на име Рафаил, който станал там в цялата екзархия кириах пълен и независим, който не признава, както казва, никого другиго, освен Бога. Той събира всички приходи според собствено усмотрение, и законодателство..“ Пет години по-късно, през 1870 г., гръцкият митрополит се оплаква на Патриаршията от поведението на предстоятеля на българската църква във Варна: „През тази година, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката на наричаната Добруджа, т.е. на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше пред мене, като посещаваше даже онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом. В онези пък български села, дето има две или три гръцки фамилии, заплашвал, че ще ги унищожи, ако не го приемат на водосвет и не му дадат архиерейско право.“ Разбира се, тази констатация е доста пресилена и дава заблуждаваща информация, относно гръцкото етническо присъствие в Добруджа, каквото, с изключение на гърчеещите се гагаузи, не е имало.
Черквата „Успение Богородично“ продължава да бъде огнище на българщината и след Освобождението (1878 г.), особено до 1914 г., когато гръцките свещеници са изгонени от страната и с това биват прекъснати домогванията на Цариградската патриаршия.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Успение Богородично“ представлява трикорабна едноапсидна псевдобазилика с притвор от запад. Централният кораб е отделен от страничните посредством две колонади от по три дървени колони. Таванът е обкован с дървена ламперия, като този над средния кораб има полуцилиндрична форма, а над страничните кораби е плосък. В западната част е изграден дървен балкон за църковния хор, към който води стълба от към притвора.
Градежът на черквата е масивен, от добре оформени правоъгълни каменни блокове, споени с хоросан. Над притвора допълнително е издигната не висока камбанария с квадратна основа.

Олтарното пространство е отделено от наоса с иконостас, проста изработка (без дърворезбени орнаменти), с поместени в него два реда красиви и майсторски изработени икони. Пет от големите икони в царския ред са дело на тревненския иконописец Ангел Досюв Зографов. Това са: иконата на Св. Теодор с надпис: „Кт. Теодор Баев“; „Успение Богородично“, надписана: „Рука Ангел Теодосев' Кт. Иван Цонков 1879“; „Св. Богородица“, на която се чете: „Ктитор Никола Русевъ от Жеравна Стоян' Стойнов от Медвенъ: 1879. Рука Ангел Теодосевъ“; на иконата на Иисус е написано: „Ктитор Иванъ Николовъ село Терзебосъ окружие Ени Захра 1879“; а на иконата на Св. Йоан Предтеча: „Рука Ангелъ Теодосевъ 1879“ Същият зограф изписва и иконата на Св. Николай, която е с най-големи художествени качества и не е надписана. Други икони са дело на художниците: Кузман Макриев Блаженов от с. Галичник (Дебърско) – икона на Св. Мина с надпис: „Из руки К. М. Блаженовъ“; Никола Василев от Шумен, чието дело са апостолските икони, олтарните двери (1888 г.) с ктитор Атанас Гачов, страничните олтарни врати с образите на Архангел Михаил и Св. Стефан, стара олтарна завеса с надпис: „Со страхом Божи“ и др; Иванчо Кънчев и др.
Интериорът на храма е обогатен с прекрасно дърворезбени владишки трон, амвон и проскинарии за целувателни икони. Те са излезли от ръцете на майстори-резбари (марангози) от известния род Филиповци, представители на Дебърската художествена школа.

Понастоящем черквата е изцяло реставрирана. Ремонтът продължава около една година (октомври 2014 – август 2015 г.), като се осъществява с финансиране по Европейска програма и средства от дарители. Ремонтите дейности включват подмяна на покривни конструкции, фасадни работи, интериорни подобрения, възстановяване на иконопис и други.



Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.
2. Тонев, Велко. „Паятно да будет“, очерк в Сборник Чиракман – Карвуна – Каварна. София, 1982 г.